Конкурси и защити

Справка за приносите на д-р Пенка Данова

[монография] Данова, П. България и българите в италианската географска книжнина (ХІV-ХVІ век). С., Парадигма, 2011, 461 с. - ISBN 978-954-326-131-4 [Bulgaria and Bulgarians in 14th-16th Century Italian Geographical Writings (Summary), 371-377; La Bulgaria e i bulgari nella letteratura geografica degli italiani (secc. XIV-XVI) (Riassunto), 378-384]
Ръкописът на труда бе обсъден на заседание на разширения състав на секция "Културна история на балканските народи ХV-ХХІ век" при Института за балканистика на 12.01.2010 г. (Справка: Протокол № 1 на секцията от 12.01.2010 г.), на което бе взето следното решение: "Представеният текст е монографичен труд със сериозни научни приноси. Той се предлага за обсъждане н Научния съвет на Института по балканистика към БАН и може да послужи като база за откриване на конкурс за ст.н.с. ІІ ст."
Подбрани, преведени, и анализирани творби или части от съчинения на италиански автори от изследвания период, посветени на географското опознаване на българските земи, на описание на бита, поминъка и ежедневния живот на българите и техните съседи в първите векове на османското владичество;
Една значителна част от тези съчинения за първи път се въвежда в научно обръщение на български език и е включена в десетте документални приложения на книгата. Други преводи на части от съчинения са включени към съответните глави. Преводите са направени основно от италиански на български език. Малка част от тях са от латински на български (Флавио Биондо, Лауро Куирини, Филипо Буонакорси - Калимах), или от старофренски (Брунето Латини);
Подходът към преведените извори е сравнително-съпоставителен, текст-критичен. В някои случаи е направен и кодикологичен анализ на ръкописите;
Проследени са пътищата на разпространение на съчиненията по обща география, ролята, която изиграва книгопечатането и книгоразпространението главно във Венеция, за да се отстои основната теза на автора, а именно - в периода на Ренесанса в Италия, а и в Западна Европа на разположение на любознателния читател е имало значителен по обем сведения, свързани с географията на българските земи, с историята и настоящето на българския народ;
Представена е културната среда, в която се разпространяват сведенията за България и българите, причините, породили интереса към този малко познат през Късното средновековие географски ареал на Европа - италианските градове от епохата на Късното средновековие и Ранното ново време с тяхното будно гражданство, жадно за модерно познание: търговци, дипломати, банкери, мисионери в Ориента, авантюристи, учени, книжовници. Именно в техните среди откриваме "любознателния читател", към когото се обръщат автори, съставители и издатели;
Разгледани са жанрово-стиловите особености на различните извори с оглед както на формирането на жанровата система на италианската книжнина, така и за да се изтъкне ролята, която българската тема оказва в този формационен процес;
Поставен е акцент върху някои сведения и оценки на авторите от разглеждания период, които разкриват типологията на данни, които и в по-късно време ще се повтарят. Става дума за полемични съчинения, каквито са трактатите, речите и др., свързани с организирането на късните кръстоносни походи. Все пак географските съчинения, поради естеството на сведенията, които включват, твърде малко допринасят за изграждане на устойчиви стереотипи за българите.

[1] Данова, П. Eвропа, нейният Югоизток и България в средновековната италианска литература (ХІІІ-ХV век). - Във: Балканите - многоликите измерения на европейската култура (Сб.). В. Търново, Фабер, 2010, 15-42. - ISBN 978-954-400-334-0 [Europe, the European Southeast and Bulgaria in Medieval Italian Literature (13th-15th Centuries) (Summary), p. 43]
В студията са разгледани представите, които италиански автори от ХІІІ-ХV век са имали за географското местоположение на Балканския полуостров, за неговите граници по суша и по море, за неговото население и поминък;
Текстът, по който е разгледан "Трезор" (Съкровищница) на Брунето Латини е по изданието на Кармоди, за разлика от анализа на същото съчинение в [1], който е по изданието на Шабай. Съпоставителният прочит на двата текста, отразяващи най-общо филиацията на ръкописите А и B, се прави за първи път с оглед разглеждания географски ареал;
Повечето средновековни географски описания не отразяват съвременното състояние на описваните земи, а един по-ранен етап в географското познание за Европа и отделни нейни области. Тази теза за сетен път се доказва с анализа на познанието за българските земи, което са имали ранните италиански географи и автори на средновековни енциклопедии;
Набелязани са някои нови моменти в географското опознаване на Югоизточна Европа като използване на данни от портолани и географски карти, както и данни от пътеписи.

