Справка за научните приноси и забелязани цитирания на трудовете на доц. дин Рая Заимова (1997-2011)
I. Научни приноси:
1.Публикуваният за пръв път аналитичен опис на кореспонденцията на френските посланици в Цариград (Correspondance consulaire…) обхваща десет тома документи в ръкопис, съхранявани в Националния архив на Франция. Съставените 1402-те анотации с библиография, речник, списък на съкращенията и показалец са въз основа на микрофилми, съобразени със съдържанието на оригиналите и методиката на архива съхранител на документите. Представянето им в обработен вид под формата на аналитичен опис цели неизвестността им да стане достояние на по-широк кръг изследователи.
Издаването на извори или аналитични описи на документи засягащи френско-османските дипломатически връзки е твърде рядко явление в международната практика. Затова появата на книга по тази проблематика има подчертано приносен характер. Съдържанието на този тип издания не е в наличност в Интернет.
Огромният масив от консулски документи е част от двустранната кореспонденция на посланиците в Цариград с френските власти за 40-годишен период по време на Стария режим (1668-1708). Докато във Франция той съвпада само с управлението на крал Луи XIV, в Османската империя се изреждат пет султана: Мехмед IV, Сюлейман II, Ахмед II, Мустафа II и Ахмед III. Въпреки подписаните капитулации френско-османските официални общувания бележат своя криза по време на войната в Крит (1645-1669). Новоназначеният френски посланик в османската престолнина трябва да положи изключителни усилия за възстановяването на доверието към неговата страна. Подновяването на капитулациите се осъществява едва през 1673 г. от посланик Ноантел. Траекторията на развитие на двустранни връзки между двете големи сили е изключително неравна, макар и скрепена с подписани договори, подчинена/зависеща и от европейските конфликти и настроения спрямо Османската империя. Тематиката е разнообразна: консулски, търговски и политически връзки; движение на кораби и роби, пиратски нападения в Средиземноморието; военни конфликти и ежедневие; културно-исторически интереси; нрави и обичаи; османски институции и дипломатически протокол; католически мисии, проблеми на грегорянската църква и православието. Аналитичният показалец е комбинация от именен, географски и предметен. Подобни издания се изработват с цел облекчаване работата на изследователите, които нямат достъп до оригиналите и ползват аналитични описи за специфичните си търсения. Консулската кореспонденция на френските посланици в Цариград осветлява множество проблеми от всякакъв характер в евроазиатския регион и източното Средиземноморие. Обнародваният изворов материал е повече от необходим на изследователите от всички области на хуманитаристиката и по-специално на многопластовите френско-османски връзки. Отделни документи и наблюдения върху цялостната кореспонденция бяха разгледани от авторката в културно-исторически план при подготовката на дисертационен труд (защитен през декември 2009 г.) и публикации, които не са обект на настоящия конкурс.
2. Имагологията или образът на Другия:
Въз основа на известни и по-слабо познати чужди и домашни извори от Средновековието и модерното европейско време се извеждат в сравнителен план своеобразните стереотипи за Тервел кръстителят, чиито словесни и визуални образи показват динамика на връзките мит - реалност, католицизъм - православие, свое – чуждо.
- В някои студии и статии са анализирани отделни страни от западноевропейската историческа литература на тема Византия - България, които са в пряка идейна зависимост с историографията от/за българските католици (XVII в. - ХX в.) и очертават границите между католицизъм и православие, затвърждавайки единството между православното и националното. Аспекти от българо-византийската тема и паренетична литература, поставена в обсега на интересите на абсолютната монархия във Франция и католическите общности (XVIII в.) свидетелстват за универсално моделиране на владетелската институция.
- Отделни моменти от чуждата европейска книжнина (XV - XVIII в.) са представени като паметни за българското минало и „нация“ през период предхождащ или граничещ със зародиша на модерната ни историография. Анализираният контекст, в който българите са припознати като „нация“ определя еволюцията на това понятие по времето, когато в италианската ренесансова историография и в последвалите по-късни западни образци употребата му носи своите смисли и съдържание съобразно схващанията за историята и културата на българските общности.
