Предварително зададената рамка на дебата включваше следните въпроси:

• Македонизъм, национална идентичност, държавност – неоспорима ли е логиката?
• Два етноса – една ли е държавата?
• Република Македония след изборите – стабилност, рутина или безалтернативност?
• В името на евроинтеграцията или името вместо евроинтеграцията?
• Република  Македония – пресечна точка или периферия на балканските интереси?
• Българо-македонските отношения – тежестта на историческата емоция
• Договорът за добросъседство – цел или инструмент?

Самата дискусия бе организирана в два панела: вътрешнополитическото развитие и динамиката на политическите процеси в Република Македония през последните години и развитието на двустранните отношения между България и Република Македония, включително и през призмата на евроатлантическата интеграция на Западните Балкани.

            По време на дискусията бяха изказани мнения по следните теми:

Вътрешнополитическа, социална и икономическа ситуация в Република Македония

Анализирайки вътрешнополитическата ситуация в Република Македония участници в дискусията изразиха мнение, че страната рискува, излизайки от една криза да влезе в друга такава. Предсрочните парламентарни и президентски избори не произведоха трайна вътрешнополитическа стабилност. Наблюдава се запазване на статуквото, без да се дадат отговори на проблемите, които да гарантират избягването на нови политически сътресения. Опитите на опозицията в лицето на СДСМ да бойкотира работата на новоизбрания македонски парламент може да намали и без това отслабналото му влияние в обществото и да наруши демократичните принципи на парламентаризма. Условието, поставено от Демократическия съюз за интеграция до срещата на върха на НАТО във Великобритания през септември т.г. Македония да реши спора за името си с Гърция, засилват политическото напрежение и дори създават условия за нови извънредни парламентарни избори.

Дискутиращите определиха актуалното управление в Република Македония като силно централизирано, съпроводено с проблеми, свързани с гарантиране свободата на медиите, борбата с корупцията, независимостта на правораздавателната система и др. Той упражнява пълен контрол върху държавната администрация. Преобладаващо бе мнението, че „Моделът Груевски” демонстрира жизнеспособност, но независимо от електоралното му потвърждение постепенно неговата ефективност започва да намалява както във вътрешнополитически, така и в международен план. Забавянето на реформите в икономиката и нейната слаба ефективност, високата безработица и постепенното обедняване на населението водят до повишено социално напрежение, което дава основание обществото в Република Македония да се определи като „кризисно”, генериращо висока степен на латентна политическа конфронтация при наличието на значим дестабилизационен потенциал.

Анализът на политическите, икономически и социални процеси в страната даде повод на участниците в дискусията да се консолидират около твърдението, че Република Македония е в състояние на деликатно равновесие, което лесно може да бъде нарушено. 

При коментара на социално-политическата ситуация в страната участниците в дискусията отделиха значително внимание на ролята на албанския фактор, както във вътрешнополитически план, така и в отношенията на страната с Албания и Косово. Отбелязано бе нарастване на неговото значение, намиращо израз включително и в повишеното самочувствие и политическа активност на негови лидери. От неговото поведение ще зависи в голяма степен вътрешнополитическата стабилност в перспектива.

Огромна роля върху политическата динамика в страната оказва демографският процес и промяната на демографската карта на Република Македония. Според някои експерти Споразумението от Охрид (2001 г.) даде начало на процеса на фактическо, постепенно федерализиране на македонската държава. Нарастването на относителния дял на етническите албанци се съпровожда с териториално преразпределение на населението, създаващо условия както за етническо напрежение, така и увеличава политическата тежест на парламентарното представителство, като не е ясно дали между албанските партии ще се запази вътрешно съперничество или последните ще се консолидират.

В контекста на дискусията бе засегнат и въпроса за влиянието на Албания и Косово върху политическите процеси в Република Македония. Споделено бе мнение, че албанската общност на Балканите е най-динамичният и себеутвърждаващ етно-национален фактор (и най-младият държавобразуващ фактор, довел до създаването на Косово) в региона в началото на века, което крие в себе си определен дестабилизационен потенциал, особено по отношение на държавите от бивша Югославия със значително албанско малцинство и преди всичко Република Македония. Изказани бяха опасения, че процесът на прекрояване на пост-югославското пространство не е завършил предвид промяната на демографските баланси и културно-религиозната динамика.

Република Македония и нейните евроатлантически перспективи

В хода на дискусията се оформи общо становище, че присъединяването на Република Македония къв ЕС и НАТО постепенно губи своята динамика. Наред със спора с Гърция за името на държавата, като основна причина бе посочено забавянето на реформите в страната, проблемите с покриването на част от критериите за членство (демократично управление, свобода на медиите, спазване на човешките права, върховенството на закона, наличието на нерешени спорни въпроси със съседите), както и постепенното затваряне на македонското общество в собствените си проблеми и известното самоизолиране на македонската държава в международното общуване. В този смисъл бяха изказани становища, че автоматизмът, заложен от Букурещката среща на върха на НАТО през 2008 г. за приемане на Република Македония в Алианса при изчистване на проблема за името с Гърция може да се разглежда като потенциален позитив за страната, тъй като при последвалата вътрешна и международна динамика днес този процес би бил значително затруднен.

