№ 13

Тасева, Л. Лемматизация в словарях южнославянских переводных текстов эпохи позднего Средневековья (в поисках компромисса между исторической лингвистикой и филологической прагматикой). - В: Scripta & e-scripta, 6, 2008, 233-268.

ISSN 1312-238X

Обект на анализ в студията са различните подходи при лематизацията на материала в славянско-гръцките и гръцко-славянските речници-индекси към различни средновековни текстове, преведени в южнославянска среда. Обхванатите източници се разпределят в две основни групи - речници към преводи от IX-XI в. и речници към преводи от XIV-XV в. Разглеждат се използваните в тях методики за систематизиране и представяне на лексикалните съответствия, които до голяма степен зависят от предпочитанието, което съставителите на индекси отдават на езиковия факт (реалния препис) или на езиковия конструкт (първоначалния превод), а понякога и на чуждоезиковия оригинал. Подчертава се, че, макар и несъществуващ като материална даденост, реконструираният текст има съществено значение за историческата лексикология и лексикография, тъй като именно чрез него се установяват истинските гръцко-славянски съответствия.

Акцент се поставя върху трудностите, породени от необходимостта да се удовлетворят едновременно принципите на историческата лингвистика и изискванията на филологическата прагматика. Анализират се „конфликтните точки" и възможните компромиси между три основни групи фактори, които определят правилата за структуриране и лематизация на словния материал в зависимост от: а) асиметрията между лексикалните и граматичните системи на езика на оригинала и езика на превода; б) естественият развой на южнославянските книжовни езици през късното Средновековие; в) пригодността на подобни словоуказатели за използване от различни специалисти. С богат илюстративен материал се разискват възможните подходи и решения на: 1) лексикално-семантично равнище - преводачески и преписвачески грешки със или без преосмиляне; 2) граматическо - проблеми, породени от асиметрията между гръцки и славянски и засягащи словосъчетанията, именната и глаголната парадигма; 3) графично-правописно - стремеж към унификация или към отразяване на развоя на отделните славянски езици и локалните книжовни форми. Оценяват се предимствата и недостатъците на различните подходи. В заключение се подчертава се, че редица изследвания и изводи за историята на езика, книжовността и преводаческата техника се основават върху материала от гръцко-славянските и славяно-гръцките речници към отделни текстове. А това от своя страна е сериозен аргумент за необходимостта от широка дискусия по наглед частните въпроси за структурирането и облика на заглавните думи в тези показалци с участието, както на съставители, така и на потребители на двуезичните речници към конкретни преводни съчинения от славянското Средновековие.

№ 14

Тасева, Л., Йовчева, М. Мъчението на св. Александър Римски - един рядък агиографски текст в книжнината на православните славяни. - В: Text - Sprache - Grammatik. Slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift fur Eckhard Weiher. Hrsg. J. Besters-Dilger und A. Rabus. (= Die Welt der Slaven. Sammelbande. Сборники. Bd. 39) Munchen - Berlin, 2009, 67-94.

ISBN 978-3-86688-081-8

В тази студия се прави пълна текстологическа съпоставка на сръбския Аверкиев препис (A) на Мъчението на Александър Римски с двата преписа, поместени в Успенския комплект на Великите чети-минеи - мартенски (M1) и майски (M2), с цел да се изясни историята на тази преводна творба в славянската книжнина. Детайлно се анализират разночетенията в рамките на следните равнища: текстово, фонетично, граматично и лексикално. Налага се изводът, че oтклоне­нията имат спонтанен характер и не са мотивирани от съпоставка с гръцки оригинал. Данните от текстологическото изследване очертават по-голямата степен на съвпадение между Аверкиевия и майския препис във ВМЧ, отколкото между двата руски източника. Само на равнище текстова пълнота, правопис и при предаването на числовите означения източнославянските преписи показват по-голяма близост помежду си, докато при морфологичните, синтактичните и лексикалните варианти преобладават успоредиците между A и M2. Като цяло промените в М1 имат и по-систематичен характер. В него, от една страна, е прокарана по-активна русификация, а от друга - има единични архаизми и южнославянизми. Обяснение за установените текстологически отношения се търси в еднаквата календарна позиция на M2 и A. Ако се съди по разположението на другите творби за светеца (службата, четивата в Простия и Стишния пролог), 13 май е първичната дата за неговото честване в славянския празничен репертоар. Затова не е изключено именно отделянето на текста от традиционната му позиция да е провокирало по-сериозните намеси в него в мартенския препис M1. Прилага се издание на Аверкиевия препис на Мъчението на Александър Тракийски с разночетения по мартенския и майския препис в Успенския комплект на ВМЧ.

№ 15

Yovcheva, М., L. Taseva. Slavonic vita of Stephen I the Pope of Rome: the issue of its Latin or Greek origin. - In: Scripta & e-scripta, 8-9, 2010, 365-385.

