1. За първи път в съпоставителен план са направени наблюдения върху двата    емблематични културно-цивилизационни кръга на римокатолическата и източноправославната славянски общности в светлината на основополагащи за югоизточноевропейската идентичност епохи.

2. Очертани са основни семантични полета на югоизточноевропейския културен ареал, анализирани през призмата на опозициите  Изток - Запад, "варварство - цивилизация", "архаика и модерност". Кръстопътността на Balkania romana и Balkania orthodoxa е интерпретирана в оптиката на различните визии в духовното картографиране на Европа.

3. На фона на баланса между стигматизиращия региона балканизъм и местните, реагиращи на този дискурс национализми е анализирана имагинерната, реална и проективна същност на Балканите, идентифицирани като иманентна част от духовното многообразие на Стария континент.

4. Достойнство на изследванията е акцентирането върху социологичната и културологична трактовка (без да се пренебрегва историческия и политологическия аспект) на традициите на Балканите, открояващи  региона като динамична контактна зона, "топос на срещата" и сфера  на европейската духовна кохерентност.

5. Богато приложеният интердисциплинарен подход  позволява едно задълбочено разглеждане на широкия цивилизационен обхват и социално-политическата мотивираност на културните процеси на Slavia orthodoxa и  Slavia catolica,  представени като функция на трайната симбиоза  между латино-славянската, византийско-славянската, средиземноморско-балканската, средноевропейско-хърватската и други общности.

6. Приносен момент в трудовете е, че доминиращите схизми и конвергенции на полуострова, определили неговата духовна матрица, се проектират своебразно върху културната памет и споменния хоризонт на националните югоизточноевропейски конструкции. Подробно е преосмислен и изяснен  граничният статус на Балканите, предопределил противоречивите визии за център и периферия, имащи особена валидност за историята на балканските народи. Специално внимание е отделено върху въображаемите дискурси  в хърватската, чешката и българската литература в контекста на идеята за славянска взаимност. Направен е паралел между народите от Средна Европа и балканските народи през ХІХв., навигиращи между необходимостта от една модерна самоидентификация и битуващите реалности на пазара на геополитическите образи. Откроени са зоните на интерференция, привнасянето на културни идеи и модели на Балканите, пречупени през своеобразната съдбовна същност на полуострова.

7. На фона на богат емпиричен и теоретичен материал от областта на литературата, културологията, философията и социологията е анализирана хетерогенната и хетеротемпорална специфика на региона. Мотивирана е динамиката  на социокултурното съзнание в района на т.н. Западни Балкани, охарактеризирана е същността на литературната критика и като обществена мисъл и като естетическа позиция. Аргументирано е изведено  обобщението за  синкретичния характер на южнославянския литературен процес, предполагащ едновременното възникване и смесване на елементи, присъщи на литературните стилове, развиващи се последователно и хронологично разграничено в други страни. Експонирани са пъстрият калейдоскоп от разнолики културни традиции при средиземноморските славяни и диалогът между естетическите идеи, даващ цялостна представа за духа на епохите - като подстъп към компаративна стратегия за изясняване културната динамика  в Западните Балкани.

8. На фона на "странната" ситуираност и усложнената картина на духовния живот през ХІХв. са изяснени феноменът на байронизма, механизмът  на проникване на  байроновия герой и байронистичното светоотношение, превърнали се в литературен модел, в обединяващо звено за повечето южнославянски литератури с директно и индиректно влияние от страна на английския романтизъм.

9. Направен е опит за преосмисляне мястото на Балканите като транскултурна и транслитературна зона, пораждаща различно филтриране на «другостта».  Разкрито е мъчителното навлизане в модерността с "едновременното съжителство на много "другости" на основата на сложната екзистенциална проблематика от началото на ХХ век. На фона на богат библиографски материал от хърватската и българската литература е анализирана ускорената обмяна на реални и въобразени традиции, водеща до болезненото преоткриване на идентичности на нивото на европейското, балканското и националното.

10. Въз основа на конкретна харктеристика на творчеството на Фр. Прешерн, Ст.Враз, П.Прерадович, П.П.Негош, Ив.Мажуранич, Лаза Костич и на литературно-естетическите дирения на П.П.Славейков, П.К.Яворов, Ив.Радославов, Т.Траянов, Н.Райнов, Антун Матош, Миливой Дежман Иванов, Бранимир Ливадич, Милан Шарич, Ив.Радославов и др., са постигнати нови  обобщения, свързани със структурните предизвикателства на модерността в литературата и в социо-културните практики на региона.

11. За пръв път в съпоставителен план е разгледан приносът на важни духовни институции като българския и хърватския музикален театър,  женските литературни кръгове и салони в началото на ХХ в. - интерпретирани като анклав на европейската духовност и място за културна синергия. Откроено е оформянето на една трайна градска традиция, обвързана  с изграждането на модерни стереотипи на поведение и социално общуване.

12. Анализите и наблюденията върху пресечните точки в югоизточноевропейските диалогични полета целят очертаването на един общ модел, за който понятието културна зона на Балканите не се асоциира с изкуственото подчиняване на един общ културен интеграл, а с "диференцираното единство на многообразието", присъщо на цялата модерна епоха.

Документи, свързани с конкурса за "доцент" по шифър 05.04.06 литература на народите на Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия за нуждите на секция "Културна история на балканските народи", обявен в брой 37 на Държавен вестник от 18.05.2010 г.
Документи на гл. ас. д-р Антоанета Балчева

Становища и рецензии за научната дейност:

• Рецензия на проф. дфн Лилия Кирова
• Рецензия на проф. д-р Надежда Драгова
• Становище на проф. дфн Николай Аретов
• Становище на проф. дфн Румяна Станчева
• Становище на доц. д-р Румяна Божилова  
• Становище на доц. д-р Йорданка Бибина
• Становище на доц. д-р Милена Георгиева

Справка за приносите, списък на публикациите и цитиранията:

• Справка за научните приноси
• Списък на публикациите
• Справка за забелязани цитирания
• Резюмета на трудовете на гл. ас. д-р Антоанета Балчева съгласно изискванията на чл. 27 (1) от ЗРАСРБ за заемане на академичната длъжност "доцент".

1. Perocco, D. Su Marc"Antonio Pigafetta (e dintorni). - In: Itinera Orientalia. Itinerari veneti tra Oriente e Occidente. Relazioni di viaggio tra identita e alterita (a cura di Giovanni Pedrini e Nico Veladioano). Vicenza, Editrice veneta, p. 258

2. Zaimova, R. Les Croisades (XIVe - premiere moitie du XVIe s.) dans l"historiographie bulgare - In: Les Croisades tardives. Conflits interconfessionnels et sentiments identitaires a la fin du Moyen Age en Europe, Univ. de Toulouse Le Mirail. - [sous presse]

3. S. Rakova, Constantinople et Sainte Sophie dans les recits de deux venitiens du XVIe siecle. Actes du Colloque « Memoire et oubli a Byzance », Sofia, 28.11.2009 - [sous presse]

4. Стефанов, П. - http://archiman.livejournal.com/2010/04/07/ - Данова, П. Книгата на месер Марко Поло и познанието за българите във Венеция (втората половина на ХVІ - началото на ХVІІ век). - В: Щрихи към балканското Средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев. (Studia balcanica 27). С., Институт по балканистика - Парадигма, 175-199;

5. Тъпкова-Заимова, В. "Българи родом...". Комитопулите в летописната и историографската традиция. В. Търново, 2009.

6. Ракова, Сн. Неизвестни факти от живота на Бенедето Рамберти (1507-1553). - Във: Историята и книгите като приятели. Сборник в памет на Митко Лачев. Съст. Н. Данова, Св. Иванова, Хр. Темелски. С., Гутенберг, 2007, 174-179 - 1;

7. Ракова, Сн. Представата за България у венецианския историк от ХVІ в. Паоло Рамузио. - Във: ТАНГРА. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006, 243-256 - с. 256 и бел. 22;

8. Миндова, Л. Мигриращи култури и социални практики. Интердисциплинарен колоквиум. Отзив за научния колоквиум „Мигриращи култури, социални практики", 16-17 ноември 2007 година. - В: Информационен бюлетин на БАН. Брой 3 (121). Година ХІІІ. март 2008. с. 14-15;

9. Миндова, Л. Мигриращи култури. Рецензия за научния колоквиум „Мигриращи култури, социални практики" в Института по балканистика към БАН, 16-17 ноември 2007 година. - Във: Вестник Култура. Бр. 2 (2485). 18 януари 2008;

10. Великова-Кошелева, В. Медал и диплом за удостояването на цар Борис ІІІ с лавровия венец на Кралския университет на науките в Рим. - Известия на НИМ, том ХVІІ, С., 2006, с. 77 и бел. 9

11. Обрешков, В. Сведенията на Лауро Куирини като извор за военноадминистративното деление на балканските територии на Османската империя до средата на ХV век. - Acta musei Varnаensis, III-1.  Българските земи през Средновековието (VІІ-ХVІІІ в.). Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Ал. Кузев. Варна 12-14 септември 2002. Варна, 2005, 143-152.