- Поставя се проблема за връзката религия – политика, неединно функционираща през определен период от време, особено след Реформацията. Проследява се „видяното и чутото“ в балканска среда през погледа на католици и/или протестанти от Запада, взаимно обвързани в обща изворова база в „откриването“ на отдалечения по място свят.
- Обръща се специално внимание на исторически текстове, създадени от католици в българска среда (XIX-XX в.) и останали малгинални като прочит в българския общоприет дискурс. Липсата на връзка между католическите и късноустановилите се протестантски мисии, както и спадналият съвременен авторитет на православната църква свидетелстват за отсъствието на интерес към религията и културата на Другия. - Поставен е акцент на неизследвани в научната литература френски автори от XVIII в. (Льобо, Пейсонел и др.), чиито исторически творби често диалогират с по-ранни и чиито идейни позиции допринасят за осветляване развитието на чуждата историография на балканска тема и нейната рецепция.
- Свободата и независимостта са категории, които се вписват в модерната цивилизация и се противопоставят на варварството и невежеството. Анализът на слабо познати Ламартинови текстове (средата на XIX в.) разкрива големия сблъсък в евро-азиатския регион, където – за разлика от Русия - Османската империя изглежда вече ангажирана в процеса на европеизация.
- Съществен дял от имагологията опира до националните идентичности. „Бляскавото“ кръстоносно време, интерпретирано през XVII в. (Дю Канж) под закрилата на абсолютния монарх, се подновява близо два века по-късно, за да послужи и защити националната идентичност. Проследени са отделни страни на европейската и по-специалното на френската модерна словесност, създателка най-напред на балкански образи в контекста на просвещенската връзка цивилизация – варварство. Анализът на текстовете показа, че защитата на българската национална кауза опира до търсенето на идентичност и чрез чуждата, западна менталност и до нейното емоционално (не)приемане независимо от политическите граници.
- Въз основа на приложен сравнителен подход между френски и унгарски пътеписи се проследяват позициите на „малката“ нация (полу-цивилизована), стояща в периферията на „голямата“ френска, непреоткриваща материалното и духовно ниво на българите, а целяща неговото приобщаване към европейските модерни ценности.
- Поставя се въпроса за съществуваща писмовна памет у френските енциклопедисти за волжките българи, останали мюсюлмани и под руска власт и за липсата на такава сред техните сродници от Балканите. Очертани са проблеми свързани с национална и религиозна идентичност, както и с евроцентризма. - Въз основа на неизследван до сега албански в-к от София (1915) се извежда ключовото място на албанския национален „Аз“, противостоящ на всички останали Други и съдържащ в себе си романтично-възрожденски нотки, търсене на териториално единство и догонване на европейската модерност.
3. Френският език и култура на Балканите:
- Събраният библиографски материал в LIBUL, в който Р. Заимова участва, допълва споменатите по-горе архивни документи, историография и пътеписи. - Анализирано е проникването на „езика на Просвещението“ на Балканите, налагането му в мултиетническа среда и „догонването“ на европейската модерност през века на Националното и впоследствие; използваните за пръв път извори за имперската школа в Париж (след Кримската война) разкриват и опитите за европеизиране на османските поданици извън границите на империята.
- Изведеният на преден план акцент на „националното“ в Европа по примера на „цивилизаторката“ Франция и ролята на Румъния като преносителка на идеите за свобода и нация характеризира франкофонския балкански печат. Анализът на основните тенденции в L’Echo de Bulgarie (1913-1923) посочва „неправдите“ спрямо българите, дискутирайки тяхното мечтано национално обединение. Универсализмът се изразява не само в езика на международната комуникация, но и в поемане на идеите за модерна нация, споделени от представители на българската интелигенция пред чуждия европейски свят.
- Проследени са отделни културно-исторически процеси свързани с българската рецепция на поети и писатели, философи и историци от френския Ренесанс (П. дьо Ронсар) до Просвещението (Ж.-Ж. Русо) и Романтизма (В. Юго). (Не)приемането им в българска среда е в пряка зависимост от национално-емоционални състояния и от стремеж за обгръщане, опознаване по своему на чуждата култура.