[2] Данова, П. Българите през погледа на Доменико Сестини (1779 г.). - Във: 30 години секция История на света и международните отношения в ново и най-ново време (Сб.). С., Институт по история - БАН, 2010, 112-125. - ISBN 978-954-92267-9-9
Статията представя творчеството на италианския учен и пътешественик Доменико Сестини (1750-1832) и по-специално неговия пътепис от 1779 г., за който споменава А. Иширков, без обаче да анализира текста и да прилага преводи от този труд на италианеца. В приложение се дава превод от "Пътуване от Константинопол до Букурещ от 1779 г.". Текстът се отнася до живота и поминъка на българите от с. Голям Дервент и за първи път се въвежда в научно обръщение у нас.

[3]  Danova, P. Turkish Elements in 16th Century Venetian Theatralical Activities. - Turk Tarih Kongresi: 11-12 Eylul 2006 (IV/III. Cilt). Ankara, 2010, 365-370
В публикувания в пълен текст на английски език доклад на тема "Турски елементи в театралната дейност на венецианците (ХVІ век)", изнесен през 2006 г. в рамките на ХV Конгрес на Турското историческо дружество, се засяга дейността на венецианските официални (държавни) театрални трупи, призвани да занимават венецианския държавен елит по време на светски и религиозни празници, както и по време на официални дипломатически посещения. По-специално внимание е отделено на театралната дейност на Дзуан Поло де Лиомпарди. Направени са някои съпоставки с театралната дейност при дома на баилото в Константинопол.

[4] Данова, П. Книгата на месер Марко Поло и познанието за българите във Венеция (втората половина на ХVІ - началото на ХVІІ век). - Във: Щрихи към балканското Средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев (Studia balcanica 27). С., Институт по балканистика - Парадигма, 2009, 175-199. - ISBN 978-954-92231-7-0, ISBN 978-954-326-103-1
Студията разглежда ролята, която сборникът с пътеписи на Дж. Б. Рамузио "За мореплаванията и пътешествията" изиграва за разпространението на хуманистичното познание за България и българите. Тя е включена в Глава трета, пар.3.1.1. и 3.1.2. на [1].

[5] Данова, П. Имиджът на Балканите в ренесансовата култура. - Във: Имиджът на Балканите. Исторически подходи и комуникационни практики (съст. М. Златева). С., 2008, 87-95. - ISBN 978-954-8194-74-4
Публикуван в пълен текст доклад от Десетата международна конференция на журналистите "Имиджът на Балканите - исторически подходи и комуникационни практики", проведена през м. май 2005 г. Въз основа на творчеството на италиански историци, географи, но и художници (Джорджо Вазари) са направени следните обобщения: 1. Традиционната представа за Балканите като "земя на неверници и схизматици" отстъпва пред любопитството на човека от Новото време, до известна степен нечувствителен към религиозните прения; 2. Интересът към този ареал е стимулиран преди всичко от представите за Антична Гърция, но и от нейното съвременно културно наследство; 3. Зрелия Ренесанс се опитва да съвмести постигнатото от по-ранните поколения и да даде една обобщаваща представа за познанието за Европейския Югоизток.

[6] Данова, П. Сведения за Родопите в италиански извори (ХV-ХVІІІ век). Пътуванията на Джован-Мария Анджолело от 1470 и 1476/77 г. - Във: Рудозем и околностите му - археология, етнография и история. Том 1. С., 2008, 257-305. - ISBN 978-954-92231-5-6, ISBN 978-954-91384-6-7
В студията е направен обзор на българските изследвания и преводни текстове, свързани с пътеписната литература за Родопите, като по-специално внимание се отделя на преводите на италиански извори от разглеждания период;
Разгледани са преводите на италиански пътеписи от ХV век;
Представени са животът и творчеството на Дж. М. Анджолело;
Включени са преводи от неговия пътепис "Пътуване до Негропонте" и компилативното съчинение "Турска история".

