Конкурси и защити

Статии и научни съобщения доц. дин Рая Заимова

1. Из европейските модели за българска "нация". - Ел. издание: Годишник на департамент История, т. 3, 2008, НБУ [2011], 172-181: http://ebox.nbu.bg/hist/ne3/07%20Raia%20Zaimova%20+%20r.pdf

В статията се разглеждат няколко примера от западноевропейската историография датиращи от периода ХV-ХVІІІ в. Проследява се употребата на „нация" визираща българите в редица произведения. 1/ Приемането на християнството през ІХ в. се оказва ключов момент, при който „варварството" е изоставено и новопокръстените българи са идентични с „нацията" и католическото вероизповедание. (Б. Джустиниани, ХV в.; П. Джамбулари - ХVІ в.; Бароний и последователи, ХVІІ в.)

2/ Османските завоевания от ХІV-ХV в. се оформят като първопричина за загубването на българската "нация". Тя става словесно идентична с царството, което е било могъщо и останало в миналото. Този модел се среща у автори като Дж. Тарханота (ХVІ в.), М. Орбини (ХVІІ в.).

3/ В енциклопедичните издания от ХVІІІ в. (Морери-Гуже) "Нация" противостои на "секта" или това е различен модел от предходните, при който идентичната с християнството „нация" е изоставена. Набляга се на ересите, понятието за българите се покрива с богомилското движение, добре познато в средновековна Западна Европа. Читателите на подобни текстове са оставали с впечатление, че всички българи са еретици.

4/ Специално в пътеписната литература (Льофевр, ХVІІ в.) всички  поданици на султана (вкл. и българите) са "нации" и стоят смислово наравно с всички останали от Европа. Характерно за този случай е отнасянето на всички „нации" към тогавашната действителност.

5/ Просвещенските идеи налагат своеобразен прочит свързан най-вече с единството на човешката природа. Варварските племена от времето на Римската империя са смятани за „нация" съобразно тяхното придвижване и обща територия. Както скитите, така и българите от поволжието се вписват в категорията на „нацията".

2. La memoire litteraire de l"Europe et celle des Bulgares. - Etudes balkaniques, 3, 2010, p. 146-157. ISBN 0324-1654

Обогатяването на чуждия свят със сведения от пътеписната литература и новосъздадените консулски и търговски връзки специално на Франция в Леванта допринасят за създаването на богата и разнообразна историческа книжнина (XVI-XVIII в.). В нея българите присъстват словесно както с миналото, когато са имали силна държава, така и със съвремието - идентично с османското време. Липсата на историография сред българите се запълва от чуждите европейски сведения и интерпретации, които изиграват ролята на „памет" и на писмовен трансфер през посочения период.

Използването на източни хроники допълва информацията от византийските историци и трудовете на Дю Канж (XVII в.). Стереотипите за българите в Ориенталската библиотека на Ербело/Галан (1697) отразяват библейския и тюркски произход на българите, обитаващи бреговете на Волга, тяхната религия и съвременно състояние като поданици на Русия. Паралелно с тях Мизия и Тракия очертават периметъра на обитаваните от българите области близо до Дунава; християнството и подчинеността им на султана допълват вижданията на френските ориенталисти. Тези стереотипи са в основата на няколко енциклопедии от века на Просвещението, които се допълват и от сведения за българите, станали синоним на еретици.

В статията се поставя въпроса за съществуваща писмовна памет у енциклопедистите за волжките българи, останали мюсюлмани и под руска власт и за липсата на такава сред техните сродници от Балканите. Очертаните проблеми - свързани с национална и религиозна идентичност, както и с евроцентризма - дават основа за по-нататъшни търсения.   

3. Les images byzantino-bulgares de Peyssonnel (XVIII siecle) - In: Greek-Bulgarian Relations in the Age of National Identity Formation, Athens, Center of Neo-hellenic Research, 2010, p. 71-82. ISBN 978-960-9538-00-8

В статията се засяга проблема за преразглеждането на историята на Византия през века на Просвещението. Разглежда се труда „Исторически и географски наблюдения за варварските народи, които са живели по Дунава и при Черно море" на начетения френски консул в Леванта Шарл-Клод дьо Пейсонел (1727 - 1790). Въпреки критиката на Волтер, Робертсън, Гибън, където Византия е носител на абсолютизма и Злото, отделни светски автори преразглеждат „варварите" според новите тенденции в историографията и прохождащата лингвистика. Специално българите от средните векове са смятани за народ със скитски произход, говорещи славянски език - постепенно придобит при разселването им от Волга към Балканите - и с православни обичаи. Поставени са в категорията на Нацията и в обсега на дихотомията Византия - варвари. Класическият модел център - периферия или Византия - варвари е изцяло модифициран в Пейсонеловия дискурс. Старият имперски център, синоним на миналото, става повод за разгръщане на историята и премисляне динамиката на народите в източния дял на Европа като създава подходяща основа за мисловно формиране на нов център - на същите варвари, обединени в Нации. В статията се дават някои примери за съдържанието на Нацията и Пейсонеловия стереотип.