12. Кирова, Л. Многоликите измерения на европейската култура. В. Zaman-Bulgaria, 13. ХІІ. 2010 г. - http://bg.zaman.com.tr/bg/detaylar.do?load=detay&;link=3322

13. Сярова, Н. "Булгари" да се наричам първа радост е за мене. - В. Труд от 20. ІІ. 2011 г.  - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=788706

14. Стоилова, Т. Средиземноморска хроника за събитията по суша и море от времето на първата война, която руската императрица Екатерина ІІ води срещу турците (материалите събра, преведе, подреди и поясни...). София, БОЛИД-ИНС, 2001, с.  70

Цитирания в дисертации

1. Заимова, Р.  Франция и Босфора: пътешествия, книжнина, словесни и визуални образи /16-18 в./ (дисертация - научна степен "Доктор на науките") - 3 пъти

2. Спасов, М. Аспекти на идентичността на наратора протагонист в румънския психологически роман от 30-те години на ХХ век. Компаративен прочит (Дисертация - научна степен "доктор"). с. 12 - 1 път

[монография] Данова, П. България и българите в италианската географска книжнина (ХІV-ХVІ век). С., Парадигма, 2011, 461 с. - ISBN 978-954-326-131-4 [Bulgaria and Bulgarians in 14th-16th Century Italian Geographical Writings (Summary), 371-377; La Bulgaria e i bulgari nella letteratura geografica degli italiani (secc. XIV-XVI) (Riassunto), 378-384]
Ръкописът на труда бе обсъден на заседание на разширения състав на секция "Културна история на балканските народи ХV-ХХІ век" при Института за балканистика на 12.01.2010 г. (Справка: Протокол № 1 на секцията от 12.01.2010 г.), на което бе взето следното решение: "Представеният текст е монографичен труд със сериозни научни приноси. Той се предлага за обсъждане н Научния съвет на Института по балканистика към БАН и може да послужи като база за откриване на конкурс за ст.н.с. ІІ ст."
Подбрани, преведени, и анализирани творби или части от съчинения на италиански автори от изследвания период, посветени на географското опознаване на българските земи, на описание на бита, поминъка и ежедневния живот на българите и техните съседи в първите векове на османското владичество;
Една значителна част от тези съчинения за първи път се въвежда в научно обръщение на български език и е включена в десетте документални приложения на книгата. Други преводи на части от съчинения са включени към съответните глави. Преводите са направени основно от италиански на български език. Малка част от тях са от латински на български (Флавио Биондо, Лауро Куирини, Филипо Буонакорси - Калимах), или от старофренски (Брунето Латини);
Подходът към преведените извори е сравнително-съпоставителен, текст-критичен. В някои случаи е направен и кодикологичен анализ на ръкописите;
Проследени са пътищата на разпространение на съчиненията по обща география, ролята, която изиграва книгопечатането и книгоразпространението главно във Венеция, за да се отстои основната теза на автора, а именно - в периода на Ренесанса в Италия, а и в Западна Европа на разположение на любознателния читател е имало значителен по обем сведения, свързани с географията на българските земи, с историята и настоящето на българския народ;
Представена е културната среда, в която се разпространяват сведенията за България и българите, причините, породили интереса към този малко познат през Късното средновековие географски ареал на Европа - италианските градове от епохата на Късното средновековие и Ранното ново време с тяхното будно гражданство, жадно за модерно познание: търговци, дипломати, банкери, мисионери в Ориента, авантюристи, учени, книжовници. Именно в техните среди откриваме "любознателния читател", към когото се обръщат автори, съставители и издатели;
Разгледани са жанрово-стиловите особености на различните извори с оглед както на формирането на жанровата система на италианската книжнина, така и за да се изтъкне ролята, която българската тема оказва в този формационен процес;
Поставен е акцент върху някои сведения и оценки на авторите от разглеждания период, които разкриват типологията на данни, които и в по-късно време ще се повтарят. Става дума за полемични съчинения, каквито са трактатите, речите и др., свързани с организирането на късните кръстоносни походи. Все пак географските съчинения, поради естеството на сведенията, които включват, твърде малко допринасят за изграждане на устойчиви стереотипи за българите.

[1] Данова, П. Eвропа, нейният Югоизток и България в средновековната италианска литература (ХІІІ-ХV век). - Във: Балканите - многоликите измерения на европейската култура (Сб.). В. Търново, Фабер, 2010, 15-42. - ISBN 978-954-400-334-0 [Europe, the European Southeast and Bulgaria in Medieval Italian Literature (13th-15th Centuries) (Summary), p. 43]
В студията са разгледани представите, които италиански автори от ХІІІ-ХV век са имали за географското местоположение на Балканския полуостров, за неговите граници по суша и по море, за неговото население и поминък;
Текстът, по който е разгледан "Трезор" (Съкровищница) на Брунето Латини е по изданието на Кармоди, за разлика от анализа на същото съчинение в [1], който е по изданието на Шабай. Съпоставителният прочит на двата текста, отразяващи най-общо филиацията на ръкописите А и B, се прави за първи път с оглед разглеждания географски ареал;
Повечето средновековни географски описания не отразяват съвременното състояние на описваните земи, а един по-ранен етап в географското познание за Европа и отделни нейни области. Тази теза за сетен път се доказва с анализа на познанието за българските земи, което са имали ранните италиански географи и автори на средновековни енциклопедии;
Набелязани са някои нови моменти в географското опознаване на Югоизточна Европа като използване на данни от портолани и географски карти, както и данни от пътеписи.

[2] Данова, П. Българите през погледа на Доменико Сестини (1779 г.). - Във: 30 години секция История на света и международните отношения в ново и най-ново време (Сб.). С., Институт по история - БАН, 2010, 112-125. - ISBN 978-954-92267-9-9
Статията представя творчеството на италианския учен и пътешественик Доменико Сестини (1750-1832) и по-специално неговия пътепис от 1779 г., за който споменава А. Иширков, без обаче да анализира текста и да прилага преводи от този труд на италианеца. В приложение се дава превод от "Пътуване от Константинопол до Букурещ от 1779 г.". Текстът се отнася до живота и поминъка на българите от с. Голям Дервент и за първи път се въвежда в научно обръщение у нас.

[3]  Danova, P. Turkish Elements in 16th Century Venetian Theatralical Activities. - Turk Tarih Kongresi: 11-12 Eylul 2006 (IV/III. Cilt). Ankara, 2010, 365-370
В публикувания в пълен текст на английски език доклад на тема "Турски елементи в театралната дейност на венецианците (ХVІ век)", изнесен през 2006 г. в рамките на ХV Конгрес на Турското историческо дружество, се засяга дейността на венецианските официални (държавни) театрални трупи, призвани да занимават венецианския държавен елит по време на светски и религиозни празници, както и по време на официални дипломатически посещения. По-специално внимание е отделено на театралната дейност на Дзуан Поло де Лиомпарди. Направени са някои съпоставки с театралната дейност при дома на баилото в Константинопол.

[4] Данова, П. Книгата на месер Марко Поло и познанието за българите във Венеция (втората половина на ХVІ - началото на ХVІІ век). - Във: Щрихи към балканското Средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев (Studia balcanica 27). С., Институт по балканистика - Парадигма, 2009, 175-199. - ISBN 978-954-92231-7-0, ISBN 978-954-326-103-1
Студията разглежда ролята, която сборникът с пътеписи на Дж. Б. Рамузио "За мореплаванията и пътешествията" изиграва за разпространението на хуманистичното познание за България и българите. Тя е включена в Глава трета, пар.3.1.1. и 3.1.2. на [1].

[5] Данова, П. Имиджът на Балканите в ренесансовата култура. - Във: Имиджът на Балканите. Исторически подходи и комуникационни практики (съст. М. Златева). С., 2008, 87-95. - ISBN 978-954-8194-74-4
Публикуван в пълен текст доклад от Десетата международна конференция на журналистите "Имиджът на Балканите - исторически подходи и комуникационни практики", проведена през м. май 2005 г. Въз основа на творчеството на италиански историци, географи, но и художници (Джорджо Вазари) са направени следните обобщения: 1. Традиционната представа за Балканите като "земя на неверници и схизматици" отстъпва пред любопитството на човека от Новото време, до известна степен нечувствителен към религиозните прения; 2. Интересът към този ареал е стимулиран преди всичко от представите за Антична Гърция, но и от нейното съвременно културно наследство; 3. Зрелия Ренесанс се опитва да съвмести постигнатото от по-ранните поколения и да даде една обобщаваща представа за познанието за Европейския Югоизток.

[6] Данова, П. Сведения за Родопите в италиански извори (ХV-ХVІІІ век). Пътуванията на Джован-Мария Анджолело от 1470 и 1476/77 г. - Във: Рудозем и околностите му - археология, етнография и история. Том 1. С., 2008, 257-305. - ISBN 978-954-92231-5-6, ISBN 978-954-91384-6-7
В студията е направен обзор на българските изследвания и преводни текстове, свързани с пътеписната литература за Родопите, като по-специално внимание се отделя на преводите на италиански извори от разглеждания период;
Разгледани са преводите на италиански пътеписи от ХV век;
Представени са животът и творчеството на Дж. М. Анджолело;
Включени са преводи от неговия пътепис "Пътуване до Негропонте" и компилативното съчинение "Турска история".

[7] Данова, П. Несебър в италианската литература (ХV-ХVІ век). - Bulgaria Pontica Medii Aevi. Mesemvria Pontica. International Seminar, Nessebar, May 28-31, 2006. Studia in honorem professoris Vasil Gjuzelev. Бургас, 2008, 339-352. - ISBN 1313-3535
В статията се разглежда поетичната география на Франческо ди Николо Берлингиери (1440-1501) и по-специално сведенията, котито се отнасят до град Несебър (античната Месембрия). Посочени са класическите източници на творбата, анализирани са терцините и различните печатни и ръкописни варианти на творбата. Направени са някои съпоставки с други съвременни и следходни творби. С тази публикация името и творбата на Берлингиери за първи път се въведоха в научно обръщение у нас.

