Лични страници

Людмила Миндова

lmindova Yana Lozeva photo2доц. д-р Людмила Миндова


Научни интереси: сръбска, хърватска, словенска литература, сравнително литературознание, славистика, балканистика, културология

 

 

Образование:

2006 г. – научна и образователна степен „доктор“, СУ „Св. Климент Охридски“, ФСФ
1997/1998 г. – магистър, славянска филология, специалност: сръбски-хърватски език и сръбска, хърватска и словенска литература

Научни звания:

2018 г. доцент – Институт за балканистика с Център по тракология „Александър Фол“ (БАН)

Преподавателска дейност:

СУ „Св. Климент Охридски”, ФСФ (1999 – )
ЮЗУ „Неофит Рилски“ (2005-2007)


Участие в проекти:

Приносът на интелектуалните и духовни елити в България и Хърватия за културното и езиково разнообразие на Европа (БАН и ХАЗУ, научен ръководител на проекта от българска страна: доц. д-р Антоанета Балчева);
Глобализация и култура. Образователни и културни политики в югоизточна Европа (БАН, научен ръководител на проекта: доц. д-р Йорданка Бибина);
Балканите между Изтока и Запада – културни и цивилизационни взаимодействия (БАН, научен ръководител на проекта: доц. д-р Йорданка Бибина)

Публикации:

Книги

Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма. София: Алтера, 2011.
Другата Итака. За дома на литературата. София: Изток-Запад, 2016.

Студии и статии (избор)

Домът на литературата. Югославски и постюгославски представи за литературната споделимост. В: Colloquia Comparativa Litterarum, Vol 4, No 1 (2018), 27-39.
De profundis: зоната на плача (върху белетристиката на Ф. М. Достоевски, Георги Господинов и Ненад Величкович). В: Славянски диалози, Пловдив, 2018. 168-175.
Тотем и табу на семейния албум. За няколко постюгославски и български романа. Конференция на ФСФ, 24-25 април 2017 г. – В: Надмощие и приспособяване. Т. І. Литературоведски четения в чест на 80-годишнината на професор Никола Георгиев. София, 2017. 103-111.
Емигрантският дом. За прозата и есеистиката на Дубравка Угрешич. В: списание „Проглас“, кн. 1, 2017 (год. ХХVI), ISSN 2367-8585, 17-25.
The Dangerous Book. Observations on the Prose by Danilo Kiš, Aleksandar Hemon and Igor Štiks. In: Colloquia Comparativa Litterarum, Vol 3, No 1 (2017), 39-49.
Поетесата и Държавна сигурност. За Весна Парун в България. В: Електронно списание LiterNet, 21.09.2017, № 9 (214)
Метафори на вкуса в белетристиката на Данило Киш. В: Литературен вестник. бр. 28. 13-19.07.2016. с. 9
За честта на литературата и човека. (Следговор). В: Божович, Гойко. Името на езика. София: Издателство за поезия ДА., 2016.
Епископ Йосип Юрай Щросмайер през погледа на Румяна Божилова. В: Българо-хърватски политически и културни отношения през вековете. Сборник в чест на 75-годишнината на доц. Румяна Божилова. София: Парадигма, 2015.
„Млечният път” на барока. Хърватски лирически експресии. В: Пътища и пътеки на европеизма на Балканите. ИБЦТ. София, 2014. с. 271-281.
Снежна пролет. За невинността. – В: Европа в културното и политическо битие на българи и хървати. Изд. на ИБЦТ, София, 2014. ISBN 978-954-92231-9-4. с. 67-81
Croatian Baroque Lament. В: Etudes Balkaniques, 2011, кн. 2–3, 160–175.
Градините ни. Опит върху антологийното съзнание в хърватската барокова литература. В: Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на професор Лилия Кирова. София: Фабер, 2012, 426–434.
Диалогичната femina. Цвийета Зузорич в диалозите на Никола Витов Гучетич, Istaknute hrvatske i bugarske intelektualke u znanosti i umjetnosti. Zbornik radova s medunarodnog znanstvenog skupa odrzanog u Zagrebu 28. i 29. rujna 2009, Uredila dr.sc. Hrvojka Mihanovic-Salopek, Zagreb, 2011, 103–109.
Средна Европа. Анатомия на носталгията, Formovani modernich narodu ve stredni a vychodni Evrope v 19. a 20. stoleti. Richard Vasek, Jan Rychlik (Eds), Masarykov ustav a Archiv AV CR, Praha – Sofie, 2010, 109–119.
„Балканският барок”, или за предизвикателствата на стила и мястото, Балканите – многоликите измерения на европейската култура, София: „Фабер”, 2010, 201–217.
Omnia mea mecum porto. Бележки за поезията на Йосип Ости, Славяните и техните контакти. Доклади от ІХ национални славистични четения, посветени на 120-годишнината на славистиката в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. София: „ЕТО”, 2010, 270–277.
Холографирането на Дубровник, или за цивилизационния избор на илиризма, Българи и хървати в югоизточна Европа VІІ – ХХІ в., София: ИК „Гутенберг”, 2006, 135–144.
Танцът и хипербелетристиката (Милорад Павич), Танцът в балканските литератури, София: ИК Балкани, 2004, 168–174.
Поетическа антология „Нощен полет” (очерк), Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том VІ. Раздел Балкански литератури, София: Марин Дринов, 2004, 316.

Редактор/съставител:

Българо-хърватски политически и културни отношения през вековете. Сборник в чест на 75-годишнината на доц. Румяна Божилова. София: Парадигма, 2015. Съставител съвместно с: Проф. дин Светлозар Елдъров, Доц. д-р Антоанета Балчева, Доц. д-р Ирина Огнянова
Европа в културното и политическо битие на българи и хървати. Изд. на ИБЦТ, София, 2014. ISBN 978-954-92231-9-4. Съставител: Антоанета Балчева. Редактор: Людмила Миндова
Реторики на паметта. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Иван Павлов. Съставител съвместно с: Ани Бурова, Добромир Григоров, Елена Дараданова и др., София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, 2005.


Художествена литература:

Блус по никое време. София: Сиела, 2010.
Тамбос. София: Жанет 45, 2014.
Животът без музика. София: Жанет 45, 2016.
Роман за името. София: Изток-Запад, 2017.

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Всички права запазени © 2019 Институт за балканистика с център по тракология към БАН, Уеб агенция Кая Про, София

Търсене