[7] Данова, П. Несебър в италианската литература (ХV-ХVІ век). - Bulgaria Pontica Medii Aevi. Mesemvria Pontica. International Seminar, Nessebar, May 28-31, 2006. Studia in honorem professoris Vasil Gjuzelev. Бургас, 2008, 339-352. - ISBN 1313-3535
В статията се разглежда поетичната география на Франческо ди Николо Берлингиери (1440-1501) и по-специално сведенията, котито се отнасят до град Несебър (античната Месембрия). Посочени са класическите източници на творбата, анализирани са терцините и различните печатни и ръкописни варианти на творбата. Направени са някои съпоставки с други съвременни и следходни творби. С тази публикация името и творбата на Берлингиери за първи път се въведоха в научно обръщение у нас.

[8] Danova, P. Reinsegnements sur les Bulgares, leur religion et leur eglise dans les "Relations Universelles" de Giovanni Botero (1544-1617). - RESEE [Revue des etudes sud-est europeennes - Bucarest], t. XLVI, 2008, No 1-4, 475-487
Статията "Сведения за българите, тяхната религия и църква в Доклади от цял свят на Джовани Ботеро (1544-1617)" разглежда за първи път сведенията, които Ботеро дава за православната църква и павликяните във втората част на първи том на своето известно съчинение. Направен е анализ на евентуалните извори, изказано е предположението, че сведенията, относно религиозните вярвания и обреди на павликяните, са почерпени от доклад на религиозен мисионер по нашите земи, който е владеел български език. Тя представлява пълен текст на едноименния доклад, изнесен на Колоквиума на смесената българо-румънска комисия за история, проведен в Букурещ на 10 септември 2007 г.

[9] Данова, П. България и българите в съчиненията на Джовани Ботеро (1544-1617). - Историческо бъдеще, 2007, № 1-2, 177-201 [Bulgaria and Bulgarians in the Works of Giovanni Botero (1544-1617) (Summary), 300-301]
Студията разглежда всички сведения, които Ботеро дава за българите в своите «Доклади от цял свят», както и историческите сведения за похода на граф Амедей VІ Савойски от историческото съчинение «Първа част за християнските владетели» от 1600 г.

[10] Danova, P. Cografya: Balkanlarda Hristiyan ile Musluman Medeniyetleri Aras?ndaki Kopru (XV Yuzy?l). - In: Proceedings of the Second International Balkan Turcology Symposium (03-06.IX.2002 - Mostar). Prizren, Bal-Tam, 2007, 303-307 [The Geography: A Bridge between Christian and Muslim Cultures on the Balkans (Summary), p. 307]
Статията "Географията - мост между християнската и мюсюлманската култура на Балканите" разглежда опитите на интелектуалния и дипломатически елит на флорентинската република от периода на управление на Лоренцо Великолепни да намери пътища за установяване на по-тесни контакти не само в търговската и политическата сфера, но и в културния обмен. Като подходящ терен за културно общеване се взимат някои позитивни науки, към които е проявявал интерес Мехмед ІІ. В тази връзка са разгледани историята на посвещението на "Географията" на Франческо Берлингиери и нейният скромен успех както в Константинопол, така и във Флоренция.

[11] Данова, П. Българите в италианските съчинения по обща история от ХVІ век. - Историческо бъдеще, 2006, № 1-2, 38-62 [Bulgarians in the 16th Century Italian General History Works (Summary), p. 297]
Разгледани са сведенията за българите от съчиненията по обща история на света на трима автори - Марко Гуацо, Джовани Тарканьота и Джовани-Николо Дольони. Проследена е еволюцията в познанието за историята на българите през ХVІ столетие.

[12] Данова, П. Войнствените българи в две италиански съчинения по обща история от ХVІ век. - Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). С., ИК Гутенберг, 2006, 41-70. - ISBN-10: 954-617-013-5 ISBN-13: 978-954-617-013-2
Представени са някои сведения в съчиненията по обща история на Дж. Тарканьота и М. Гуацо, които изграждат устойчивия образ у западния читател за българите като народ на свирепи воини, устремно и безстрашно воюващ с византийската войска. Акцентирано е върху причините за тази визия. Авторката не е имала възможността да прегледа коректури на тази студия, поради което се наложи едно по-детайлно, поправено, разширено издание в [11]

[13] Ракова, Сн. [съавтор], П. Данова Едно писмо до крал Владислав ІІІ, писано в навечерието на Варненската битка (1444). - Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова (Studia balcanica 25). C., 2006, 265-274. - ISBN 954-91085-5-4, ISBN 978-954-91085-5-2
Превод от латински на български на писмото на Франческо Филелфо до крал Владислав Варненчик (271-274) и коментар на развитието на епистоларния жанр към средата на ХV столетие.