[8] Danova, P. Reinsegnements sur les Bulgares, leur religion et leur eglise dans les "Relations Universelles" de Giovanni Botero (1544-1617). - RESEE [Revue des etudes sud-est europeennes - Bucarest], t. XLVI, 2008, No 1-4, 475-487
Статията "Сведения за българите, тяхната религия и църква в Доклади от цял свят на Джовани Ботеро (1544-1617)" разглежда за първи път сведенията, които Ботеро дава за православната църква и павликяните във втората част на първи том на своето известно съчинение. Направен е анализ на евентуалните извори, изказано е предположението, че сведенията, относно религиозните вярвания и обреди на павликяните, са почерпени от доклад на религиозен мисионер по нашите земи, който е владеел български език. Тя представлява пълен текст на едноименния доклад, изнесен на Колоквиума на смесената българо-румънска комисия за история, проведен в Букурещ на 10 септември 2007 г.

[9] Данова, П. България и българите в съчиненията на Джовани Ботеро (1544-1617). - Историческо бъдеще, 2007, № 1-2, 177-201 [Bulgaria and Bulgarians in the Works of Giovanni Botero (1544-1617) (Summary), 300-301]
Студията разглежда всички сведения, които Ботеро дава за българите в своите «Доклади от цял свят», както и историческите сведения за похода на граф Амедей VІ Савойски от историческото съчинение «Първа част за християнските владетели» от 1600 г.

[10] Danova, P. Cografya: Balkanlarda Hristiyan ile Musluman Medeniyetleri Aras?ndaki Kopru (XV Yuzy?l). - In: Proceedings of the Second International Balkan Turcology Symposium (03-06.IX.2002 - Mostar). Prizren, Bal-Tam, 2007, 303-307 [The Geography: A Bridge between Christian and Muslim Cultures on the Balkans (Summary), p. 307]
Статията "Географията - мост между християнската и мюсюлманската култура на Балканите" разглежда опитите на интелектуалния и дипломатически елит на флорентинската република от периода на управление на Лоренцо Великолепни да намери пътища за установяване на по-тесни контакти не само в търговската и политическата сфера, но и в културния обмен. Като подходящ терен за културно общеване се взимат някои позитивни науки, към които е проявявал интерес Мехмед ІІ. В тази връзка са разгледани историята на посвещението на "Географията" на Франческо Берлингиери и нейният скромен успех както в Константинопол, така и във Флоренция.

[11] Данова, П. Българите в италианските съчинения по обща история от ХVІ век. - Историческо бъдеще, 2006, № 1-2, 38-62 [Bulgarians in the 16th Century Italian General History Works (Summary), p. 297]
Разгледани са сведенията за българите от съчиненията по обща история на света на трима автори - Марко Гуацо, Джовани Тарканьота и Джовани-Николо Дольони. Проследена е еволюцията в познанието за историята на българите през ХVІ столетие.

[12] Данова, П. Войнствените българи в две италиански съчинения по обща история от ХVІ век. - Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). С., ИК Гутенберг, 2006, 41-70. - ISBN-10: 954-617-013-5 ISBN-13: 978-954-617-013-2
Представени са някои сведения в съчиненията по обща история на Дж. Тарканьота и М. Гуацо, които изграждат устойчивия образ у западния читател за българите като народ на свирепи воини, устремно и безстрашно воюващ с византийската войска. Акцентирано е върху причините за тази визия. Авторката не е имала възможността да прегледа коректури на тази студия, поради което се наложи едно по-детайлно, поправено, разширено издание в [11]

[13] Ракова, Сн. [съавтор], П. Данова Едно писмо до крал Владислав ІІІ, писано в навечерието на Варненската битка (1444). - Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова (Studia balcanica 25). C., 2006, 265-274. - ISBN 954-91085-5-4, ISBN 978-954-91085-5-2
Превод от латински на български на писмото на Франческо Филелфо до крал Владислав Варненчик (271-274) и коментар на развитието на епистоларния жанр към средата на ХV столетие.

[14] Danova, P. La culture des marchands italiens: les connaissances acquises pendant le voyage (XVe-XVIe siecles). - SMIM [Studii si Materiale de Istorie Medie, Bucarest], vol. XXIV, 2006, 21-29.
Статията "Културата на италианските търговци: познанията, придобити по време на пътуване" разглежда «Описание на островите на Архипелага» на Кристофоро Буонделмонти, техния първи превод на италиански език (Codex Rossinianus 705 от Ватиканската апостолическа библиотека) и ролята на подбора на данни и факти от известното съчинение на флорентинеца в една различна среда от тази, за която е предназначено. Този подход, както и анализът на споменатия ръкопис се въвеждат за първи път в научно обръщение. Интересът на флорентинските търговци към писаното от техните предтечи е разгледан и в един друг пример - «Хрониката» на Бенедето Деи и по-късните спомени на Джован-Андреа Громо.

[15] Данова, П. Марино Кавали: един венециански дипломат между Изтока и Запада в европейската политика от ХVІ век. - Във: Проблемът Изток-Запад. България и Балканите. Статии, документални материали, дискусии. С., Асоциация Клио-96, 2006, 20-46. - ISBN 10:954-91861-1-3; ISBN 13:978-954-91861-1-6 [Marino Cavalli: A Venetian Diplomat between the East and the West in the European Politics of 16th Century (Summary), 46-47]
Студията разглежда дипломатическата дейност на Марино Кавали в контекста на европейската политика на Венеция от средата и втората половина на ХVІ столетие. Анализирани са неговите доклади от мисиите му при Франсоа І и Карл V. По-специално внимание се отделя на неговите мисии в Османската империя. В приложение се дават за първи път в превод от италиански на бългжарски език итинерарът на неизвестен благородник от мисията на Кавали от мисията му в Константинопол от 1567 г. (Текстът на италиански и на български, в нова, подобрена редакция е представен и в Приложение № 6 на [1]), както и превод на релацията на самия Кавали от същата мисия.

[16] Данова, П. Ранните ренесансови представи за Европа. - Историческо бъдеще, 2005, № 1-2, 35-62 [Early Renaissance Notions of  Europe (Summary), 293-294]
Студията разглежда представите на ранните хуманисти за Европейския континент и проследява еволюцията им от митологично-етимологично-антикварния интерес на кабитнетния учен към по-детайлната в някои отношения представа на пътешественици, картографи и мореплаватели.

[17] Данова, П. Един български прочит на „Нощна песен на странстващ овчар в Азия" от Джакомо Леопарди. - Литературна мисъл, XLII, 2005, № 1, 114-122.
Статията съдържа отговора на автора на съвременния дискурс ориентализъм-оксидентализъм по примера на един велик поет от епохата на Романтизма.. Разкрит е оригиналният път на Джакомо Леопарди към темата за "злото в западната цивилизация". В приложение се дава превод на поемата му "Нощна песен на странстващ овчар в Азия", представена за първи път на български език, за която преводачката получи благодарствено писмо от наследницата на Леопарди - графиня Оливия Леопарди, а статията и преводът бяха включени в италианската национална библиография.

[18]  Danova, P. La visione rinascimentale dei Balcani negli scritti di viaggio e di cosmografia italiani (sec. XV-XVI). - In: La Renaissance dans le Sud-Est europeen. Actes de la reunion scientifique internationale organisee par l"AIESEE en collaboration avec le Comite National Italien de l"AIESEE et l"appui du Bureau de l"UNESCO de Venise - ROSTE.  Bucarest, 2004, 35-40 (същото в Bulletin AIESEE (Bucarest), 32-33-34 [pour 2002-2004], 2004, 357-361. - ISBN 973-45-0393-6)
Доклад в пълен текст, изнесен на Международната научна среща "Ренесансът в Югоизточа Европа",  проведен през м. септември 2003 г. н Козенца - Италия. Организаторите на срещата дублират изданието на докладите. Разгледана е издеологията на някои основни представители на италианския хуманизъм и техните представи за османското господство на Балканите и положението на покорените балкански християнски народи.

[19] Данова, П. Турската Хроника на Теодоро Спандуджино Кантакушино. - Във: Турция, Балканите, Европа. История и култура. Изследвания в чест на професор Дженгиз Хаков. С., Парадигма, 2003, 422-435 [The Turkish Cronicle of Teodoro Spandugino Cantacuscino]
Представена е съдбата на Теодоро Спандуджино, един любопитен случай на итало-грък, който съумява добре да се впише както в дейността на венецианските и на папските служби, така и да съумее да върти търговия в Константинопол. В превод на български език се дава една от трите основни редакции на неговото популярно съчинение, посветено на темата за произхода на турците и техните военни победи.

[20] Danova, P. Aux sources de l"interet europeen pour les cultures balkaniques. - Etudes balkaniques, XXXIX, 2003, No 3, 40-47.
Статията «При изворите на европейския интерес към балканските култури" разглежда ренесансовата идеология на флорентинския държавен секретар Лино Колучо Салутати, на хуманистите Николай Кузански и Енеа Силвио Пиколомини, свързана с представата за иноверието и по-специално за отношението на тези хуманисти и държавни мъже към турската опасност в Европа и съдбата на християнската цивилизация.

[21] Данова, П. Ренесансовата представа за човека в дихотомията Запад-Изток. - Във: Проблемът Изток-Запад. Историческа перспектива. С., Парадигма, 2003, 104-116. - ISBN 954-9536-87-4 [The Renaissance Notion of Man in the West-East Dichotomy (Summary), p. 116]
Статията разглежда представа за човека - божествено творение у Данте, както и по-късната му ренесансова интерпретация от Николай Кузански до Джовани Пико дела Мирантдола. Проследява се еволюцията на отношението към чужденеца и друговерника на подстъпите към Новото време.