4. Русо - Крачунов или за един български прочит. - В: Природа и общество, Нови изследвания за Жан-Жак Русо. Nature et Societe, Nouvelles etudes rousseauistes. Съст. и ред. Р. Заимова и Н. Аретов. С., „Кралица Маб", 2010, с. 167-178. res.fr. p. 179-180. ISBN 978-954-533-100-8

Текстът е публикуван в сборник с доклади от международна конференция на „Българско общество за проучване на 18 век".

Историкът Кръстю Крачунов завършва Сорбоната и посвещава 28 години от живота си на българското образование. Наред с публикациите му на документи се намират голям брой вестникарски статии и брошури. Обект на анализ са най-вече есетата Русо и културата, Цивилизацията (1910),  Революцията и равноправието, Знаменити хора (1911). Авторът не е единственият български интелектуалец, образован в централна и западна Европа, който приема чуждите страни като "цивилизовани", заслужаващи вниманието на сънародниците му. Без да предлага някакъв нов социален ред Крачунов се старае да изгради чуждите образи, най-вече френски (Русо, Просвещението, революцията от 1789 г.) допълнени с последните актуални изследвания в областта на социалните науки, философията и историята. Изцяло привърженик на европейската модерност, идентична с "цивилизацията" или "цивилизованите страни", авторът се изявява за и против философската мисъл на Русо, когото представя извън контекста на българската действителност, без да търси паралели с миналото и сегашното на своята балканска страна.

5. Les Croisades (XIVe - premiere moitie du XVIe s.) dans l"historiographie bulgare - In: Les Croisades tardives. Conflits interconfessionnels et sentiments identitaires a la fin du Moyen Age en Europe, Univ. de Toulouse Le Mirail. http://calenda.revues.org/nouvelle8198.html

Историографски преглед на българските изследвания от последните двадесет години за късните кръстоносни походи (XIV- първата половина на XVI в.).

6. Les activites litteraires du Bulgare Petar (Pierre) Beron (1799-1871). - In: Ecrivains d"expression francaise de l"Europe du sud-est. Les ecrivains du sud-est europeen en quete d"identite, colloque international, Bucarest, 6-7 novembre 2009, p. 64-69. ISBN 978-973-163-525-5

Статията за неговата книжовна дейност е част от международен франкофонски проект на университета „Сп. Харет" (Букурещ) за хора на перото от балканския регион. Д-р Петър Берон е представен като учен, чиито научни произведения на френски език, го поставят на нивото на тогавашната енциклопедична мисъл в Европа и като радетел за родна българска просвета. От направения кратък преглед на съчиненията му, подписани по различни начини: Петър Х. Берович (автор на Рибния буквар), Peter Hadzi Beron (студент в Мюнхен), Beron de Thrace (автор на дисертация), Pierre Beron (публикации от Париж) и т.н. се извеждат отделни страни и подходи на автора спрямо читателската публика. Френското Просвещение играе ролята на  посредник между Запада и Балканите, при който изборът на език на комуникацията определя характера на културната идентичност и универсализма. Извън пределите на Балканите националното „его" остава на заден план, за да се възбуди отново на родна почва в „догонването" на европейската модерност.

7. Litterature bulgare d"expression francaise: dernieres publications. - In: Actes du colloque international "Dialogue des cultures chez les ecrivains balkaniques d"expression francaise", Bucarest, 7-8.11.08, Bucarest, 2009, p. 47-52. ISBN 978-973-163-457-9

Изследванията за франкофонската литература списвана от българи през втората половина на 19-20 в. е част от по-горе посочения проект, реализиран в Букурещ. Библиографският указател LIBUL (дело на колектив от БАН, СУ и НБКМ), българо-френските международни научни форуми и студиите от последните години посочват създаден интерес в академичните общности към изследване на френската култура и език в България.