ISSN 1312-238X

Изследването цели да изясни въпроса за произхода на източника, от който е направен славянският превод на Житието на Стефан папа Римски. Съпоставят се петте известни досега славянски преписа - Унд. 232 от ГИМ (XV в.), Син. 997 (1552-1553 г.) и Син. 183 (1554 г.) от ГИМ; ТСЛ 680 от РГБ (XVI в.), Соф. 1376 от РНБ (XVI в.), двете гръцки версии (издадени от Латышев 1916 г.) и латинският текст (по Acta Sanctorum). Проучването показва, че повечето от аргументите за латински оригинал на славянския превод, посочени от А. Соболевски и В. Мареш, са оспорими или дори невалидни. Част от т.нар. следи от латински източник са грешки, възникнали на славянска почва, които се намират или само в Унд. 232, или в него и единични дрyги преписи, а останалите ръкописи пазят правилните четения. Редица сгрешени места поради паронимия или омонимия на латинските думи имат паралели в гръцките версии и следователно биха могли да попаднат в славянското Житие от оригинал с византийски произход. Представят се и редица други аргументи в полза на предположението за гръцки първоизточник на славянския превод на Житието: семантична еквивалентност на славянската с гръцката дума, когато латинската показва частична или пълна разлика, наличие на редки гърцизми, гърцизиран фонетичен облик на редица заемки от латински.

№ 16

Тасева, Л. Текстовата традиция на две слова от оригиналната част на ръкопис Дечани 88. - Археографски прилози, 33, 2011, (37 стр.)

ISSN 0351-2819

Разглежда се славянската текстова традиция на два полемични трактата, съхранени в оригиналната част на ръкопис Дечани 88 от XIV в. - Второто аподиктично слово на Григорий Палама и едно съчинение на Варлаам Калабрийски, означено в кодекса като Второ слово срещу латините. Представят се аналитично резултатите от пълната колация на тези текстове от Дечанския ръкопис с известните още пет техни преписа. Въз основа на количествените данни и на установените кoнстелации се правят заключения за текстологическата стойност на всеки от запазените свидетели и за отношенията между по-късните преписи. Потвърждава се, че всички преписи възхождат към общ протограф, който ги отделя от оригинала на преводача, а също и че Хилендарският препис предава най-точно изходния текст, но същевременно остава изолиран спрямо останалата ръкописна традиция. Установява се голяма близост между наскоро въведения в научно обращение Кишиневски препис и трите Висарионови копия. Изнасят се доказателства, че той е непосредствен антиграф на общия им предшественик. Изказва се мнение, че предполагаемият посредник „e" в стемата на Какридис трябва да се отъждестви с Кишиневския препис.

№ 33

Тасева, Л. Езикът на преводача Закхей: между книжовното наследство и формалистичните тенденции на епохата. - Slavia 69, 2000, № 2, 189-210.

ISSN 0037-6736

Обект на съпоставително изследване са преводаческите подходи и решения на равнище лексика и словообразуване, използвани от среднобългарския книжовник Закхей Философ. Прилагането на принципа за формалната еквивалентност в неговия превод на синаксарите за Постния триод се анализира в количествен аспект в контекста на шест други превода от IX-XIV в.: паримейния и тълковния превод на Книгата на пророк Исай, двете среднобългарски редакции на Псалтира, отразени в Томичовия и Норовия псалтир, светогорския извод на Евангелието, представен от Рилското евангелие НБКМ 31 и среднобългарския превод на Диоптрата на Филип Монотроп. Проведеният анализ очертава няколко основни характеристики на преводаческия почерк на Закхей. Той не само е типичен представител на Атонско-Търновската школа и застъпник на нейните формалистични принципи, но се отличава с крайна дори за среднобългарската продукция последователност. Редките компромиси, които той допуска, са продиктувани от спецификата на славянската езикова структура или са отзвук на вековна книжовна традиция. Допуснатите редки отклонения спрямо морфемния строеж на гръцките модели имат паралели в паметници от старобългарската епоха с разнообразен философски, поучителен или исторически характер и косвено свидетелстват за познанията и ерудицията на преводача.

№ 34

Йовчева, М., Тасева, Л. Текстовая традиция чтений из Книги пророка Иезекииля на богородичные праздники. - В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 14. София, 2001, 65-80.

ISSN 1820-2446

Разглеждат се две паримейни четива от Книгата на пророк Иезекиил, предназначени за празници от Богородичния цикъл. Извършеният анализ на разпространението на тези текстове в различни типове богослужебни книги и на езиковите им черти дава основания за следните заключения: 1. Преводът и на двете паримии показва архаични черти, но литургическите данни потвърждават присъствието само на първата от тях в най-ранния състав на Паримейника. Затова рецепцията на втората би трябвало да се отнесе по-скоро към времето непосредствено след идването на учениците на Кирил и Методий в България. 2. Текстовата традиция на първата паримия се оказва сравнително устойчива спрямо преславските иновации. 3. Фактът, че наблюдаваните отклонения сближават текстовете за един и същ празник в различни кодекси, а не неколкократно представените в един и същ ръкопис паримии, се интерпретира като свидетелство за начина на разпространение на средновековните богослужебни книги.

