На 28 април, понеделник, от 11.00 часа в Големия салон на БАН ще се проведе тържествена научна конференция в чест на папите българофили Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ под наслов „България и Ватикана. Срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ- ХХІ век“. Конференцията е организирана от Института за балканистика с Център по тракология при БАН под патронажа на вицепрезидента на Република България госпожа Маргарита Попова и с участието на Атлантическия клуб, Централния държавен архив, Дипломатическия архив на Министерството на външните работи и Фондация „Комунитас“. В 13.00 часа във фоайето на БАН ще бъде открита изложба на същата тема.
Тържествената научна конференция в чест на папа Йоан ХХІІІ и папа Йоан Павел ІІ ще се състои само ден след канонизацията им за светци. Първият е известен у нас като „Българския папа“, вторият е познат в света като „Папата славянин“. Преди да се възкачи на Светия Престол папа Йоан ХХІІІ - Анджело Джузепе Ронкали прекарва десет години в България като апостолически визитатор и делегат от 1925 до 1934 г., но запазва чувствата на любов и уважение към българския народ до края на живота си. Папа Йоан Павел ІІ посети България само веднъж през месец май 2002 г., но отлично познаваше и високо ценеше заслугите на България за развитието на Кирило-Методиевото дело. Така едно събитие със световно значение се преплита с историята на България и българите, за да подчертае още веднъж богатството и многообразието на националната ни култура.
Участниците в конференцията – проф. Светлозар Елдъров, доц. Александър Костов, д-р Соломон Паси, д-р Боряна Бужашка, дфн Момчил Методиев и други историци и архивисти – ще осветлят със силата на документалните свидетелства и научната обективност нови вълнуващи страници на историческите връзки между България и Ватикана и ще припомнят най-важните за българите моменти от живота и делото на Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ. Тържествената научна конференция „България и Ватикана. Срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ-ХХІ век“ допълва и утвърждава образа на България като средище на толерантността и обогатява диалога между религиите и етносите в нашата страна, което е неделима цел от обществената мисия на академичната наука.