8. Le francais en Bulgarie dans le contexte de la politique culturelle de la France aux XIXe et XXe siecles. - In : Actes du colloque international «Le francais langue des «elites» dans le bassin mediterraneen et les pays balkaniques (XVIIIe s. - moitie XXe s.) », Galatasaray (Istanbul), 2006, publies dans: Documents pour l"histoire du francais langue etrangere ou seconde (Paris), N 38-39, Juin- Decembre 2007 [2010], p. 149-156. ISBN 0992-7654

Сборникът за франкофонските елити на Балканите и Средиземноморието обхваща изследвания за разпространението на френския език и култура в няколко страни от региона. В посочената статия се проследява процеса свързан с навлизането на френския език сред българите и образованието им най-напред в цариградските колежи (XIX в.). Огромната консулската мрежа на Франция, създадена през XVII-XVIII в. в Леванта послужва за оформяне на мрежа от католически училища (XIX-XX в.), функциониращи и в България до 1948 г. Независимо от отделянето на Църквата от държавата във Франция (1905) и забраната на редица конгрегации, тези образователни институции - заедно с Алианса (основан през 1904) и Френския институт (от 1923) - изграждат български интелектуален елит. Създадената от капитулациите традиция се подновява и модернизира след 1990 г., когато възникват и нови франкофонски институции.

9. Themes balkaniques dans les ouvrages des humanistes occidentaux (XVe-XVIIe siecles). - In: Pour une grande Histoire des Balkans - des origines aux guerres balkaniques. T. 3. Vie et civilisation. Paris, AIESEE, 2009, p. 229-232. ISBN 978-2-910860-13-4

Текстът е част от многотомна история на Балканите. Става дума за зората на европейското модерно време, когато османските завоевания на Балканите стават повод за отнасянето на Запад на ръкописи, въз основа на които Византия и източният свят започват осезателно да присъстват в творбите на западни автори. Разглеждат се накратко няколко разпространени цикъла в западната литература: темата за властта във Византия и християнството, актуални събития от новосъздадената Османска империя; констатира се връзка между историографията и театъра в интерпретацията на Добро - Зло.   

10. Католическите календари и покръстването на българите. - В: Етноси, култури и политика в югоизточна Европа, юбилеен сборник в чест на проф. Цветана Георгиева, С., НБУ, 2009, с. 194-201. ISBN 978-954-535-575-2

Статията включва кратко представяне на католически календари "Св. Кирил и Методи", застъпената в тях тема за покръстването на българите и проблема за Другостта. Анализът на няколко публицистични материала от 1930-те години показва словесно разпространение сред католиците в България на Тервел (Тривелий) кръстителят и на Борис Михаил; застъпва се тезата за неизменно приетата „католичанска вяра" и нейните солидни основи; християни, католици, българи се оформят като идентични и верни на „Отец Папа"; Злото е равносилно на ерес, на гръцкото православие и лукавство. Католическият прочит на историята остава маргинален в българския общоприет дискурс.

11. Les activites francophones de Krastju Kratchounov en Bulgarie (debut du XXe s.). - In: "La francopolyphonie: langue et culture francaises en Europe du sud-est", Universite libre internationale de Moldova (Institut de recherches philologiques et interculturelles), Chisinau, 2009, p. 166-180. ISSN 1857-1883

Проектът на межд. у-тет в Молдова отразява изследвания за социо-културни връзки и франкофонски дейности в юго-източна Европа. В посочената статия Кръстю Крачунов е представен като историк, преподавател и по френски език, обществен деятел и автор на статии в българския франкофонски печат. Направени са някои наблюдения за преводите му от френски и немски езици, вижданията му за Просвещението и Френската революция, за „гениите" от Древността до съвременни български политици. „Догонването" на европейската модерност се установява и в стремежите на българския педагог да следва „рационалния национализъм" на Франция в образователната система след Първата световна война.    

12. Независимостта и другите в албанската публицистика. - В: Въпреки различията. Интеркултурни диалози на Балканите, съст. Н. Аретов, С., БАН, И-т за литература, 2008, с. 163-181. (съавт. М. Мехмедова) ISBN 978-954-322-251-3

Сборникът включва материали от международна конференция, в която се акцентира на опозицията „свое - чуждо" на Балканите. Статията на албанска тема съдържа анализ на вестник „Албанската независимост", отпечатван от албанци в София на френски и английски езици (1915 г.). От приложената таблица на съдържанието и индекс с основните понятия са изведени няколко основни теми: страдащата Албания, „лошите" Сърбия и Гърция, „доброжелателите" САЩ и „несправедливата" Европа и Великите сили. Албанският национален „Аз" противостои на всички останали Други като съдържа в себе си романтично-възрожденски нотки, търсене на териториално единство и догонване на европейската модерност. Аз-ът и Другите формират друго ниво на общуване. Нотките на положителни емоции са крайно пестеливи, рядко неутрални и най-вече натоварени с негативизъм.  