- Създадената още от времето на капитулациите традиция, прекъсната през 1948-1950 г., се подновява след 1990 г., когато възникват и нови франкофонски институции. Въз основа на архивен материал са изяснени отделни страни на френската културна политика в нова България, франкофонски елити, образователни институции и значими фигури (Й.Иванов, Ж. Ато и др.).
4. Публикуваните за пръв път извори от ЦИА разширят познанията за първите български училища в Македония (1876 г.).
II. Рецензии и отзиви от български и чужди учени:
1.Parrott, David (New College Oxford). Correspondance consulaire des ambassadeurs de France a Constantinople. - In: English Historical Review, Feb. 2002, p. 273.
2. Windler, Christian (Freiburg i.Br.), Archives Nationales. Correspondance consulaire des ambassadeurs de France a Constantinople (1668-1708). - In: Francia, 29/2, 2002, p. 212. ("Foundation of German Humanities Institutes Abroad" (DGIA)
3. Ванова, Лили. Консулска кореспонденция на посланиците на Франция в Константинопол (1668-1708). - Изв.държ.архиви, 76, 2000, с. 228-237.
4. Mitev, Plamen. Correspondance consulaire des ambassadeurs de France a Constantinople (1668-1708).- Etudes balkaniques, 2, 2000, p. 146-147.
5. Vatcheva, A. Correspondance des ambassadeurs de France a Constantinople (1668-1708)… - Dix-Huitieme siecle (Paris), 32, 2000, p. 661-662.
6. Balinte, Christina. La Societe bulgare d’Etudes du dix-huitieme siecle, Nature et Societe, Nouvelles etudes rousseauistes, textes reunis par R. Zaimova et N. Aretov, Kralitza Mab 2010, 286 p. – In: Synthesis (Academie roumaine), XXXVII / 2010, p. 103-104.
7. Дончева, Гергана. “Кафене Европа”. - Liternet, 7.03.08. № 3 (100) = Кафене “Европа”. – Новости, Информационен бюлетин на БАН, бр. 4, април 2008, с. 19.
8. Йорданова, Юлия. Семиотика на кафето. – Liternet, 9.03.08. № 3 (100)
9. Spassov, Malamir. R. Zaimova, N. Aretov (eds.) Modernostta vtchera i dnes [La modernite hier et aujourd’hui], Sofia, “Kralitza Mab”, 2003. res. en fr. et angl., 293 p. – In: Dix-huitieme siecle (Paris), n 38, 2006, p. 670. ISSN 0070-6760
Цитирания в книги и статии от български и чужди учени:
Хранова, А. Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХІХ-ХХ век. – В: Животът на три понятия в българската култура: Възраждане. Средновековие. Робство, т. 2. С., Просвета, 2011, с. 87. (под печат)
Aretov, N. Orientalism, Occidentalism and the Image of the Other in Balkan Context. – Etudes balkaniques, 2010, 4, p. 96-108.
Данова, П. България и българите в италианската географска книжнина (XIV-XVI в.). С., Парадигма, 2011.
Кертин, Ал. Отсъстващото християнство – част 1. – Либерален преглед, 09.2010: http://www.librev.com/discussion-bulgaria/1007
Танчев, Ив. Българо-френски връзки в книгоразпространението през 20-те години на ХХ в. Документи от Нац.архив, Париж. – Библиотека, бр. 6, 2010, с. 41-51.
Barbu, Violeta. Purgatoriul misionarilor. Contrareforma in Tarile romane in secolul al XVII-lea. Bucuresti, Editura Academiei Romane, 2008. p. 209.
Karene Sanchez, Les elites francophones du college des freres de Jerusalem, 1890-1939: entre instrumentalisation politique et usages religieux. – Etudes balkaniques, 2, 2007, p. 63-79.
Кертин, Ал. Каква България представяме на нашите деца? – в-к “Култура”, бр. 32 (2471), 27 септември 2007.
Koytcheva, El. Hommage a Alain Ducellier, Byzance et ses peripheries (Monde grec, balkanique et musulman), etudes reunies par B. Doumerc et Chr. Picard, Universite de Toulouse “Le Mirail”, 2004.– Etudes balkaniques, 3, 2007, p. 151-152. (Rec.)