[22] Данова, П. Войните и мира на Мехмед ІІ в „Хрониката" на Бенедето Деи. - Във: Балканите между мира и войната ХІV-ХХ век. Сборник научни изследвания (съст. Св. Елдъров). С., Иврай, 2002, 43-56. - ISBN 954-90684-8X
Структурните, езикови и стилови особености на "Хрониката" на Бенедето Деи, по-точно на втората й част, посветена на завоеванията на Мехмед ІІ, разкриват една устойчива представа за войната, за нейния ритъм и образотворчество, характерни за хората със средна култура в италианските градове-държави, какъвто е флорентинецът Бенедето Деи. Мирът като нейна антитеза е интерпретиран нееднозначно, съобразно страните, с които е сключен и отношението на тези трети страни към Флоренция на Медичите от втората половина на ХV век.

[23] Данова, П.Средновековна България - един куриозитет в географската енциклопедия на Джамбатиста Рамузио. - ГСУ ЦСВП „Иван Дуйчев", 90 (9) [за 2000], 2002, 47-55. - ISSN  1311-784 X [La Bulgarie medievale: une curiosite dans l"encyclopedie de G. B. Ramusio]
Статията представлява първи досег на автора с появата на българската тема в един от предговорите на т. ІІ от сборника пътеписи "За мореплаванията и пътешествията". Изказани са някои хипотези за интереса към българите, намерили потвърждение и по-зряла разработка в [5].

[24] Данова, П. Османската култура на Балканите през втората половина на ХV век (по сведения на италиански пътешественици). - Във: Доклади от Международния симпозиум „Османската цивилизация на Балканите", София, 21-23 април 2000.  Istanbul, IRCICA, 2002, 151-162
Разгледани са представите за ранните османски паментици на Балканите и в Константинопол, както и сведенията за ежедневния живот, бит и религия на турците на двама италиански военопленници - Дж. М. Анджолело и Дж. А. Менавино. Представени са някои поетични отгласи на турската тема в поемите "Морганте" на Луиджи Пулчи и "Арджентино" на Микеле Бонсиньори, брат на пътешественика Бонсиньоре Бонсиньори. Поемите са недостъпни за българския читател, затова тук са направени първите преводи на октави от тези творби.

[25] Данова, П. Ролята на балканския интелектуалец в културния живот на Ренесансова Италия: случаят кардинал Висарион. - Във: Творецът в югоизточноевропейските култури. С., Проф. М. Дринов, 2001, 79-98 [същото в Историческо бъдеще, 2001, № 1, 81-95]
Представя се "Завещанието" на Кардинал Висарион в превод на български език. Коментирани са високия морален дълг и чувството за гибел и "преотстъпване" на Венеция на гръцкатото културно наследство, какъвто е заветът на видния кардинал - униат. Дублирането на изданието на статията е по вина на автора.

[26] Данова, П. Ренесансови предразсъдъци за европейската принадлежност на балканските култури. - Год. ЮЗУ „Неофит Рилски", ф-т по изкуства, 1: Културата и предизвикателствата на новия век (Благоевград), 2001, 179-183 [Renaissance Prejudices for the European Belonging of the Balkan Culture (Summary), p. 183]
Докладът, отпечатан в пълен текст, е посветен на ренесансовия релативизам и по-специално на избирателния подход на европейските интелектуалци, които, съобразно времето и интересите, които обслужват, охотно отричат, но и си присвояват значима част на културното наследство на онзи ареал, който през 1808 г. Август Цойне ще нарече "Балкански полуостров".

[27] Данова, П. Непубликуван извор за историята на Османската империя (1531 г.). - Във: Изследвания в чест на чл.-кор. проф. Страшимир Димитров, І (Studia balcanica 23). С., Проф. Марин Дринов, 2001, 250-259. - ISBN 954-430-832-6
Превод, бележки и коментар на писмото на венецианския секретар Джакомо дела Ведова от Османсктата империя.

[28] Danova, P. Il Gran Turco, la sua natione e i popoli balcanici nella poesia del Rinascimento italiano. - Etudes balkaniques, XXXV, 1999, No 1-2, 116-125.
Статията "Великия турчин, неговата нация и балканските народи в поезията на Италианския Ренесанс" разглежда някои италиански ренесансови поеми, в които е застъпена темата за Османския владетел и за покорените от него християнски народи, както и фантастични историко-митологически сюжети, относно троянския произход на османците - "Амирис" на Джан-Мария Филелфо, "Арджентино" на Микеле Бонсиньори, както и някои продължения на "Бесния Орландо" на Лодовико Ариосто. Според автора тези поеми съдействат за утвърждаване на ренесансовата представа за достойните войнствени народи - нации и загубилите воинската си доблест поробени народи.

[29] Данова, П. Балканът, Дунав и морето в ренесансовата поезия. - Във: Балканът и морето. Послания към времена и поколения. Благоевград, 1999, 92-105 [Mountain, the Danube and Sea in Renaissance Poetry. - Balkan and Sea - Messages to Time and Generations. Blagoevgrad, 1999, 92-105]
Статията разглежда емблемите на българската природа и тяхната поетична интерпретация в творчеството на латиноезични поети от Ранния ренесанс, непознати у нас.

[30] Данова, П. Югоизточна Европа - отправна точка в географските дирения на Академия Рамузиана. - Във: Средновековните Балкани. Политика, религия и култура. (състав. Сн. Ракова и Л. Симеонова).  С., Проф. Марин Дринов, 1999, 180-188 -  ISBN 954-430-606-4 [Southeastrn Europe: a Starting Point in the Geographic Research of Academia Ramusiana]
Отстоява се тезата, че една от причините, довела до учредяването на хуманистичната академия на Дж. Б. Рамузио, както и събирането, редактирането и отпечатването на прочутия му сборник с пътеписи "За мореплаванията и пътешествията" се дължи на първо място на инстереса му към Европейския Югоизток, а впоследствие - и към Великите географски открития, станали под флага на португалци и испанци.

[31] Данова, П. Щрихи към образа на евреина в италианската ренесансова книжнина. - Алманах за история на евреите в България, т. 1 [за 1998/1999], 1999, 45-48 - ISBN 0324-1912
Съобщението съдържа някои сведения от италиански наративни извори, както и от "Дневниците" на Марино Санудо, които разкриват търпимостта и толерантността на средиземноморските търговски общества към друговерците, проявите на взаимно благородство и разбиране към чуждата вяра и обичаи.

[32] Данова, П. Балканите - погубеното съкровище на Европа (Италианските хуманисти от ХV в. за съдбата на балканското културно наследство). - Във: Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите. Благоевград, 1998, 281-292.  - ISBN 954-680-083-X [The Balkans - The Ruined Tresaure of Europe (The Italian humanists from 15th century about the Balkan cultural heritage). - In: Giftts and Tresaures. Spiritual Continuity on the Balkans. Blagoevgrad 1998, 281-292]
Статията разглежда вижданията на някои италиански и византийски хуманисти (Колучо Салутати, Якопо Анджело да Скарперия, кардинал Висарион, Лауро Куирини, Георгиос Гемистос Плетон) за ролята на гръцката култура (разбирана в нейната протяжност от Античността до епохата на Хуманизма) като основа за човешката/европейската цивилизация, трагичната й гибел във Византия и нейния "пренос" на Запад.

[33] Данова, П. Един „просвещенски" поглед върху балканския град: Дж. Б. Касти и неговото Пътуване до Константинопол от 1788 г. - Годишник на Етнографския музей-Пловдив (Пловдив), Хр. Г. Данов, 1998, 69-75 [An "Enlightenment" Glimpse at the Balkan Town: G. B. Casti and his "Journey to Constantinople" (Summary), p. 76]
Представя възгледите на един от последните пътешественици в системата на дипломатическата мисия в Константинопол на Венецианската република, разсъжденията му за турския бит и душевност, противопоставени на деспотичната османска система на управление. Оспорва се тезата, че подобни становища са плод на влиянието на просвещенските идеи. Те по-скоро са част от едно традиционно виждане, повтаряно през вековете в редица документи, отразяващи венециано-османските дипломатически и търговски връзки.

[34] Данова, П. Между историческия факт и политическия мит: балкански сюжети в италианската ренесансова поема. - Историческо бъдеще, 1997, № 2, 81-99 [From Historical Facts to Political Myths: Balkan Motifs in Italian Renaissance Verse (Summary), p. 251]
В статията се прави преглед на причините, довели до появата на някои балкански персонажи в италианската ренесансова поезия - от митовете и античността, през гордата борба с чуждоземното и друговерското господство, до екзалтацията на султана и държавата му - еталони за подражание. От рицарската героична поема до герои-комичната, в която се осмива познатия типаж на войника-самохвалко на Плавт, е проследена темата за войнствеността. Разкрити са някои типажи - предтечи на "комедия дел арте". Използването на елементи от т.нар. "макаронска поезия" са разгледани въз основа на типизиране на образите на героит, като в репликите им се вклиняват популярни елементи от чуждия говор, напр. от "грекеско" - говора на стратиотите (наемната пехотна войска на венецианската република).

[35] Данова, П. Джамбатиста Вико и неговата теория за общественото развитие в контекста на идеологическите спорове на епохата. - Минало, 1997, № 3-4, 91-96
Разглежда критиката на картезианството като научен метод, с който могат да се решат проблемите на историята, направена както в "Нова наука", така и в по-ранни трактати на Вико.