13. Etat present des etudes d"imagologie et d"identite nationale en Bulgarie. -In : www.Cromohs.unifi.it/13_2008  = Etudes balkaniques, 4, 2007, p. 97-103.  

Историографски преглед на изследванията в България по темата за образа на Другия и националната идентичност. Текстът е изнесен като доклад на XII конгрес за изследване на 18 век (Монпелие, Франция). Акцентът пада най-вече на публикациите и реализираните проекти на „Българското общество за проучване на 18 век": „догонването" на европейската модерност, балканският негативизъм спрямо Другия, националната идентичност в православни и католически текстове и връзката й с митологията, индивидуалният избор в изграждане на националното. Накрая на текста е приложена библиография.    

14. Парижките кафенета. - В: Кафене Европа, Отг. Ред. Р. Заимова. С., изд. "Дамян Яков", 2007, с. 18-24. ISBN 954-527-373-9

Интердисциплинарният проект „Кафене Европа" включва разнородни изследвания за контактите между Изтока и Запада, между ориенталското и модерното. Парижките кафенета заемат важно място в тези процеси от 17 в. насетне, когато заведението „Прокопий" създава своеобразна атмосфера заедно със светските салони на благородници и видни дами. В статията се представят в синтезиран вид социалните контакти на именити политици, писатели, философи, в чиито средища се раждат нови идеи, водят се дискусии, начеват се революции. Типът популярно литературно кафене става символ на авангардизма в края на 19-20 в.  

15. Catholiques en Bulgarie - tradition et etat present. - In: Montesquieu, l"Etat et la religion, colloque de Sofia (7-8.10.2005), avant-propos de Jean Ehrard, Cahiers Montesquieu, hors serie, ed. Iztok-Zapad, Sofia, 2007, p. 15-21. ISBN 978-954-321-363-4

Научното съобщение е част от публикуваните материали по темата за държавата и религията; България, Франция и европейските страни днес. Като изходна позиция се взема пред вид констатацията, че католицизмът в България е слабо познат, дори непознат на широката западна публика. В текста се очертават основните процеси и мисии, предхождащи по време униатството сред българите и установяването на френски католически мисии,  духът на веротърпимост в учебните им заведения (до 1948 г.); липсата на връзка между тях и късноустановилите се протестанти; спадналият съвременен авторитет на православната църква и принципното отсъствие на интерес към религията на Другия.

16. Presse bulgare d"expression francaise: histoire et realite politique. - In: Francophonie et integration europeenne sous la dir. de A. Krasteva, A. Todorov, K. Hristova-Valtcheva, G. Jetchev, Sofia, Nouvelle Universite bulgare, 2007, p. 209-218. ISBN 954535411-9

Франкофонският балкански печат възниква още в края на 18 в. в Цариград. В посочената статия се представят накратко причините за появяването му. Някои примери от Букурещкия вестник Etoile d"Orient (1868-1869) осветляват  

целите на създателите му: извеждане на преден план на „националното" в Европа по примера на „цивилизаторката" Франция, акцентиране на ролята на Румъния като преносителка на идеите за свобода и нация. Българската тема на страниците му включва актуални събития за четническото движение и  положителното настроение спрямо Европа, срещу Русия. Привличането на чуждия свят към българските проблеми характеризира съдържанието и на пловдивските вестници от 1880 години, които по примера на „Дунавския лебед", са двуезични. Първият държавен и надпартиен вестник L"Echo de Bulgarie (1913-1923) акцентира на „неправдите" спрямо българите и дискутира тяхното мечтано национално обединение. Универсализмът се изразява не само в езика на международната комуникация, но и в поемане на идеите за модерна нация, споделени пред чуждия европейски свят.   

17. Пътят на един френски протестант към юго-изтока. - В: Реформацията. История и съвременни измерения, С., НБУ, 2007, с.  67-75. ISBN 978-954-535-470-0

Статията е включена в сборник от международна конференция посветена на Реформацията. Българската историография все още е в дълг към периода предхождащ първите американски мисии на Балканите. Специално Филип дю Френ-Кане (1551-1610) се отправя към Леванта непосредствено след злокобната нощ на 24 август 1572 г. Релацията му е публикувана едва през 1897 г. Приел протестантството срещу волята на баща си, французинът изживява множество авантюри и се обръща отново към католицизма. До голяма степен пътните му бележки повтарят известното от негови западни предходници, пребивавали в Цариград и османските провинции до 1560 г.    