Литина, Мария. Църква и нация: Ерусалимската патриаршия срещу българския въпрос (втората половина на 19 век). Докторска дис. У-тет на Янина (Гърция), Философски ф-тет, кад. по история и археология, 2007.
Георгиев, Л. Българските католици в Трансилвания и Банат – опит за историографски преглед. – В: Историята и книгите като приятелство, Сб. в памет на М. Лачев, С., Гутенберг, 2007, с. 273-288.
Шепард, Дж. Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация, обмен и съжителство през средните векове. С., 2007, с. 7.
Аретов, Н. Националните идентичности в българската литература. С., 2006.
Danova, N. Entre la tradition et la modernite: l’evolution de la vision de la mer a l’epoque de la formation de l’identite nationale bulgare. – Etudes balkaniques, 3-4, 2006, 151-162.
Данова, П. Войнствените българи в две италиански съчинения по обща история от ХVІ в. – Сб. Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност (по случай 200 г. от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). С., Гутенберг, 2006, p. 20-40.
Murielle Lucie Clement, Pot-pourri balkanique francophone. – In: Acta Fabula, mai 2006, vol. 7, N 2=www.fabula.org/revue/document 1335.php
Гетова, Ел. Журналистически езици на Възраждането (българо-френски контексти). В. Търново, 2005, с.59.
Попов, С. Арменски пътеписи за Балканите и България. – Арменци, год. ХІІ, бр. 238, 1-15.04.2005, с.3.
Андреева, Н. Покръстването на българите в немски пиеси от 18-19 в. В. Търново, ПИК, 2004 и от същата отзив публикуван в Интернет: www.knigibg.com/book_inside.php
Атанасов, Г. Тервел хан на България и кесар на Византия. Силистра, Ритт, 2004, с. 6, 35;
Атанасов, Г. Инсигните на средновековните български владетели. Плевен, ЕА, 1999, с. 35-39.
Roboly, D. Le voyage a Constantinople au 18e et 19e s. – Etudes balkaniques, 3, 2004, p. 146-154.
Todorova, M. Imagining the Balkans. Oxford University Press, 1997 = Балкани, Балканизъм. С., 1999; 2 изд. Унив. Изд., 2003.
Мутафов, Е. Европеизация на хартия. Съчинения за живописта на гръцки език през първата половина на 18 в. С., 2001, с. 252. – 4 цит.
Аретов, Н. Българското Възраждане и Европа. С., Кралица "Маб", 1995, с. 239; 2 изд. 2001.
Miller, Peter. N. The man “of learning” defended: seventeenth century biographies of scholars and an early modern ideal of excellence. – In: Representations of the Self from the Renaissance to Romanticism, ed. by P. Coleman, J. Lewis, J. Kowalik, Cambridge University Press, 2000, p. 54.
Бибина, Й. За "Изтока" и "Запада" на Балканите. - В: Дарове и съкровища. Даровна приемственост на Балканите, Благоевград, 1998, с. 318.
Драгова, Н. Нов прочит на мисионерската титулатура на Св.Климент (+916). - В: Българи в Италия и италианци в България. Приноси, С., 1998, с. 73, 97.
Vlaevska-Stantcheva, A. La venerazione dei regnanti nella tradizione benedettina. A proposito delle fonti di un affresco veronese. – In: Santita, culti, agiografia. Temi e prospettive. Atti dei I Convegno di studio dell’Associazione italiana per lo studio della santita, dei culti e dell’agiografia. Roma, Ottobre 1996, Roma, 1997, p. 213-226.
Schreiner, Peter. Der brennende Kaiser. Zur Schaffung eines positiven und eines negativen Kaiserbildes in den Legenden um Maurikios. - In: Byzance et ses voisins. Melanges a la memoire de Gy. Moravcsik a l’occasion du centieme anniversaire de sa naissance, ed. Generalia, p. 25-31.
Музейна експозиция:
Музей „Велики Преслав“, секция „Български владетели“
В лекционни курсове:
Елена Грозданова, курс „Европа и Балканите на прага на новото време”, НБУ
Елка Дроснева, курс „Историография на България”, СУ, Исторически ф-тет
Румен Генов, APLB 312 Модерното време, НБУ