Балканите

balkaniteМноголиките измерения на европейската култура

На 19 октомври 2010 г. в Института по балканистика с Център по тракология “Проф. Александър Фол” към БАН се състоя премиерата на сборника “Балканите. Многоликите измерения на европейската култура”. В него намират място проучванията, реализирани от научния колектив на секция “Културна история на балканските народи (ХV–ХХІ век) ”към Института в рамките на подкрепения от Фонд “Научни изследвания” – МОН проект на тема “България, Балканите и Европа – регионални измерения на европейската култура” (2004–2008), както и на колеги от сродни хуманитарни специалности – литературни историци, изкуствоведи, историци, етнолози и др., които разшириха обхвата и проблематиката и придадоха един истински интердисциплинарен характер на така замисленото комплексно изследване. Всяка от 20-та статии има и резюме на английски език. Те са условно разделени в три рубрики - Пътища и пътеки на европеизма, Предизвикателствата на литературно-естетическите процеси, Изкуството и ние.

Основният акцент в първата част на сборника е поставена върху ролята на Европа, преосмислена и представена като част от едно единно цивилизационно и мултикултурно пространство, като са потърсени и чертите на нейния духовен и цивилизационен автопортрет. Проследен е трудният път, който Балканите, този специфичен югоизточноевропейски регион, са извървели в историята си, за да могат днес да се съизмерват с основните културни ценности и обществени практики на европейската цивилизация.  чрез усилията за културна трансформация, възприемане на европейските културни модели, синтез, сливане на обществени и художествени форми.

Балканските интелектуални и творчески елити още от средата на ХІХ в. се стремят към изравняване на темпото и интензитета на културното си развитие с този на европейския културен ареал. Макар да е постигнато много за промяната в манталитетите, все пак и днес все още говорим за “Другата Европа”, когато споменаваме нейния Югоизток, защото по един или друг начин неговите културни граници се разминават с корпуса на онова, което считаме за “европейскост”.

Да се представят колебанията и разновидностите в културното проявление на напрежението между традиционно (справедливо или не, но често синонимно на “балканско”) и модерно (по същата логика синонимно на “европейско”) е част от Предизвикателствата на литературно-естетическите процеси. Процесите на прехода към модерността на Балканите обхващат всички сфери на култрата и намират особено “видим» израз” в изкуствата, в архитектурата, в градоустройствените планове на балканския град. Те и тяхната съвременна интерпретация са отразени в третия раздел на сборника – Изкуството и ние.

Статиите засягат един относително широк исторически диапазон – от Ранното Средновековие до наши дни. В тях са отразени както особеностите на балканските култури и литератури и тяхното взаимодействие с европейските, така и някои прогностични тенденции – да се откроят по-ясно перспективите на бъдещото им развитие по посока на все още неясния конструкт на Обединена Европа. В така очертаните проблемни кръгове на настоящия сборник конкретните приноси на авторите ни представят една много по-богата и разноцветна картина на културните взаимодействия, протичащи между отделните европейски региони, представите им за себе си, балканските представи за Европа и обратното – погледът на Европа към Балканите и “балканското”.

Този детайлизиран и интригуващ анализ в крайна сметка ни убеждава, че поради отворения си характер балканските култури имат качествата да обогатят съвременния европейски стремеж към мултикултурализъм и разнообразие, който е в основата на търсената културна специфика на днешна Европа.

Същевременно глобализацията поставя  непознати досега предизвикателства към културата и все още предстои да се отговори на такива въпроси като например, какви са културните измерения на глобализацията и какви биха били нейните последствия за националните култури; за образователните системи? Какво означава в крайна сметка културната глобализация?
Отговори на тези въпроси се надяваме да открием в нашите бъдещи изследвания и публикации. 

Секция "Културна история на балканските народи",
Институт по балканистика с Цетър по тракология "Проф. Александър Фол"
Доц. д-р Йорданка Бибина, Секционен ръководител