18. A la recherche d"une mythologie identitaire . - Etudes Balkaniques, n 1, 2007, р. 133-140.

Разглеждат се отделни страни от творчеството на френския ренесансов поет Пиер дьо Ронсар (16 в.) и „българската връзка". Изграждането на националното във Франция, връщането към древни герои и личности създава основа за идентичен процес на Балканите от 18 в. насетне. Имагинерните пътувания на поета в Източна Европа и по Дунава и търсенето на родственост конкретно в българска среда (20 в.) определят носещата се слава на емблематичната личност, митологизирана от знайни и незнайни публицисти за гордост на българската нация.       

19. L"historiographie des Bulgares au XVIIIe siecle: frontieres mentales. - In: Boundaries in the Eighteenth Century. Frontieres au Dix-Huitieme siecle, ed. Pasi Ihalainen et alii., International Review of Eighteenth-Century Studies, Revue internationale d"Etudes du dix-huitieme siecle, vol. 1, Helsinki-Oxford, 2007, p. 133-143. ISBN 978-952-99901-1-5, ISSN 1797-0091   

Разглеждат се в сравнителен план няколко автора от 17-18 в., чиито творби са посветени изцяло на историята на българите. Създадени в католическа среда (П.Богдан, Бл.Мили, Бл. Клайнер) и в православна (Паисий) съчиненията имат за основа една и съща тема и донякъде общи извори. В същото време в българския 18 век функционират две различни историографски течения: широко популяризираната национална история от православен монах, и историята на  средновековната държава и български католически общности в контекста на Рим и францисканството. Отсъствието на връзка - на ниво идеи - определя и характера на менталната граница между тях.  

20. Просвещенската цивилизация и пътят към югоизтока. - В: Пътища и граници - утъпкани и нови, конфeренция с межд. участие на "Българско общество за проучване на осемнадесети век", 2006: http://bulgc18.com/roads/bg/Raia-pat-bg.htm

Двата стари имперски центъра (Рим и Цариград) оставят трайни мисловни следи, които Просвещението преобразява по своему. Въз основа на примери от френски и унгарски пътеписи и есета се скицира един от стереотипите за европейската модерност, чийто път събира в себе си натрупаното от културните балкански пластове и поема по старите пътища от Запад към Изток. Сблъсъкът между уседналото и новото, между варварството и напредъка показва различни интереси, реални и ментални граници в Европа. Човешкият разум и желаната свобода определят и цивилизационният избор през века на Националното (ХІХ в.).

21. Представата за "Другия" в българските изследвания. - В: Своj и туђ. Слика другог у балканским и средноевропским кньижевностима, И-т за кньижевност и уметност, Београд, 2006, с. 129-136. ISBN 86-7095-115-0: Историографски преглед на българските изследвания за образа на „Другия" (1992-2005). Приложена библиография, с. 132-133.

22. L"?uvre du byzantiste Du Cange et son editeur Buchon (XIXe s.). - Etudes balkaniques, 4, 2005, p. 121-128. ISSN 0324-1654

В статията се проследява дейността на Жан-Александър Бюшон (1791-1846), литератор, пътешественик в Леванта и издател на византолога Шарл Дю Канж (1610-1688). Акцентира се на интереса му към историята на кръстоносните походи и френското средновековие, подчинен и на романтичните му възгледи за гръцката античност и съвремие. Сбирката от хроники за „бляскавото" кръстоносно време, интерпретирана от Дю Канж със закрилата на абсолютния монарх от XVII в., се подновява близо два века по-късно, за да послужи и защити националната идентичност.    

23. The Sultan"s Subjects at the "Ottoman Imperial School" after the Crimean War.- In: Osmanl? ve Cumhuriyet Donemi Turk-Bulgar Iliskileri bildiriler, Uluslararas? Sempozyum, 11-13.05.2005, Osmangazi Universitesi, Eskisehir, p. 269-275. ISBN 975-6881-04-6 Вж. по-горе разширен на български /№ 4/

24. Българите между Изтока и Запада според просвещенската историография (на японски). - In: L"Image de l"autre au XVIIIe siecle: vue de l"Asie et de l"Europe, sous la direction de H. Nakagawa et J. Schlobach, Kyoto (Japan), 2006, p. 308-318 = Les Bulgares entre l"Orient et l"Occident: le point de vue de l"historiographie des Lumieres. - In: L"image de l"autre: vue d"Asie et d"Europe, ed. Par H. Nakagawa et J. Schlobach, Paris, Honore Champion, 2007, p. 267-274. ISBN 978-2-7453-1498-7

Сборникът с доклади от межд. конференция в Киото (Япония), публикуван най-напред на японски, включва изследвания от областта на имагологията. В статията се разглежда образа на българите в западната историография от 18 век. Проследяват се различните теории за произхода на българите и по-специално на библейския - въведен в обръщение от края на 17 в. Някои паралели между ориенталисти и китаеведи (Ербело и Де Гинь) и Пейсонел,  Паисий посочват избора на извор като критерий за идейното изграждане на свой или чужд образ на българите.

