При засилен интерес от страна на хърватската и българска академична общност премина двудневната международна научна конференция „Хървати и българи. Дипломация, политика, култура и наука“ в гр. Загреб на 28–30 септември 2022 г. Научният форум бе посветен на две важни годишнини – 25-годиини от установяването на научното сътрудничество между Българската академия на науките и Хърватската академия на науките и изкуствата и 30-години от установяването на  дипломатическите отношения между Република България и Република Хърватия.

В програмата на конференцията бе застъпена многообразна проблематика, обхващаща актуални въпроси из областта на историята, културата, дипломацията и литературознанието. Обособени бяха четири отделни панела, оформени на тематичен и хронологически принцип.

Посланикът на Република България в Загреб Генка Георгиева запозна аудиторията с ролята на България в международното признаване на независимостта на Хърватия  след отделянето на страната от Югославия през 1992 г. Нейният доклад бе допълнен от изследването на д-р Бисер Банчев от ИБЦТ при БАН, в което се използват нови архивни материали от Министерството на външните работи по същата тема.

Една от целите на научния форум бе да се хвърли повече светлина върху досегашните проучвания за характера, типологията и развитието на контактите между хървати и българи през различни исторически периоди, с акцент върху времето на модернизационните процеси и формирането на гражданско общество (XIX и XX век).

Неизвестни и недобре осветлени досега моменти от отношенията между българи и дубровничани през късното Средновековие бяха в основата на изследванията на проф. Зоран Ладич от Отделението за исторически науки към Хърватската академия на науките и на доц. Вийеран Курсар от Философския факултет на Загребския университет.

Съществуващата традиция в проучването на двустранното културно-историческо наследство с нови идеи и подходи за разчитане на общото минало бе обогатена от докладите, посветени на интензивните контакти между българи и хървати през Възрожденския период. Сред тях се открояват проучванията на доц. Марияна Стамова от ИБЦТ-БАН, съавтор на доклада, разглеждащ вестника на Джаковско-сремската епархия, както и на доц. Наум Кайчев от СУ „Св. Климент Охридски“, разясняващ въпроса за ролята на българите в националните представи на Иван Кукулевич Сакцински.

Съвременен анализ на българо-хърватските отношения в периода след Освобождението на страната ни през 1878 г., бе представен в изследванията на проф. дин Светлозар Елдъров и докторанта Кирил Илиев от ИБЦТ, фокусирани съответно върху хърватските пътеписи за България до 1912 г., Славянския събор в София и икономическите проекти на неославизма.

Значителна част от проучванията бе посветена на междувоенния и военния период в общуването между двата южнославянски народа, като тези на гл. ас. Ивайло Начев (ИБЦТ-БАН), засягащ връзките между българските дружества "Юнак" и хърватските "Сокол" в периода до Втората световна война; на доц. Марко Колич от Философския факултет на Загребския университет „Българските студенти в Медицинския факултет на Загребския университет между 1918 г. и 1941 г.“; на доц. д-р Ирина Огнянова (ИБЦТ-БАН), „Власт, религия и църква в Хърватия (1945-1953 г.)“); на доц. дин  Николай Кочанков „Хърватско–унгарските противоречия в годините на Втората световна война и българската дипломация“ от Националния исторически музей, София, и Диана Гласнова от Хърватско-българското дружество в Загреб, анализиращ хърватския поглед към българския дипломат Димитър (Минчо) Несторов. Доц. д-р Спас Ташев от Института за демография, БАН пък запозна аудиторията с българо-македонските връзки в емиграция през комунистическия период.

Специален акцент върху утвърдилия се през столетията модел на добросъседство, взаимност и солидарност между българи и хървати, придадоха докладите посветени на „лицата на паметта“, изиграли основна роля в динамичния обмен на духовни ценности и идеи между двата народа: „Поемата (Vienac 1899.) на българския литератор и политик Димитър Попов и нейният прагматичен и културологичен аспект“ на проф. Мирко Чурич от дружеството Матица Хърватска в Джаково и на Тихана Луетич от Отделението за исторически науки към ХАЗУ „Хърватският историк Фердо Шишич и българите“.

Особен дял в изграждането на цялостния, многопластов образ на българо-хърватската историческа и културна взаимност заемаха докладите, свързани с рецептивния модел на общуване в областта на литературата, театъра и езикознанието. Върху своеобразния трансфер на български идеи, теми и образи в хърватската енциклопедистика до 1950 г. бе съсредоточен анализът на Крешимир Белошевич от Загреб, а доц. Вийекослава Юрдана от Университета Юрай Добрила в Пула се спря върху присъствието на „Малкия българин“ на Виктор Цар Емин на страниците на списание „Млади Хърват“.

Задълбочен и оригинален прочит на значението на интервютата във взаимната рецепция на хърватската и българската литература след 1989 г.  предостави докладът на доц. Ина Христова от СУ „Св. Климент Охридски“. Изследването открои тяхната роля  в процеса на създаване на представа за чуждата литература и оформяне на хоризонта на очакванията на читателската аудитория, свързани с проблемите на  медийната репрезентация и въпросите за стереотипизацията на писателския характер. Върху възприемането на новите театрални форми, отразяващи очакванията на критиката и нагласите на публиката в България през междувоенния период бе фокусирано проучването на доц. Антоанета Балчева от ИБЦТ-БАН „Авантюристът пред вратата на Милан Бегович в репертоара на Народния театър в София“. В оптиката на пресичането между историческа реконструкция и съвременна проблематика бяха преосмислени и постиженията на българската хърватистика, изтъкнати от доц. Людмила Миндова (ИБЦТ-БАН). Събирателният образ на този рецептивен модел на общуване бе обговорен в текста  на доц. Ксения Банович „Рецепция на българската литература в Хърватия: 135 години литературно-културни и издателски връзки“.

Участието на учени от Отделението за исторически науки към ХАЗУ, ИБЦТ-БАН, Загребския университет, СУ „Св. Климент Охридски“ и други сродни институции в състоялата се конференция допринесе за изграждането на една разностранна и систематизирана представа за развитието на българо-хърватските отношения, разкривайки  неизследвани досега полета от  историческата и културна летопис на двете страни.