[36] Данова, П. Някои ренесансови утопии за политическото устройство на Балканите. - Във: Предци и предтечи. Митове и утопии на Балканите. Благоевград, 1997, 364-381 [Some Renaissance Utopias about the Balkans Political Structure]
Статията разглежда идеите на няколко представители на италианската политическа мисъл от епохата на Ренесанса, отразяващи развитието й от реализъм към утопизъм (от Макиавели до Томазо Кампанела) и техните разбирания за същността и мястото на Османската държава в Европа.

[37] Ракова, Сн. (съавтор), П. Данова Италиански пътеписи за Балканите ХV-ХVІІ век. - Във: Българи в Италия и италианци в България. Приноси. С., Демакс, 1997, 220-231 - ISBN 954-479-004-7 [Rakova, Sn. (coautore).  I Balcani nei diari di viaggio italiani dei sec. XV-XVII. - In: Bulgari in Italia e italiani in Bulgaria. Contributi. Sofia, Demax, 1997, 220-231 - ISBN 954-479-004-7]
Преглед на основните пътеписи на италиански език на автори от посочения период.

[38] Danova, P. La Bulgarie et les Bulgares dans la Chronique de Benedetto Dei (1418-1492). - Etudes balkaniques, XXXIII, 1997, No 1-2, 171-182
Статията "България и българите в Хрониката на Бенедето Деи" разглежда малкото позовавания на България и българите в съчинението, контекстът, в които те се срещат, формите и начините на запаметяване на географски познания, диахронността на географски и исторически свидетелства.
 
[39] Данова, П. Нови идеи в ренесансовата историография: „нации" и „народи" на прага на модерна Европа. - Историческо бъдеще, 1997, № 1, 166-187 [New Ideas in Renaissance Historiography: "Nations" and "Peoples" on the Treshold of Modern Europe (Summary), 222-223]
Статията разглежда формирането на ренесансовите представи за "нация" и "народ" по данни от италианската ренесансова историография.

Документи, свързани с конкурс за "доцент" по шифър 05.03.03 средновековна обща история за нуждите на Института за балканистика, секция "Културна история на балканските народи", с единствен кандидат д-р Пенка Данова.

Документи на д-р Пенка Данова

Становища и рецензии за научната дейност:

• Рецензия на проф. дфн Лилия Кирова
• Рецензия на проф. дин Иван Божилов
• Становище на акад. Васил Гюзелев
• Становище на проф. дин Лиляна Симеонова
• Становище на доц. дин Рая Заимова
• Становище на доц. д-р Йорданка Бибина
• Становище на доц. д-р Елена Койчева

Списък на публикациите.
Справка за приносите.
Справка за забелязани цитирания.
Резюмета на трудовете на д-р Пенка Данова съгласно изискванията на чл. 27 (1) от ЗРАСРБ за заемане на академичната длъжност "доцент".

1. Из европейските модели за българска "нация". - Ел. издание: Годишник на департамент История, т. 3, 2008, НБУ [2011], 172-181: http://ebox.nbu.bg/hist/ne3/07%20Raia%20Zaimova%20+%20r.pdf

В статията се разглеждат няколко примера от западноевропейската историография датиращи от периода ХV-ХVІІІ в. Проследява се употребата на „нация" визираща българите в редица произведения. 1/ Приемането на християнството през ІХ в. се оказва ключов момент, при който „варварството" е изоставено и новопокръстените българи са идентични с „нацията" и католическото вероизповедание. (Б. Джустиниани, ХV в.; П. Джамбулари - ХVІ в.; Бароний и последователи, ХVІІ в.)

2/ Османските завоевания от ХІV-ХV в. се оформят като първопричина за загубването на българската "нация". Тя става словесно идентична с царството, което е било могъщо и останало в миналото. Този модел се среща у автори като Дж. Тарханота (ХVІ в.), М. Орбини (ХVІІ в.).

3/ В енциклопедичните издания от ХVІІІ в. (Морери-Гуже) "Нация" противостои на "секта" или това е различен модел от предходните, при който идентичната с християнството „нация" е изоставена. Набляга се на ересите, понятието за българите се покрива с богомилското движение, добре познато в средновековна Западна Европа. Читателите на подобни текстове са оставали с впечатление, че всички българи са еретици.

4/ Специално в пътеписната литература (Льофевр, ХVІІ в.) всички  поданици на султана (вкл. и българите) са "нации" и стоят смислово наравно с всички останали от Европа. Характерно за този случай е отнасянето на всички „нации" към тогавашната действителност.

5/ Просвещенските идеи налагат своеобразен прочит свързан най-вече с единството на човешката природа. Варварските племена от времето на Римската империя са смятани за „нация" съобразно тяхното придвижване и обща територия. Както скитите, така и българите от поволжието се вписват в категорията на „нацията".

2. La memoire litteraire de l"Europe et celle des Bulgares. - Etudes balkaniques, 3, 2010, p. 146-157. ISBN 0324-1654

Обогатяването на чуждия свят със сведения от пътеписната литература и новосъздадените консулски и търговски връзки специално на Франция в Леванта допринасят за създаването на богата и разнообразна историческа книжнина (XVI-XVIII в.). В нея българите присъстват словесно както с миналото, когато са имали силна държава, така и със съвремието - идентично с османското време. Липсата на историография сред българите се запълва от чуждите европейски сведения и интерпретации, които изиграват ролята на „памет" и на писмовен трансфер през посочения период.

Използването на източни хроники допълва информацията от византийските историци и трудовете на Дю Канж (XVII в.). Стереотипите за българите в Ориенталската библиотека на Ербело/Галан (1697) отразяват библейския и тюркски произход на българите, обитаващи бреговете на Волга, тяхната религия и съвременно състояние като поданици на Русия. Паралелно с тях Мизия и Тракия очертават периметъра на обитаваните от българите области близо до Дунава; християнството и подчинеността им на султана допълват вижданията на френските ориенталисти. Тези стереотипи са в основата на няколко енциклопедии от века на Просвещението, които се допълват и от сведения за българите, станали синоним на еретици.

В статията се поставя въпроса за съществуваща писмовна памет у енциклопедистите за волжките българи, останали мюсюлмани и под руска власт и за липсата на такава сред техните сродници от Балканите. Очертаните проблеми - свързани с национална и религиозна идентичност, както и с евроцентризма - дават основа за по-нататъшни търсения.   

3. Les images byzantino-bulgares de Peyssonnel (XVIII siecle) - In: Greek-Bulgarian Relations in the Age of National Identity Formation, Athens, Center of Neo-hellenic Research, 2010, p. 71-82. ISBN 978-960-9538-00-8

В статията се засяга проблема за преразглеждането на историята на Византия през века на Просвещението. Разглежда се труда „Исторически и географски наблюдения за варварските народи, които са живели по Дунава и при Черно море" на начетения френски консул в Леванта Шарл-Клод дьо Пейсонел (1727 - 1790). Въпреки критиката на Волтер, Робертсън, Гибън, където Византия е носител на абсолютизма и Злото, отделни светски автори преразглеждат „варварите" според новите тенденции в историографията и прохождащата лингвистика. Специално българите от средните векове са смятани за народ със скитски произход, говорещи славянски език - постепенно придобит при разселването им от Волга към Балканите - и с православни обичаи. Поставени са в категорията на Нацията и в обсега на дихотомията Византия - варвари. Класическият модел център - периферия или Византия - варвари е изцяло модифициран в Пейсонеловия дискурс. Старият имперски център, синоним на миналото, става повод за разгръщане на историята и премисляне динамиката на народите в източния дял на Европа като създава подходяща основа за мисловно формиране на нов център - на същите варвари, обединени в Нации. В статията се дават някои примери за съдържанието на Нацията и Пейсонеловия стереотип.

4. Русо - Крачунов или за един български прочит. - В: Природа и общество, Нови изследвания за Жан-Жак Русо. Nature et Societe, Nouvelles etudes rousseauistes. Съст. и ред. Р. Заимова и Н. Аретов. С., „Кралица Маб", 2010, с. 167-178. res.fr. p. 179-180. ISBN 978-954-533-100-8

Текстът е публикуван в сборник с доклади от международна конференция на „Българско общество за проучване на 18 век".

Историкът Кръстю Крачунов завършва Сорбоната и посвещава 28 години от живота си на българското образование. Наред с публикациите му на документи се намират голям брой вестникарски статии и брошури. Обект на анализ са най-вече есетата Русо и културата, Цивилизацията (1910),  Революцията и равноправието, Знаменити хора (1911). Авторът не е единственият български интелектуалец, образован в централна и западна Европа, който приема чуждите страни като "цивилизовани", заслужаващи вниманието на сънародниците му. Без да предлага някакъв нов социален ред Крачунов се старае да изгради чуждите образи, най-вече френски (Русо, Просвещението, революцията от 1789 г.) допълнени с последните актуални изследвания в областта на социалните науки, философията и историята. Изцяло привърженик на европейската модерност, идентична с "цивилизацията" или "цивилизованите страни", авторът се изявява за и против философската мисъл на Русо, когото представя извън контекста на българската действителност, без да търси паралели с миналото и сегашното на своята балканска страна.

5. Les Croisades (XIVe - premiere moitie du XVIe s.) dans l"historiographie bulgare - In: Les Croisades tardives. Conflits interconfessionnels et sentiments identitaires a la fin du Moyen Age en Europe, Univ. de Toulouse Le Mirail. http://calenda.revues.org/nouvelle8198.html

Историографски преглед на българските изследвания от последните двадесет години за късните кръстоносни походи (XIV- първата половина на XVI в.).