25. La France de Jordan Ivanov. - In: Francophonie et multiculturalisme dans les Balkans sous la direction de E. Oktapoda-Lu, Paris, Ed. Publisud, 2006, p. 39-54. (coaut. V. Tapkova) ISBN 2-86600-984-3

В началните години на кариерата си проф. Йордан Иванов (1872-1947) се занимава с методите на преподаване на чужд език, автор е на читанки по френски език и преводач на българска литература. Дейността му  като лектор по български език и култура (20-те и 30-те години) се допълва от създаване на контакти в Париж с цел привличане вниманието на тамошната общественост към езика и културата на България. Статията се основава на документи от личния му архив, съхраняван в БАН.

26. Католикът хан Тервел? - В: Интердисциплинарна конференция  „Оксидентализмът или (тенденциозните) „източни" представи за „Запада", организирана от  "Бълг. Общество за проучване на 18 век", 2005:  http://bulgc18.com/occidentalism/zaimova.htm

вж. разширен вариант - № 3

27. La modernite balkanique de l"historien Lamartine. - In: Actes du colloque International « Lamartine », Tire (Turquie), ed. Par G. Durusoy, Izmir, 2004, p. 260-268. ISBN 975-483-648-5 = Etudes balkaniques, 1, 2005, p. 101-109.

Въз основа на пътеписи и исторически съчинения на Алфонс дьо Ламартин се извеждат вижданията му за процесите на европеизация в Османската империя и връзката цивилизация - варварство в контекста на балканските реалности от първата половина на 19 в. Свободата, толерантността, патриотизмът или просвещенският философски модел, при който религиите не трябва да определят начина на живот, очертават републиканската нагласа на автора. Критичното му мислене търпи промени съобразно политическата обстановка в Западна Европа, Турция и Русия.

28. «Pour» et «contre» l"histoire de Byzance et de Bulgarie dans le dix-huitieme siecle europeen. - In: Balkan Studies (Thessaloniki), vol. 42, N 1-2, 2001 [2005], p. 5-13. GR ISSN 0005-4313

Статията е включена в сборник с доклади от българо-гръцки симпозиум. Разгледани са автори от западната историография (18 в.), чиито творби изцяло или частично са посветени на Византия и нейните извори. 1.Неизменната връзка Византия - България присъства в трудовете на католиците (последователи на Бароний, Кери) и продължава установения интерес, създаден след Реформацията. Тази историография не диалогира с представители на светската или православната историография. 2.В същото време Волтер прокарва нова линия срещу монархическото схващане за  византийския модел като идентичен с абсолютната монархия. 3.Светски автори (Ролен, Льобо) се оказват подходящи в историческия разказ и използвани от гърци и българи (19 в.).      

29. Les Bulgares dans le contexte de la grande et de la petite nation (XIXe s.). - In: Innerhalb der Europaeischen Union. Schriftenreihe des Europa Institutes Budapest, bd. 22, Budapest, 2004, p. 327-334. ISBN 9632164288

Статията акцентира на образи на българите, създадени от френски и унгарски кабинетни учени, пътешественици, политици. Положителният им образ на християни, преборили се със Злото, но загубили държавата си, се измества през 18 в. съобразно схващанията за природа и разума, за прогреса. В сравнителен план се извеждат основните просвещенски (френски) тенденции за оформената западна цивилизация, чийто отглас в централна Европа отговаря на унгарските търсения за свободна нация. В тази контекст се извеждат позициите на „малката" нация (полу-цивилизована), стояща в периферията на „голямата" френска, непреоткриваща материалното и духовно ниво на българите, а целяща неговото приобщаване към европейските модерни ценности.  