[14] Danova, P. La culture des marchands italiens: les connaissances acquises pendant le voyage (XVe-XVIe siecles). - SMIM [Studii si Materiale de Istorie Medie, Bucarest], vol. XXIV, 2006, 21-29.
Статията "Културата на италианските търговци: познанията, придобити по време на пътуване" разглежда «Описание на островите на Архипелага» на Кристофоро Буонделмонти, техния първи превод на италиански език (Codex Rossinianus 705 от Ватиканската апостолическа библиотека) и ролята на подбора на данни и факти от известното съчинение на флорентинеца в една различна среда от тази, за която е предназначено. Този подход, както и анализът на споменатия ръкопис се въвеждат за първи път в научно обръщение. Интересът на флорентинските търговци към писаното от техните предтечи е разгледан и в един друг пример - «Хрониката» на Бенедето Деи и по-късните спомени на Джован-Андреа Громо.

[15] Данова, П. Марино Кавали: един венециански дипломат между Изтока и Запада в европейската политика от ХVІ век. - Във: Проблемът Изток-Запад. България и Балканите. Статии, документални материали, дискусии. С., Асоциация Клио-96, 2006, 20-46. - ISBN 10:954-91861-1-3; ISBN 13:978-954-91861-1-6 [Marino Cavalli: A Venetian Diplomat between the East and the West in the European Politics of 16th Century (Summary), 46-47]
Студията разглежда дипломатическата дейност на Марино Кавали в контекста на европейската политика на Венеция от средата и втората половина на ХVІ столетие. Анализирани са неговите доклади от мисиите му при Франсоа І и Карл V. По-специално внимание се отделя на неговите мисии в Османската империя. В приложение се дават за първи път в превод от италиански на бългжарски език итинерарът на неизвестен благородник от мисията на Кавали от мисията му в Константинопол от 1567 г. (Текстът на италиански и на български, в нова, подобрена редакция е представен и в Приложение № 6 на [1]), както и превод на релацията на самия Кавали от същата мисия.

[16] Данова, П. Ранните ренесансови представи за Европа. - Историческо бъдеще, 2005, № 1-2, 35-62 [Early Renaissance Notions of  Europe (Summary), 293-294]
Студията разглежда представите на ранните хуманисти за Европейския континент и проследява еволюцията им от митологично-етимологично-антикварния интерес на кабитнетния учен към по-детайлната в някои отношения представа на пътешественици, картографи и мореплаватели.

[17] Данова, П. Един български прочит на „Нощна песен на странстващ овчар в Азия" от Джакомо Леопарди. - Литературна мисъл, XLII, 2005, № 1, 114-122.
Статията съдържа отговора на автора на съвременния дискурс ориентализъм-оксидентализъм по примера на един велик поет от епохата на Романтизма.. Разкрит е оригиналният път на Джакомо Леопарди към темата за "злото в западната цивилизация". В приложение се дава превод на поемата му "Нощна песен на странстващ овчар в Азия", представена за първи път на български език, за която преводачката получи благодарствено писмо от наследницата на Леопарди - графиня Оливия Леопарди, а статията и преводът бяха включени в италианската национална библиография.

[18]  Danova, P. La visione rinascimentale dei Balcani negli scritti di viaggio e di cosmografia italiani (sec. XV-XVI). - In: La Renaissance dans le Sud-Est europeen. Actes de la reunion scientifique internationale organisee par l"AIESEE en collaboration avec le Comite National Italien de l"AIESEE et l"appui du Bureau de l"UNESCO de Venise - ROSTE.  Bucarest, 2004, 35-40 (същото в Bulletin AIESEE (Bucarest), 32-33-34 [pour 2002-2004], 2004, 357-361. - ISBN 973-45-0393-6)
Доклад в пълен текст, изнесен на Международната научна среща "Ренесансът в Югоизточа Европа",  проведен през м. септември 2003 г. н Козенца - Италия. Организаторите на срещата дублират изданието на докладите. Разгледана е издеологията на някои основни представители на италианския хуманизъм и техните представи за османското господство на Балканите и положението на покорените балкански християнски народи.