6. Les activites litteraires du Bulgare Petar (Pierre) Beron (1799-1871). - In: Ecrivains d"expression francaise de l"Europe du sud-est. Les ecrivains du sud-est europeen en quete d"identite, colloque international, Bucarest, 6-7 novembre 2009, p. 64-69. ISBN 978-973-163-525-5

Статията за неговата книжовна дейност е част от международен франкофонски проект на университета „Сп. Харет" (Букурещ) за хора на перото от балканския регион. Д-р Петър Берон е представен като учен, чиито научни произведения на френски език, го поставят на нивото на тогавашната енциклопедична мисъл в Европа и като радетел за родна българска просвета. От направения кратък преглед на съчиненията му, подписани по различни начини: Петър Х. Берович (автор на Рибния буквар), Peter Hadzi Beron (студент в Мюнхен), Beron de Thrace (автор на дисертация), Pierre Beron (публикации от Париж) и т.н. се извеждат отделни страни и подходи на автора спрямо читателската публика. Френското Просвещение играе ролята на  посредник между Запада и Балканите, при който изборът на език на комуникацията определя характера на културната идентичност и универсализма. Извън пределите на Балканите националното „его" остава на заден план, за да се възбуди отново на родна почва в „догонването" на европейската модерност.

7. Litterature bulgare d"expression francaise: dernieres publications. - In: Actes du colloque international "Dialogue des cultures chez les ecrivains balkaniques d"expression francaise", Bucarest, 7-8.11.08, Bucarest, 2009, p. 47-52. ISBN 978-973-163-457-9

Изследванията за франкофонската литература списвана от българи през втората половина на 19-20 в. е част от по-горе посочения проект, реализиран в Букурещ. Библиографският указател LIBUL (дело на колектив от БАН, СУ и НБКМ), българо-френските международни научни форуми и студиите от последните години посочват създаден интерес в академичните общности към изследване на френската култура и език в България.

8. Le francais en Bulgarie dans le contexte de la politique culturelle de la France aux XIXe et XXe siecles. - In : Actes du colloque international «Le francais langue des «elites» dans le bassin mediterraneen et les pays balkaniques (XVIIIe s. - moitie XXe s.) », Galatasaray (Istanbul), 2006, publies dans: Documents pour l"histoire du francais langue etrangere ou seconde (Paris), N 38-39, Juin- Decembre 2007 [2010], p. 149-156. ISBN 0992-7654

Сборникът за франкофонските елити на Балканите и Средиземноморието обхваща изследвания за разпространението на френския език и култура в няколко страни от региона. В посочената статия се проследява процеса свързан с навлизането на френския език сред българите и образованието им най-напред в цариградските колежи (XIX в.). Огромната консулската мрежа на Франция, създадена през XVII-XVIII в. в Леванта послужва за оформяне на мрежа от католически училища (XIX-XX в.), функциониращи и в България до 1948 г. Независимо от отделянето на Църквата от държавата във Франция (1905) и забраната на редица конгрегации, тези образователни институции - заедно с Алианса (основан през 1904) и Френския институт (от 1923) - изграждат български интелектуален елит. Създадената от капитулациите традиция се подновява и модернизира след 1990 г., когато възникват и нови франкофонски институции.

9. Themes balkaniques dans les ouvrages des humanistes occidentaux (XVe-XVIIe siecles). - In: Pour une grande Histoire des Balkans - des origines aux guerres balkaniques. T. 3. Vie et civilisation. Paris, AIESEE, 2009, p. 229-232. ISBN 978-2-910860-13-4

Текстът е част от многотомна история на Балканите. Става дума за зората на европейското модерно време, когато османските завоевания на Балканите стават повод за отнасянето на Запад на ръкописи, въз основа на които Византия и източният свят започват осезателно да присъстват в творбите на западни автори. Разглеждат се накратко няколко разпространени цикъла в западната литература: темата за властта във Византия и християнството, актуални събития от новосъздадената Османска империя; констатира се връзка между историографията и театъра в интерпретацията на Добро - Зло.   

10. Католическите календари и покръстването на българите. - В: Етноси, култури и политика в югоизточна Европа, юбилеен сборник в чест на проф. Цветана Георгиева, С., НБУ, 2009, с. 194-201. ISBN 978-954-535-575-2

Статията включва кратко представяне на католически календари "Св. Кирил и Методи", застъпената в тях тема за покръстването на българите и проблема за Другостта. Анализът на няколко публицистични материала от 1930-те години показва словесно разпространение сред католиците в България на Тервел (Тривелий) кръстителят и на Борис Михаил; застъпва се тезата за неизменно приетата „католичанска вяра" и нейните солидни основи; християни, католици, българи се оформят като идентични и верни на „Отец Папа"; Злото е равносилно на ерес, на гръцкото православие и лукавство. Католическият прочит на историята остава маргинален в българския общоприет дискурс.

11. Les activites francophones de Krastju Kratchounov en Bulgarie (debut du XXe s.). - In: "La francopolyphonie: langue et culture francaises en Europe du sud-est", Universite libre internationale de Moldova (Institut de recherches philologiques et interculturelles), Chisinau, 2009, p. 166-180. ISSN 1857-1883

Проектът на межд. у-тет в Молдова отразява изследвания за социо-културни връзки и франкофонски дейности в юго-източна Европа. В посочената статия Кръстю Крачунов е представен като историк, преподавател и по френски език, обществен деятел и автор на статии в българския франкофонски печат. Направени са някои наблюдения за преводите му от френски и немски езици, вижданията му за Просвещението и Френската революция, за „гениите" от Древността до съвременни български политици. „Догонването" на европейската модерност се установява и в стремежите на българския педагог да следва „рационалния национализъм" на Франция в образователната система след Първата световна война.    

12. Независимостта и другите в албанската публицистика. - В: Въпреки различията. Интеркултурни диалози на Балканите, съст. Н. Аретов, С., БАН, И-т за литература, 2008, с. 163-181. (съавт. М. Мехмедова) ISBN 978-954-322-251-3

Сборникът включва материали от международна конференция, в която се акцентира на опозицията „свое - чуждо" на Балканите. Статията на албанска тема съдържа анализ на вестник „Албанската независимост", отпечатван от албанци в София на френски и английски езици (1915 г.). От приложената таблица на съдържанието и индекс с основните понятия са изведени няколко основни теми: страдащата Албания, „лошите" Сърбия и Гърция, „доброжелателите" САЩ и „несправедливата" Европа и Великите сили. Албанският национален „Аз" противостои на всички останали Други като съдържа в себе си романтично-възрожденски нотки, търсене на териториално единство и догонване на европейската модерност. Аз-ът и Другите формират друго ниво на общуване. Нотките на положителни емоции са крайно пестеливи, рядко неутрални и най-вече натоварени с негативизъм.  

13. Etat present des etudes d"imagologie et d"identite nationale en Bulgarie. -In : www.Cromohs.unifi.it/13_2008  = Etudes balkaniques, 4, 2007, p. 97-103.  

Историографски преглед на изследванията в България по темата за образа на Другия и националната идентичност. Текстът е изнесен като доклад на XII конгрес за изследване на 18 век (Монпелие, Франция). Акцентът пада най-вече на публикациите и реализираните проекти на „Българското общество за проучване на 18 век": „догонването" на европейската модерност, балканският негативизъм спрямо Другия, националната идентичност в православни и католически текстове и връзката й с митологията, индивидуалният избор в изграждане на националното. Накрая на текста е приложена библиография.    

14. Парижките кафенета. - В: Кафене Европа, Отг. Ред. Р. Заимова. С., изд. "Дамян Яков", 2007, с. 18-24. ISBN 954-527-373-9

Интердисциплинарният проект „Кафене Европа" включва разнородни изследвания за контактите между Изтока и Запада, между ориенталското и модерното. Парижките кафенета заемат важно място в тези процеси от 17 в. насетне, когато заведението „Прокопий" създава своеобразна атмосфера заедно със светските салони на благородници и видни дами. В статията се представят в синтезиран вид социалните контакти на именити политици, писатели, философи, в чиито средища се раждат нови идеи, водят се дискусии, начеват се революции. Типът популярно литературно кафене става символ на авангардизма в края на 19-20 в.  

15. Catholiques en Bulgarie - tradition et etat present. - In: Montesquieu, l"Etat et la religion, colloque de Sofia (7-8.10.2005), avant-propos de Jean Ehrard, Cahiers Montesquieu, hors serie, ed. Iztok-Zapad, Sofia, 2007, p. 15-21. ISBN 978-954-321-363-4

Научното съобщение е част от публикуваните материали по темата за държавата и религията; България, Франция и европейските страни днес. Като изходна позиция се взема пред вид констатацията, че католицизмът в България е слабо познат, дори непознат на широката западна публика. В текста се очертават основните процеси и мисии, предхождащи по време униатството сред българите и установяването на френски католически мисии,  духът на веротърпимост в учебните им заведения (до 1948 г.); липсата на връзка между тях и късноустановилите се протестанти; спадналият съвременен авторитет на православната църква и принципното отсъствие на интерес към религията на Другия.