30. Histoire et liberte dans les milieux bulgares (fin XVIIIe - XIXe s.). - In: Liberte : Heritage du passe ou Idee des Lumieres? Ed. Par A. Grzeskowiak-Krwawicz et Iz. Zatorska, Krakow-Warszawa, Colegium Colombinum, 2004, p. 104-114. ISSN 1428-6998

Сборникът с материали от межд. конференция за свободата на полското др-во за 18 век включва статии за отделни европейски и азиатски страни. Посочената статия разглежда идейната нагласа на първото поколение православни български книжовници, чиито концепции са нетипични за европейската западна модерност от 18 в. Историята или миналото съставя основното ядро на духовния Паисиев подем, подет от Софроний и светската българска интелигенция от началото на 19в. насетне. „Просветената Европа" обогатява и революционно настроените българи търсещи подходящ път към политическата свобода и независимост. /Цитатите от Ботев са във френски превод./

31. Българските образи във Франция: граници, алтернативи (20 век). - В: Балкански идентичности в българската култура, част 4, С., 2003, с. 247-262.

Статията е част от дългосрочен проект на и-та за литература.

Балканските войни и Първата световна война внасят значителни промени в манталитета, произтичащи от връзката война - мир и създаващи нови стереотипи и за българите във Франция. Защитата на българската национална кауза и търсенето на идентичност чрез чуждата, западна менталност води отново до връщане назад във времето, било за доказване на „себе си", било за потвърждаване на голямата славянска общност като приемлива чужда алтернатива, независеща от национални граници и конфликти. Този стереотип опира или понякога се прелива в универсалната позиция за естествените човешки общувания, до любовните връзки, разделени от политически граници, до „откриване" на другия от другия свят, до емоционалните настроения, водещи до трагичен край или оставащи като памет в „Историята". Политическата граница от по-стари и по-нови времена остава като постоянна величина, която разделя малки и големи, Европа и „другата Европа". Ако на универсалното, общочовешко ниво тя е преодоляна, то на едно друго ниво определя стереотипа на „малкия" българин - на фона на по-„големия" политически „брат" - идентифициран като опасен тип, потенциално способен на ново прекрояване на политическите граници. Смекчаването или замяната на малкия с големия човек, със силния на деня, почитания в европейското пространство монарх в изгнание, измества тежестта на стереотипа, очаквайки нови хоризонти и предизвикателства в началото на 21 век.

32. "Цивилизация-варварство" и образът на българина (19-20 в.). - В: Модерността вчера и днес, С., Кралица Маб, 2003, с. 104-116.

Темата за модерността е една от основните разработвани теми в рамките на „Българско общество за проучване на 18 в."  Въз основа на чужди пътеписи се извеждат стереотипите за българите, поставени заедно с останалите балкански народи в просвещенската връзка цивилизация - варварство. През османския период националното и патриотизмът, пряко отнасящи се до духовната и политическа свобода, са високо оценени морални качества. Благодарение на тях се установява способността на образованите българи да управляват своя държава по европейски модел. Ситуирани в „другата" Европа и част от опозицията ние - другите, българските варварски образи се облагородяват и цивилизоват благодарение на просвещението им, довело до мечтаната свобода и независимост.

33. L"adaptation francaise (1718) de l"epitre du patriarche Photius dans l"education du jeune Louis XV. - In: L"Institution du prince au XVIIIe siecle, ed. par G. Luciani et C. Volpilhac-Auger, Centre international d"Etude du XVIIIe siecle, Ferney-Voltaire, 2003, p. 145-151.

Итало-френският проект за институцията на принца обхваща изследвания предимно за монархията през века на Просвещението. Посочената статия разглежда френската адаптация на Фотиевото послание до Борис-Михаил  (1718), предоставено за обучение на малолетния Луи XV, вероятно по заръка на регентите му. Положителният образ на Византия, България и патриарх Фотий оформят принципната позиция на френския автор (отец Бернар). Творбата му е разгледана в контекста на образователната система на малолетния крал и съобразно идейното развитие на паренетичната литература, позната на Запад като „Огледалото на принца".    

34. Les activites litteraires et culturelles de Georges Hateau en Bulgarie. - In : La France, l"Europe et les Balkans. Crises historiques et temoignages litteraires. Actes du colloque international, 22-23.09.00, Arras-Paris, Etudes balkaniques, 2-3, 2001, p. 299-313. (coaut. V. Tapkova)

В статията е представена дейността на Жорж Ато (1898-1948), литератор и журналист, дипломат и дългогодишен директор на Френския институт в София. Въз основа на материали от български и френски архиви се проследява неговата преподавателска и обществена активност в България  (1924-1945), поставена в контекста на друстранните връзки България - Франция. Ерудиран и почитан от мнозина, многократно награждаван от българското правителство Жорж Ато остава трайна следа в международния културен обмен. Приложенията към статията съдържат библиография на неговите публикации, лекции, спомени и т.н.