№ 35

Йовчева, М., Тасева, Л. Хилядолетната традиция на славянската Библия и съвременните преводи на български и словенски. - In: Historizem v raziskovanju slovenskega jezika, literature in kulture. Mednarodni simpozij Obdobja. Ljubljana 9.-11. december 1999. Ljubljana 2002, 91-107.

ISBN 004940708

В статията се разглеждат 4 български библейски превода (от Кирило-Методиевия Паримейник до наши дни) и 7 словенски (от превода на Юри Далматин от 1584 г. до днес). За обект на съпоставителните наблюдения е избрана първата глава от Книгата на пророк Иезекиил поради нейната важна литургическа функция в практиката на Източно-православната и на Римската църква и поради необичайната й образност, която е предизвикателство за всеки преводач. Търсят се сходствата и разликите на равнище лексика и синтаксис. Въз основа на направения анализ се обобщява, че в историята на българските библейски преводи преобладават традиционните подходи, а в тази на словенските - иновационните. Българските преводи остават до голяма степен в рамките на създадените от Кирил и Методий и техните ученици устойчиви формули. Дори новобългарският превод от 1925 г., призван да създаде нови езикови модели, възпроизвежда сътворени през IX в. образци. Обратно - словенските преводи отразяват разнообразни редакции на старозаветния текст, възникнали при вековното му битуване сред християнските народи. Допуска се, че сред комплекса от културно-исторически предпоставки за това разнопосочно развитие в източните и западните балкански земи, централно място заема принадлежността им към два различни христиански свята. Изтъква се обаче и значението на графичните системи: свързаната генетично с гръцкото писмо кирилска азбука е играла възпираща роля спрямо влиянието на текстове, писани с латиница. Лишена от тази своеобразна графична цензура, словенската традиция е била отворена и за неславянските версии на Библията.

№ 36

Taseva, L. Die Synaxarien zum Triodion und Pentekostarion in sudslavischen Ubersetzungen des 14. Jahrhunderts. - Zeitschrift fur slavische Philologie, 61, 2002, № 1, 25-40.

ISSN 0044-3492

В статията се изследват 15 преписа на Синаксара за Великия понеделник. Извършеният текстологически анализ в съпоставка с гръцкия печатен Триод и няколко византийски ръкописни източника показва, че три от изследваните преписи (Дечани 104, Дечани 105 и Хлудов 134) представят друг превод, различен от Закхеевия, който досега не е бил известен в науката. Привеждат се факти от различни езикови равнища, които доказват самостоятелната работа с гръцкия оригинал на книжовника, създал този текст. Разискват се причините за възникването на този независим превод на 25 от общо 31 четива на синаксарния корпус от последната четвърт на XIV в. На основата на археографските данни за известните преписи се изказва предположение, че преводът е направен, ако не в самия Дечански манастир, където са запазени неговите най-ранни свидетели, то поне в сръбски книжовен център, различен от атонските манастири.

№ 37

Тасева, Л. Триодните синаксари у южните славяни през XIV век (Постен цикъл). - В: Славянска филология. Т. 23. Доклади и статии за XIII международен конгрес на славистите. София, 2003, 5-17.

ISBN 954-8712-26-1

Статията обобщава текстологическите наблюдения върху синаксарите за Постния триод по 25 южнославянски преписа, разпределени в 5 основни текстови разновидности - A, As, E, D и C. Разглеждат се техните особености на равнище състав и текстова пълнота. Съпоставят се преводаческите решения в областта на синтаксиса, лексиката и словообразуването. Прави се заключение, че разновидности A, D и C са независими преводи, E представя основна редакция на превод A при използване на гръцки оригинал, а версия As коригира само някои пропуски и определени думи от превод A. Въз основа на археографските данни и историко-литературния контекст се правят предположения за атрибуцията и датировката на съответните версии. Извършеният текстологически анализ и проитичащите от него заключения коригират познанията за рецепцията на триодните синаксари у южните славяни през XIV в., които доскоро са се ограничавали до един известен превод. Оказва се, че в течение на около 50 години (втората и третата четвърт на столетието) сбирката от разяснително-поучителни текстове на Никифор Калист Ксантопулос се превежда три пъти и редактира още поне два в книжовните центрове на Балканите. Така рецепцията на тези текстове не само илюстрира интензитета на книжовния обмен с Византия през тази епоха, но и възможностите на текстологическия анализ да допълва литературната история с нови факти.