Лекция на доц. Камен Димитров „Северозападните български земи между Тимок и Янтра през Късната античност

плакат ДимитровИмаме удоволствието да ви поканим на лекцията на доц. д-р Камен Димитров „Северозападните български земи между Тимок и Янтра през Късната античност“, която ще се проведе на 11 декември 2018 г. от 17.00 ч. в сградата на Института за балканистика на ул. Московска 45. Лекцията е част от инициативата „Всеки втори вторник“ и проекта „Създаването на късноантичния свят на Балканите“.
Разглежданите земи били включени в граничните провинции на Късната Римска (след 395 – Източна Римска) империя, чието развитие най-общо следвало линия на централизация. Имперската политика била насочена главно за защита от външни нашествия чрез поддържане на крепостите от Долнодунавския лимес и разквартируваните в тях военни части. Те били центрове и инфраструктура за доставки и търговия, включително и с варварите най-вече чрез крайдунавските селища. От началото на IV в насетне в тях се развивали паралелно военни и цивилни форми на живот, което дало отражение в градоустройството. Новите структури били подлагани на непрекъснати изпитания от многобройни нахлувания на варвари. Някои групи от тях били заселвани като федерати с договори (федуси) на имперски земи с цел тяхната защита срещу ежегодно заплащане. Федератски поселения като тези при Садовец, Дичин, Сукидава, Ятрус и др. са разкрити и проучени археологически. Други варварски групи заемали самоволно имперски територии. Те имали важна роля не само за техния демографския и културен облик, но и за местната икономика. Първоначално варварите (готите през IV в.) не останали чужди на заварената градска култура и икономическа структура. От особена важност е техния принос за християнизацията на тези райони, и то в източните варианти на вярата (арианство). В това отношение те провеждали политиката на източноримските императори. Отделни лица от варварски произход били издигани на високи военни и административни постове в империята. По-късните варварски групи (хуни, прабългари, славяни и авари) през V-VII в. като цяло имали подчертано деструктивно отношение спрямо заварената имперска система, дори чрез политика на обезлюдяване и забрана на обработване на големи територии. Това довело до прогресивно западане и окончателно изчезване на градските центрове и култура в периода от ок. 580 до първите десетилетия на VII в.