35. Подходът на балканския писател към историческата тема (XVIIIв.).-Историческо бъдеще, 1, 2001, с. 96-103 = Сб. Творецът в югоизточноевропейските култури, С., Акад.изд. "проф.М.Дринов", 2001, с. 99-108.

Представени са в сравнителен план трудовете на молдовския книжовник Димитър Кантемир, Йован Раич и отец Паисий. Установява се до каква степен просвещенските идеи (не) са залегнали в историческите им произведения, поставя се въпросът за „затворената" балканска среда и проникването на европейските тенденции в историографията.   

36. La culture francaise dans les Balkans: le cas de la Bulgarie. - Europe plurilingue (Paris), mai 2000, p. 72-86 = Relations culturelles franco-bulgares: institutions francaises en Bulgarie. - Bulgarian Historical Review, 3-4, 1999, p. 132-138. Вж. по-горе подновен вариант /№ 8/

37. Un voyage litteraire en Turquie au debut du XIX siecle. - In: Interferences historiques, culturelles et litteraires entre la France et les pays d"Europe centrale et orientale (XIXe et XXe s.), Sofia, ed.academiques "Prof. M. Drinov", 2000, p. 118-125.

Пътеписът на Станислас Белажне (1846-7) за мисията му в Изтока е продиктуван от политиката на френското правителство за модернизиране на образованието в рамките на Османската империя. Анализът на рапортите му за атмосферата в цариградските училища и настроенията на учащи се, както и на управниците показва позицията на Франция за запазване интегритета на империята въз основа на образованието „по европейски".     

38. Просвещенското схващане за волжките българи.- Български векове, 1, 1999, с. 86-90. В статията се разглеждат разбиранията за произхода на българите и етнонима им във френската историческа книжнина. Обобщените съчинения са разделени на две групи: съставени до 18 век и автори, повлияни от идеите на Просвещението. Част от авторите приемат скитския произход на българите, други - волския, трети - тюркския. Съществуват различия и по виждането за религиозната принадлежност на българите към Рим или Цариград; не се прави разлика между българите в Мизия и Тракия и тези от Волжка България. Установява се, че тезата за библейския произход на българите и родството им с тюрките се утвърждава през 18 в. и в същото време търпи критика от страна на привържениците на новите теории за езика, определящ народността. През следващите десетилетия този ,,езиков фактор" ще се прояви като мотив за моделиране на разбирането за по-широка общностна принадлежност.

39. "Кръстоносната идея" - памет и реалност. - Исторически преглед, 3-4, 1998, с. 77-82.

Разглеждат се френски творби, създадени след последните реализирани кръстоносни походи и формирането на Османската империя. Мечтата за Цариград и възобновяването на Латинската империя задълго остава в съзнанието на политици и пътешественици. Макар и разкритикувано (18 в.) рицарското време намира място в поредиците издадени хроники на няколко езика във Франция (19 в.), с което показва позитивистично мислене, популяризирано наред с националното самочувствие и връщане към традиционното поклонничество.

40. За един български учител в Лерин през 70-те години на миналия век. - Изв.държ.архиви, 70, 1998, 331-349. (съавт. В. Тъпкова-Заимова) = Македонски преглед, год. ХХV, 2002, № 3, с. 115-130. Публикувани документи от пловдивската библиотека „Ив. Вазов" за леринския учител Димитър Тъпков. Писмата му датират от ранния период на новосъздаденото българско училище в града и свидетелстват за трудния път на просветата в Македония (1876 г.)  

41. Произход, религия и език на българите: еволюция на гледищата в Западна Европа (XV-XVIII в.). - Историческо бъдеще, 1, 1997, с. 35-42. Търсенето на „себе си" през 15-16 в. до голяма степен занимава автори от светски и католически среди, които пишат както за свои, така и за чужди земи и народи. В световните истории (Сабелико, 15-16в.; Ботеро, 16 в.), в историята на Рим или Европа (Биондо, 15 в.; Джумбулари, 16 в.), на даден народ (Бонфини, 16 в.; Луций, 17 в.), в историята на Църквата (Платина, 15 в.; Бароний и последователи, 17-18 в.) и в специалните глави за двете средновековни български царства (М. Орбини, Дю Канж, 17 в.) се оформят няколко тези за произхода и религията на българите: скитски произход и католическо вероизповедание; от Скандинавия и католическо вероизповедание - изместена и популяризирана теза (М. Орбини)

Всички права запазени © 2019 Институт за балканистика с център по тракология към БАН, Уеб агенция Кая Про, София

Търсене