16. Presse bulgare d"expression francaise: histoire et realite politique. - In: Francophonie et integration europeenne sous la dir. de A. Krasteva, A. Todorov, K. Hristova-Valtcheva, G. Jetchev, Sofia, Nouvelle Universite bulgare, 2007, p. 209-218. ISBN 954535411-9

Франкофонският балкански печат възниква още в края на 18 в. в Цариград. В посочената статия се представят накратко причините за появяването му. Някои примери от Букурещкия вестник Etoile d"Orient (1868-1869) осветляват  

целите на създателите му: извеждане на преден план на „националното" в Европа по примера на „цивилизаторката" Франция, акцентиране на ролята на Румъния като преносителка на идеите за свобода и нация. Българската тема на страниците му включва актуални събития за четническото движение и  положителното настроение спрямо Европа, срещу Русия. Привличането на чуждия свят към българските проблеми характеризира съдържанието и на пловдивските вестници от 1880 години, които по примера на „Дунавския лебед", са двуезични. Първият държавен и надпартиен вестник L"Echo de Bulgarie (1913-1923) акцентира на „неправдите" спрямо българите и дискутира тяхното мечтано национално обединение. Универсализмът се изразява не само в езика на международната комуникация, но и в поемане на идеите за модерна нация, споделени пред чуждия европейски свят.   

17. Пътят на един френски протестант към юго-изтока. - В: Реформацията. История и съвременни измерения, С., НБУ, 2007, с.  67-75. ISBN 978-954-535-470-0

Статията е включена в сборник от международна конференция посветена на Реформацията. Българската историография все още е в дълг към периода предхождащ първите американски мисии на Балканите. Специално Филип дю Френ-Кане (1551-1610) се отправя към Леванта непосредствено след злокобната нощ на 24 август 1572 г. Релацията му е публикувана едва през 1897 г. Приел протестантството срещу волята на баща си, французинът изживява множество авантюри и се обръща отново към католицизма. До голяма степен пътните му бележки повтарят известното от негови западни предходници, пребивавали в Цариград и османските провинции до 1560 г.    

18. A la recherche d"une mythologie identitaire . - Etudes Balkaniques, n 1, 2007, р. 133-140.

Разглеждат се отделни страни от творчеството на френския ренесансов поет Пиер дьо Ронсар (16 в.) и „българската връзка". Изграждането на националното във Франция, връщането към древни герои и личности създава основа за идентичен процес на Балканите от 18 в. насетне. Имагинерните пътувания на поета в Източна Европа и по Дунава и търсенето на родственост конкретно в българска среда (20 в.) определят носещата се слава на емблематичната личност, митологизирана от знайни и незнайни публицисти за гордост на българската нация.       

19. L"historiographie des Bulgares au XVIIIe siecle: frontieres mentales. - In: Boundaries in the Eighteenth Century. Frontieres au Dix-Huitieme siecle, ed. Pasi Ihalainen et alii., International Review of Eighteenth-Century Studies, Revue internationale d"Etudes du dix-huitieme siecle, vol. 1, Helsinki-Oxford, 2007, p. 133-143. ISBN 978-952-99901-1-5, ISSN 1797-0091   

Разглеждат се в сравнителен план няколко автора от 17-18 в., чиито творби са посветени изцяло на историята на българите. Създадени в католическа среда (П.Богдан, Бл.Мили, Бл. Клайнер) и в православна (Паисий) съчиненията имат за основа една и съща тема и донякъде общи извори. В същото време в българския 18 век функционират две различни историографски течения: широко популяризираната национална история от православен монах, и историята на  средновековната държава и български католически общности в контекста на Рим и францисканството. Отсъствието на връзка - на ниво идеи - определя и характера на менталната граница между тях.  

20. Просвещенската цивилизация и пътят към югоизтока. - В: Пътища и граници - утъпкани и нови, конфeренция с межд. участие на "Българско общество за проучване на осемнадесети век", 2006: http://bulgc18.com/roads/bg/Raia-pat-bg.htm

Двата стари имперски центъра (Рим и Цариград) оставят трайни мисловни следи, които Просвещението преобразява по своему. Въз основа на примери от френски и унгарски пътеписи и есета се скицира един от стереотипите за европейската модерност, чийто път събира в себе си натрупаното от културните балкански пластове и поема по старите пътища от Запад към Изток. Сблъсъкът между уседналото и новото, между варварството и напредъка показва различни интереси, реални и ментални граници в Европа. Човешкият разум и желаната свобода определят и цивилизационният избор през века на Националното (ХІХ в.).

21. Представата за "Другия" в българските изследвания. - В: Своj и туђ. Слика другог у балканским и средноевропским кньижевностима, И-т за кньижевност и уметност, Београд, 2006, с. 129-136. ISBN 86-7095-115-0: Историографски преглед на българските изследвания за образа на „Другия" (1992-2005). Приложена библиография, с. 132-133.

22. L"?uvre du byzantiste Du Cange et son editeur Buchon (XIXe s.). - Etudes balkaniques, 4, 2005, p. 121-128. ISSN 0324-1654

В статията се проследява дейността на Жан-Александър Бюшон (1791-1846), литератор, пътешественик в Леванта и издател на византолога Шарл Дю Канж (1610-1688). Акцентира се на интереса му към историята на кръстоносните походи и френското средновековие, подчинен и на романтичните му възгледи за гръцката античност и съвремие. Сбирката от хроники за „бляскавото" кръстоносно време, интерпретирана от Дю Канж със закрилата на абсолютния монарх от XVII в., се подновява близо два века по-късно, за да послужи и защити националната идентичност.    

23. The Sultan"s Subjects at the "Ottoman Imperial School" after the Crimean War.- In: Osmanl? ve Cumhuriyet Donemi Turk-Bulgar Iliskileri bildiriler, Uluslararas? Sempozyum, 11-13.05.2005, Osmangazi Universitesi, Eskisehir, p. 269-275. ISBN 975-6881-04-6 Вж. по-горе разширен на български /№ 4/

24. Българите между Изтока и Запада според просвещенската историография (на японски). - In: L"Image de l"autre au XVIIIe siecle: vue de l"Asie et de l"Europe, sous la direction de H. Nakagawa et J. Schlobach, Kyoto (Japan), 2006, p. 308-318 = Les Bulgares entre l"Orient et l"Occident: le point de vue de l"historiographie des Lumieres. - In: L"image de l"autre: vue d"Asie et d"Europe, ed. Par H. Nakagawa et J. Schlobach, Paris, Honore Champion, 2007, p. 267-274. ISBN 978-2-7453-1498-7

Сборникът с доклади от межд. конференция в Киото (Япония), публикуван най-напред на японски, включва изследвания от областта на имагологията. В статията се разглежда образа на българите в западната историография от 18 век. Проследяват се различните теории за произхода на българите и по-специално на библейския - въведен в обръщение от края на 17 в. Някои паралели между ориенталисти и китаеведи (Ербело и Де Гинь) и Пейсонел,  Паисий посочват избора на извор като критерий за идейното изграждане на свой или чужд образ на българите.

25. La France de Jordan Ivanov. - In: Francophonie et multiculturalisme dans les Balkans sous la direction de E. Oktapoda-Lu, Paris, Ed. Publisud, 2006, p. 39-54. (coaut. V. Tapkova) ISBN 2-86600-984-3

В началните години на кариерата си проф. Йордан Иванов (1872-1947) се занимава с методите на преподаване на чужд език, автор е на читанки по френски език и преводач на българска литература. Дейността му  като лектор по български език и култура (20-те и 30-те години) се допълва от създаване на контакти в Париж с цел привличане вниманието на тамошната общественост към езика и културата на България. Статията се основава на документи от личния му архив, съхраняван в БАН.

26. Католикът хан Тервел? - В: Интердисциплинарна конференция  „Оксидентализмът или (тенденциозните) „източни" представи за „Запада", организирана от  "Бълг. Общество за проучване на 18 век", 2005:  http://bulgc18.com/occidentalism/zaimova.htm

вж. разширен вариант - № 3

27. La modernite balkanique de l"historien Lamartine. - In: Actes du colloque International « Lamartine », Tire (Turquie), ed. Par G. Durusoy, Izmir, 2004, p. 260-268. ISBN 975-483-648-5 = Etudes balkaniques, 1, 2005, p. 101-109.

Въз основа на пътеписи и исторически съчинения на Алфонс дьо Ламартин се извеждат вижданията му за процесите на европеизация в Османската империя и връзката цивилизация - варварство в контекста на балканските реалности от първата половина на 19 в. Свободата, толерантността, патриотизмът или просвещенският философски модел, при който религиите не трябва да определят начина на живот, очертават републиканската нагласа на автора. Критичното му мислене търпи промени съобразно политическата обстановка в Западна Европа, Турция и Русия.

28. «Pour» et «contre» l"histoire de Byzance et de Bulgarie dans le dix-huitieme siecle europeen. - In: Balkan Studies (Thessaloniki), vol. 42, N 1-2, 2001 [2005], p. 5-13. GR ISSN 0005-4313

Статията е включена в сборник с доклади от българо-гръцки симпозиум. Разгледани са автори от западната историография (18 в.), чиито творби изцяло или частично са посветени на Византия и нейните извори. 1.Неизменната връзка Византия - България присъства в трудовете на католиците (последователи на Бароний, Кери) и продължава установения интерес, създаден след Реформацията. Тази историография не диалогира с представители на светската или православната историография. 2.В същото време Волтер прокарва нова линия срещу монархическото схващане за  византийския модел като идентичен с абсолютната монархия. 3.Светски автори (Ролен, Льобо) се оказват подходящи в историческия разказ и използвани от гърци и българи (19 в.).      

29. Les Bulgares dans le contexte de la grande et de la petite nation (XIXe s.). - In: Innerhalb der Europaeischen Union. Schriftenreihe des Europa Institutes Budapest, bd. 22, Budapest, 2004, p. 327-334. ISBN 9632164288

Статията акцентира на образи на българите, създадени от френски и унгарски кабинетни учени, пътешественици, политици. Положителният им образ на християни, преборили се със Злото, но загубили държавата си, се измества през 18 в. съобразно схващанията за природа и разума, за прогреса. В сравнителен план се извеждат основните просвещенски (френски) тенденции за оформената западна цивилизация, чийто отглас в централна Европа отговаря на унгарските търсения за свободна нация. В тази контекст се извеждат позициите на „малката" нация (полу-цивилизована), стояща в периферията на „голямата" френска, непреоткриваща материалното и духовно ниво на българите, а целяща неговото приобщаване към европейските модерни ценности.  