[19] Данова, П. Турската Хроника на Теодоро Спандуджино Кантакушино. - Във: Турция, Балканите, Европа. История и култура. Изследвания в чест на професор Дженгиз Хаков. С., Парадигма, 2003, 422-435 [The Turkish Cronicle of Teodoro Spandugino Cantacuscino]
Представена е съдбата на Теодоро Спандуджино, един любопитен случай на итало-грък, който съумява добре да се впише както в дейността на венецианските и на папските служби, така и да съумее да върти търговия в Константинопол. В превод на български език се дава една от трите основни редакции на неговото популярно съчинение, посветено на темата за произхода на турците и техните военни победи.

[20] Danova, P. Aux sources de l"interet europeen pour les cultures balkaniques. - Etudes balkaniques, XXXIX, 2003, No 3, 40-47.
Статията «При изворите на европейския интерес към балканските култури" разглежда ренесансовата идеология на флорентинския държавен секретар Лино Колучо Салутати, на хуманистите Николай Кузански и Енеа Силвио Пиколомини, свързана с представата за иноверието и по-специално за отношението на тези хуманисти и държавни мъже към турската опасност в Европа и съдбата на християнската цивилизация.

[21] Данова, П. Ренесансовата представа за човека в дихотомията Запад-Изток. - Във: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С., Парадигма, 2003, 104-116. - ISBN 954-9536-87-4 [The Renaissance Notion of Man in the West-East Dichotomy (Summary), p. 116]
Статията разглежда представа за човека - божествено творение у Данте, както и по-късната му ренесансова интерпретация от Николай Кузански до Джовани Пико дела Мирантдола. Проследява се еволюцията на отношението към чужденеца и друговерника на подстъпите към Новото време.

[22] Данова, П. Войните и мира на Мехмед ІІ в „Хрониката" на Бенедето Деи. - Във: Балканите между мира и войната ХІV-ХХ век. Сборник научни изследвания (съст. Св. Елдъров). С., Иврай, 2002, 43-56. - ISBN 954-90684-8X
Структурните, езикови и стилови особености на "Хрониката" на Бенедето Деи, по-точно на втората й част, посветена на завоеванията на Мехмед ІІ, разкриват една устойчива представа за войната, за нейния ритъм и образотворчество, характерни за хората със средна култура в италианските градове-държави, какъвто е флорентинецът Бенедето Деи. Мирът като нейна антитеза е интерпретиран нееднозначно, съобразно страните, с които е сключен и отношението на тези трети страни към Флоренция на Медичите от втората половина на ХV век.

[23] Данова, П.Средновековна България - един куриозитет в географската енциклопедия на Джамбатиста Рамузио. - ГСУ ЦСВП „Иван Дуйчев", 90 (9) [за 2000], 2002, 47-55. - ISSN  1311-784 X [La Bulgarie medievale: une curiosite dans l"encyclopedie de G. B. Ramusio]
Статията представлява първи досег на автора с появата на българската тема в един от предговорите на т. ІІ от сборника пътеписи "За мореплаванията и пътешествията". Изказани са някои хипотези за интереса към българите, намерили потвърждение и по-зряла разработка в [5].

[24] Данова, П. Османската култура на Балканите през втората половина на ХV век (по сведения на италиански пътешественици). - Във: Доклади от Международния симпозиум „Османската цивилизация на Балканите", София, 21-23 април 2000.  Istanbul, IRCICA, 2002, 151-162
Разгледани са представите за ранните османски паментици на Балканите и в Константинопол, както и сведенията за ежедневния живот, бит и религия на турците на двама италиански военопленници - Дж. М. Анджолело и Дж. А. Менавино. Представени са някои поетични отгласи на турската тема в поемите "Морганте" на Луиджи Пулчи и "Арджентино" на Микеле Бонсиньори, брат на пътешественика Бонсиньоре Бонсиньори. Поемите са недостъпни за българския читател, затова тук са направени първите преводи на октави от тези творби.

[25] Данова, П. Ролята на балканския интелектуалец в културния живот на Ренесансова Италия: случаят кардинал Висарион. - Във: Творецът в югоизточноевропейските култури. С., Проф. М. Дринов, 2001, 79-98 [същото в Историческо бъдеще, 2001, № 1, 81-95]
Представя се "Завещанието" на Кардинал Висарион в превод на български език. Коментирани са високия морален дълг и чувството за гибел и "преотстъпване" на Венеция на гръцкатото културно наследство, какъвто е заветът на видния кардинал - униат. Дублирането на изданието на статията е по вина на автора.