По-сложно стои въпросът за членството в ЕС, където липсва краткосрочна перспектива. Трансферирането на акцента в рамките на ЕС от разширяване към дебата за бъдещето на Европа оказва своето влияние и върху перспективите за членство на страните от Западните Балкани. Това, наред с нерешения въпрос за името и най-вече стагниращите реформи, отсрочва присъединяването на Република Македония към ЕС. Според някои участници в дискусията това води до разколебаване както сред населението на страната, така и сред част от членките на ЕС (констатира се оформянето на различни групи в ЕС, различаващи се по своята позиция относно темповете и готовността на присъединяване на страната към Съюза), които поставят все по-силен акцент върху необходимостта от пълно покриване на интеграционните критерии. Същевременно бе отбелязано важното значение на интеграционните процеси за консолидация на македонското общество и укрепване държавността на страната, както и за стабилността на региона като цяло.

Сериозна дискусия предизвика еволюцията на българската позиция по въпроса за евроатлантическата интеграция на Република Македония. Подчертано бе, че България е заинтересована от присъединяването на страните от Западните Балкани към НАТО и ЕС, като отделни участници обвързаха българската подкрепа за даване на дата за начало на преговорите за присъединяване на Република Македония към ЕС с подписването на Договор за добросъседство между двете страни.

На дискусията бе отделено внимание и на отношенията на Република Македония със страните от региона и тяхната роля и влияние върху развитието и утвърждаването на младата държава. Бе подчертано, че Гърция е най-големият инвеститор и на практика гръцки фирми формират гръбнака на македонската икономик. Турция оказва сериозно влияние в сферата на сигурността  и образованието. Сърбия продължава да играе значима роля в политическия живот на страната благодарение на дългогодишната обвързаност на политическия елит, включително неговия втори и трети ешелон. Основният ресурс на Албания е свързан с етническия фактор и албанските етнически партии, както и с безпрепятственото трансгранично общуване между етническите албанци от Албания, Косово, Република Македония, Южна Сърбия.

Двустранните отношения България – Република Македония

Погледът при анализа на  двустранните отношения между България и Република Македония беше насочен напред и с акцент върху тяхната динамика и възможностите за тяхното бъдещо развитие – включително и през призмата на процеса на присъединяване на Република Македония към ЕС.  Стремежът при дискусията бе историята да се третира не просто като констатация на факти, а като отправна точка за политики. Специално бе подчертано, че е необходима последователна национална политика по въпроса, като редица участници отбелязаха, че отношенията с Република Македония не следва да се разглеждат като състезание по патриотично говорене, че не трябва да се натоварват с политическа емоция и идеологически отгласи от миналото.

В този смисъл определено внимание бе отделено на преакцентирането в подхода от българска страна през последните години. Общо бе разбирането, че на България е необходима ясна и дългосрочна стратегия, базирана на националните интереси и политическия консенсус, които да осигурят координация и еднопосочност на действията на институциите и да я предпазят от непродуктивни флуктуации при смяната на правителствата. Диалогът следва да е водещ елемент във взаимоотношенията ни със Скопие. Редица участници в дискусията споделиха становището, че за България Македония не е просто територия на съседна държава, а преди всичко хора, с които споделяме обща история, култура, традиции и към които следва да бъде обърната българската политика. Според повечето дискутанти доминиращ стремеж в българския подход следва да бъде максималното премахване на бариерите между двете страни, свободното общуване на хората, комуникацията и обмена на информация, включително разпространението на медиите, сътрудничество между бизнеса.

Бе изразено становището, че България е заинтересована от укрепване на държавносттта и развитието на демократичните процеси в Република Македония като важен елемент от стабилността и сигурността на Балканите като цяло. В този контекст бе дебатиран и въпросът за идеологията на македонизма и ролята при изграждането на национална идентичност и формирането на македонската нация чрез стимулиране на антибългарски настроения. Македонизмът остава основополагаща политико-идеологическа доктрина на македонската държава. В самата Македония тече процес на противопоставяне на идентичности. Примерите за присвояване на българско културно и историческо наследство, езикът на омразата, използван в някои медии, филми, политически изказвания и др. са недопустими в отношенията между две приятелски страни. Констатирано бе, че конфронтацията и негативното публично говорене в двете страни обслужва целите на македонизма и води до дългосрочни негативни последици за отношенията между населението от двете страни на границата.

Участниците в дискусията отбелязаха значението, което би имало подписването на предложения от българска страна през 2008 г. Договор за добросъседство между двете страни с цел доразвиване на заложените в съвместната декларация на премиерите на България и Република Македония от 1999 г. принципи за развитие на двустранните отношения. Подчертано бе и позитивното влияние на съвместните чествания на годишнини от исторически събития като позитивен сигнал за създаването на по-благоприятен климат в общуването между институциите и хората от двете страни. Приветствани бяха последните контакти между двете академии на науките, между журналисти и представители на църковните власти в двете страни. Мнозинството участници обърнаха внимание на значението на членството на България в ЕС и НАТО за развитието на двустранните отношения, включително за интересът, който те пораждат у македонски младежи да завършат висше образование в България, а и като цяло у македонски граждани към придобиване на българско гражданство. Участниците се обединиха около тезата, че основният ресурс за укрепване на влиянието на България в региона на Западните Балкани е позитивното икономическо и социално развитие на държавата и превръщането й в привлекателен пример за нейните съседи