30. Histoire et liberte dans les milieux bulgares (fin XVIIIe - XIXe s.). - In: Liberte : Heritage du passe ou Idee des Lumieres? Ed. Par A. Grzeskowiak-Krwawicz et Iz. Zatorska, Krakow-Warszawa, Colegium Colombinum, 2004, p. 104-114. ISSN 1428-6998

Сборникът с материали от межд. конференция за свободата на полското др-во за 18 век включва статии за отделни европейски и азиатски страни. Посочената статия разглежда идейната нагласа на първото поколение православни български книжовници, чиито концепции са нетипични за европейската западна модерност от 18 в. Историята или миналото съставя основното ядро на духовния Паисиев подем, подет от Софроний и светската българска интелигенция от началото на 19в. насетне. „Просветената Европа" обогатява и революционно настроените българи търсещи подходящ път към политическата свобода и независимост. /Цитатите от Ботев са във френски превод./

31. Българските образи във Франция: граници, алтернативи (20 век). - В: Балкански идентичности в българската култура, част 4, С., 2003, с. 247-262.

Статията е част от дългосрочен проект на и-та за литература.

Балканските войни и Първата световна война внасят значителни промени в манталитета, произтичащи от връзката война - мир и създаващи нови стереотипи и за българите във Франция. Защитата на българската национална кауза и търсенето на идентичност чрез чуждата, западна менталност води отново до връщане назад във времето, било за доказване на „себе си", било за потвърждаване на голямата славянска общност като приемлива чужда алтернатива, независеща от национални граници и конфликти. Този стереотип опира или понякога се прелива в универсалната позиция за естествените човешки общувания, до любовните връзки, разделени от политически граници, до „откриване" на другия от другия свят, до емоционалните настроения, водещи до трагичен край или оставащи като памет в „Историята". Политическата граница от по-стари и по-нови времена остава като постоянна величина, която разделя малки и големи, Европа и „другата Европа". Ако на универсалното, общочовешко ниво тя е преодоляна, то на едно друго ниво определя стереотипа на „малкия" българин - на фона на по-„големия" политически „брат" - идентифициран като опасен тип, потенциално способен на ново прекрояване на политическите граници. Смекчаването или замяната на малкия с големия човек, със силния на деня, почитания в европейското пространство монарх в изгнание, измества тежестта на стереотипа, очаквайки нови хоризонти и предизвикателства в началото на 21 век.

32. "Цивилизация-варварство" и образът на българина (19-20 в.). - В: Модерността вчера и днес, С., Кралица Маб, 2003, с. 104-116.

Темата за модерността е една от основните разработвани теми в рамките на „Българско общество за проучване на 18 в."  Въз основа на чужди пътеписи се извеждат стереотипите за българите, поставени заедно с останалите балкански народи в просвещенската връзка цивилизация - варварство. През османския период националното и патриотизмът, пряко отнасящи се до духовната и политическа свобода, са високо оценени морални качества. Благодарение на тях се установява способността на образованите българи да управляват своя държава по европейски модел. Ситуирани в „другата" Европа и част от опозицията ние - другите, българските варварски образи се облагородяват и цивилизоват благодарение на просвещението им, довело до мечтаната свобода и независимост.

33. L"adaptation francaise (1718) de l"epitre du patriarche Photius dans l"education du jeune Louis XV. - In: L"Institution du prince au XVIIIe siecle, ed. par G. Luciani et C. Volpilhac-Auger, Centre international d"Etude du XVIIIe siecle, Ferney-Voltaire, 2003, p. 145-151.

Итало-френският проект за институцията на принца обхваща изследвания предимно за монархията през века на Просвещението. Посочената статия разглежда френската адаптация на Фотиевото послание до Борис-Михаил  (1718), предоставено за обучение на малолетния Луи XV, вероятно по заръка на регентите му. Положителният образ на Византия, България и патриарх Фотий оформят принципната позиция на френския автор (отец Бернар). Творбата му е разгледана в контекста на образователната система на малолетния крал и съобразно идейното развитие на паренетичната литература, позната на Запад като „Огледалото на принца".    

34. Les activites litteraires et culturelles de Georges Hateau en Bulgarie. - In : La France, l"Europe et les Balkans. Crises historiques et temoignages litteraires. Actes du colloque international, 22-23.09.00, Arras-Paris, Etudes balkaniques, 2-3, 2001, p. 299-313. (coaut. V. Tapkova)

В статията е представена дейността на Жорж Ато (1898-1948), литератор и журналист, дипломат и дългогодишен директор на Френския институт в София. Въз основа на материали от български и френски архиви се проследява неговата преподавателска и обществена активност в България  (1924-1945), поставена в контекста на друстранните връзки България - Франция. Ерудиран и почитан от мнозина, многократно награждаван от българското правителство Жорж Ато остава трайна следа в международния културен обмен. Приложенията към статията съдържат библиография на неговите публикации, лекции, спомени и т.н.

35. Подходът на балканския писател към историческата тема (XVIIIв.).-Историческо бъдеще, 1, 2001, с. 96-103 = Сб. Творецът в югоизточноевропейските култури, С., Акад.изд. "проф.М.Дринов", 2001, с. 99-108.

Представени са в сравнителен план трудовете на молдовския книжовник Димитър Кантемир, Йован Раич и отец Паисий. Установява се до каква степен просвещенските идеи (не) са залегнали в историческите им произведения, поставя се въпросът за „затворената" балканска среда и проникването на европейските тенденции в историографията.   

36. La culture francaise dans les Balkans: le cas de la Bulgarie. - Europe plurilingue (Paris), mai 2000, p. 72-86 = Relations culturelles franco-bulgares: institutions francaises en Bulgarie. - Bulgarian Historical Review, 3-4, 1999, p. 132-138. Вж. по-горе подновен вариант /№ 8/

37. Un voyage litteraire en Turquie au debut du XIX siecle. - In: Interferences historiques, culturelles et litteraires entre la France et les pays d"Europe centrale et orientale (XIXe et XXe s.), Sofia, ed.academiques "Prof. M. Drinov", 2000, p. 118-125.

Пътеписът на Станислас Белажне (1846-7) за мисията му в Изтока е продиктуван от политиката на френското правителство за модернизиране на образованието в рамките на Османската империя. Анализът на рапортите му за атмосферата в цариградските училища и настроенията на учащи се, както и на управниците показва позицията на Франция за запазване интегритета на империята въз основа на образованието „по европейски".     

38. Просвещенското схващане за волжките българи.- Български векове, 1, 1999, с. 86-90. В статията се разглеждат разбиранията за произхода на българите и етнонима им във френската историческа книжнина. Обобщените съчинения са разделени на две групи: съставени до 18 век и автори, повлияни от идеите на Просвещението. Част от авторите приемат скитския произход на българите, други - волския, трети - тюркския. Съществуват различия и по виждането за религиозната принадлежност на българите към Рим или Цариград; не се прави разлика между българите в Мизия и Тракия и тези от Волжка България. Установява се, че тезата за библейския произход на българите и родството им с тюрките се утвърждава през 18 в. и в същото време търпи критика от страна на привържениците на новите теории за езика, определящ народността. През следващите десетилетия този ,,езиков фактор" ще се прояви като мотив за моделиране на разбирането за по-широка общностна принадлежност.

39. "Кръстоносната идея" - памет и реалност. - Исторически преглед, 3-4, 1998, с. 77-82.

Разглеждат се френски творби, създадени след последните реализирани кръстоносни походи и формирането на Османската империя. Мечтата за Цариград и възобновяването на Латинската империя задълго остава в съзнанието на политици и пътешественици. Макар и разкритикувано (18 в.) рицарското време намира място в поредиците издадени хроники на няколко езика във Франция (19 в.), с което показва позитивистично мислене, популяризирано наред с националното самочувствие и връщане към традиционното поклонничество.

40. За един български учител в Лерин през 70-те години на миналия век. - Изв.държ.архиви, 70, 1998, 331-349. (съавт. В. Тъпкова-Заимова) = Македонски преглед, год. ХХV, 2002, № 3, с. 115-130. Публикувани документи от пловдивската библиотека „Ив. Вазов" за леринския учител Димитър Тъпков. Писмата му датират от ранния период на новосъздаденото българско училище в града и свидетелстват за трудния път на просветата в Македония (1876 г.)  

41. Произход, религия и език на българите: еволюция на гледищата в Западна Европа (XV-XVIII в.). - Историческо бъдеще, 1, 1997, с. 35-42. Търсенето на „себе си" през 15-16 в. до голяма степен занимава автори от светски и католически среди, които пишат както за свои, така и за чужди земи и народи. В световните истории (Сабелико, 15-16в.; Ботеро, 16 в.), в историята на Рим или Европа (Биондо, 15 в.; Джумбулари, 16 в.), на даден народ (Бонфини, 16 в.; Луций, 17 в.), в историята на Църквата (Платина, 15 в.; Бароний и последователи, 17-18 в.) и в специалните глави за двете средновековни български царства (М. Орбини, Дю Канж, 17 в.) се оформят няколко тези за произхода и религията на българите: скитски произход и католическо вероизповедание; от Скандинавия и католическо вероизповедание - изместена и популяризирана теза (М. Орбини)