[26] Данова, П. Ренесансови предразсъдъци за европейската принадлежност на балканските култури. - Год. ЮЗУ „Неофит Рилски", ф-т по изкуства, 1: Културата и предизвикателствата на новия век (Благоевград), 2001, 179-183 [Renaissance Prejudices for the European Belonging of the Balkan Culture (Summary), p. 183]
Докладът, отпечатан в пълен текст, е посветен на ренесансовия релативизам и по-специално на избирателния подход на европейските интелектуалци, които, съобразно времето и интересите, които обслужват, охотно отричат, но и си присвояват значима част на културното наследство на онзи ареал, който през 1808 г. Август Цойне ще нарече "Балкански полуостров".

[27] Данова, П. Непубликуван извор за историята на Османската империя (1531 г.). - Във: Изследвания в чест на чл.-кор. проф. Страшимир Димитров, І (Studia balcanica 23). С., Проф. Марин Дринов, 2001, 250-259. - ISBN 954-430-832-6
Превод, бележки и коментар на писмото на венецианския секретар Джакомо дела Ведова от Османсктата империя.

[28] Danova, P. Il Gran Turco, la sua natione e i popoli balcanici nella poesia del Rinascimento italiano. - Etudes balkaniques, XXXV, 1999, No 1-2, 116-125.
Статията "Великия турчин, неговата нация и балканските народи в поезията на Италианския Ренесанс" разглежда някои италиански ренесансови поеми, в които е застъпена темата за Османския владетел и за покорените от него християнски народи, както и фантастични историко-митологически сюжети, относно троянския произход на османците - "Амирис" на Джан-Мария Филелфо, "Арджентино" на Микеле Бонсиньори, както и някои продължения на "Бесния Орландо" на Лодовико Ариосто. Според автора тези поеми съдействат за утвърждаване на ренесансовата представа за достойните войнствени народи - нации и загубилите воинската си доблест поробени народи.

[29] Данова, П. Балканът, Дунав и морето в ренесансовата поезия. - Във: Балканът и морето. Послания към времена и поколения. Благоевград, 1999, 92-105 [Mountain, the Danube and Sea in Renaissance Poetry. - Balkan and Sea - Messages to Time and Generations. Blagoevgrad, 1999, 92-105]
Статията разглежда емблемите на българската природа и тяхната поетична интерпретация в творчеството на латиноезични поети от Ранния ренесанс, непознати у нас.

[30] Данова, П. Югоизточна Европа - отправна точка в географските дирения на Академия Рамузиана. - Във: Средновековните Балкани. Политика, религия и култура. (състав. Сн. Ракова и Л. Симеонова).  С., Проф. Марин Дринов, 1999, 180-188 -  ISBN 954-430-606-4 [Southeastrn Europe: a Starting Point in the Geographic Research of Academia Ramusiana]
Отстоява се тезата, че една от причините, довела до учредяването на хуманистичната академия на Дж. Б. Рамузио, както и събирането, редактирането и отпечатването на прочутия му сборник с пътеписи "За мореплаванията и пътешествията" се дължи на първо място на инстереса му към Европейския Югоизток, а впоследствие - и към Великите географски открития, станали под флага на португалци и испанци.

[31] Данова, П. Щрихи към образа на евреина в италианската ренесансова книжнина. - Алманах за история на евреите в България, т. 1 [за 1998/1999], 1999, 45-48 - ISBN 0324-1912
Съобщението съдържа някои сведения от италиански наративни извори, както и от "Дневниците" на Марино Санудо, които разкриват търпимостта и толерантността на средиземноморските търговски общества към друговерците, проявите на взаимно благородство и разбиране към чуждата вяра и обичаи.

[32] Данова, П. Балканите - погубеното съкровище на Европа (Италианските хуманисти от ХV в. за съдбата на балканското културно наследство). - Във: Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите. Благоевград, 1998, 281-292.  - ISBN 954-680-083-X [The Balkans - The Ruined Tresaure of Europe (The Italian humanists from 15th century about the Balkan cultural heritage). - In: Giftts and Tresaures. Spiritual Continuity on the Balkans. Blagoevgrad 1998, 281-292]
Статията разглежда вижданията на някои италиански и византийски хуманисти (Колучо Салутати, Якопо Анджело да Скарперия, кардинал Висарион, Лауро Куирини, Георгиос Гемистос Плетон) за ролята на гръцката култура (разбирана в нейната протяжност от Античността до епохата на Хуманизма) като основа за човешката/европейската цивилизация, трагичната й гибел във Византия и нейния "пренос" на Запад.

[33] Данова, П. Един „просвещенски" поглед върху балканския град: Дж. Б. Касти и неговото Пътуване до Константинопол от 1788 г. - Годишник на Етнографския музей-Пловдив (Пловдив), Хр. Г. Данов, 1998, 69-75 [An "Enlightenment" Glimpse at the Balkan Town: G. B. Casti and his "Journey to Constantinople" (Summary), p. 76]
Представя възгледите на един от последните пътешественици в системата на дипломатическата мисия в Константинопол на Венецианската република, разсъжденията му за турския бит и душевност, противопоставени на деспотичната османска система на управление. Оспорва се тезата, че подобни становища са плод на влиянието на просвещенските идеи. Те по-скоро са част от едно традиционно виждане, повтаряно през вековете в редица документи, отразяващи венециано-османските дипломатически и търговски връзки.

[34] Данова, П. Между историческия факт и политическия мит: балкански сюжети в италианската ренесансова поема. - Историческо бъдеще, 1997, № 2, 81-99 [From Historical Facts to Political Myths: Balkan Motifs in Italian Renaissance Verse (Summary), p. 251]
В статията се прави преглед на причините, довели до появата на някои балкански персонажи в италианската ренесансова поезия - от митовете и античността, през гордата борба с чуждоземното и друговерското господство, до екзалтацията на султана и държавата му - еталони за подражание. От рицарската героична поема до герои-комичната, в която се осмива познатия типаж на войника-самохвалко на Плавт, е проследена темата за войнствеността. Разкрити са някои типажи - предтечи на "комедия дел арте". Използването на елементи от т.нар. "макаронска поезия" са разгледани въз основа на типизиране на образите на героит, като в репликите им се вклиняват популярни елементи от чуждия говор, напр. от "грекеско" - говора на стратиотите (наемната пехотна войска на венецианската република).

[35] Данова, П. Джамбатиста Вико и неговата теория за общественото развитие в контекста на идеологическите спорове на епохата. - Минало, 1997, № 3-4, 91-96
Разглежда критиката на картезианството като научен метод, с който могат да се решат проблемите на историята, направена както в "Нова наука", така и в по-ранни трактати на Вико.

[36] Данова, П. Някои ренесансови утопии за политическото устройство на Балканите. - Във: Предци и предтечи. Митове и утопии на Балканите. Благоевград, 1997, 364-381 [Some Renaissance Utopias about the Balkans Political Structure]
Статията разглежда идеите на няколко представители на италианската политическа мисъл от епохата на Ренесанса, отразяващи развитието й от реализъм към утопизъм (от Макиавели до Томазо Кампанела) и техните разбирания за същността и мястото на Османската държава в Европа.

[37] Ракова, Сн. (съавтор), П. Данова Италиански пътеписи за Балканите ХV-ХVІІ век. - Във: Българи в Италия и италианци в България. Приноси. С., Демакс, 1997, 220-231 - ISBN 954-479-004-7 [Rakova, Sn. (coautore).  I Balcani nei diari di viaggio italiani dei sec. XV-XVII. - In: Bulgari in Italia e italiani in Bulgaria. Contributi. Sofia, Demax, 1997, 220-231 - ISBN 954-479-004-7]
Преглед на основните пътеписи на италиански език на автори от посочения период.

[38] Danova, P. La Bulgarie et les Bulgares dans la Chronique de Benedetto Dei (1418-1492). - Etudes balkaniques, XXXIII, 1997, No 1-2, 171-182
Статията "България и българите в Хрониката на Бенедето Деи" разглежда малкото позовавания на България и българите в съчинението, контекстът, в които те се срещат, формите и начините на запаметяване на географски познания, диахронността на географски и исторически свидетелства.
 
[39] Данова, П. Нови идеи в ренесансовата историография: „нации" и „народи" на прага на модерна Европа. - Историческо бъдеще, 1997, № 1, 166-187 [New Ideas in Renaissance Historiography: "Nations" and "Peoples" on the Treshold of Modern Europe (Summary), 222-223]
Статията разглежда формирането на ренесансовите представи за "нация" и "народ" по данни от италианската ренесансова историография.

Всички права запазени © 2019 Институт за балканистика с център по тракология към БАН, Уеб агенция Кая Про, София

Търсене