1. За първи път в съпоставителен план са направени наблюдения върху двата емблематични културно-цивилизационни кръга на римокатолическата и източноправославната славянски общности в светлината на основополагащи за югоизточноевропейската идентичност епохи.
2. Очертани са основни семантични полета на югоизточноевропейския културен ареал, анализирани през призмата на опозициите Изток - Запад, "варварство - цивилизация", "архаика и модерност". Кръстопътността на Balkania romana и Balkania orthodoxa е интерпретирана в оптиката на различните визии в духовното картографиране на Европа.
3. На фона на баланса между стигматизиращия региона балканизъм и местните, реагиращи на този дискурс национализми е анализирана имагинерната, реална и проективна същност на Балканите, идентифицирани като иманентна част от духовното многообразие на Стария континент.
4. Достойнство на изследванията е акцентирането върху социологичната и културологична трактовка (без да се пренебрегва историческия и политологическия аспект) на традициите на Балканите, открояващи региона като динамична контактна зона, "топос на срещата" и сфера на европейската духовна кохерентност.
5. Богато приложеният интердисциплинарен подход позволява едно задълбочено разглеждане на широкия цивилизационен обхват и социално-политическата мотивираност на културните процеси на Slavia orthodoxa и Slavia catolica, представени като функция на трайната симбиоза между латино-славянската, византийско-славянската, средиземноморско-балканската, средноевропейско-хърватската и други общности.
6. Приносен момент в трудовете е, че доминиращите схизми и конвергенции на полуострова, определили неговата духовна матрица, се проектират своебразно върху културната памет и споменния хоризонт на националните югоизточноевропейски конструкции. Подробно е преосмислен и изяснен граничният статус на Балканите, предопределил противоречивите визии за център и периферия, имащи особена валидност за историята на балканските народи. Специално внимание е отделено върху въображаемите дискурси в хърватската, чешката и българската литература в контекста на идеята за славянска взаимност. Направен е паралел между народите от Средна Европа и балканските народи през ХІХв., навигиращи между необходимостта от една модерна самоидентификация и битуващите реалности на пазара на геополитическите образи. Откроени са зоните на интерференция, привнасянето на културни идеи и модели на Балканите, пречупени през своеобразната съдбовна същност на полуострова.
7. На фона на богат емпиричен и теоретичен материал от областта на литературата, културологията, философията и социологията е анализирана хетерогенната и хетеротемпорална специфика на региона. Мотивирана е динамиката на социокултурното съзнание в района на т.н. Западни Балкани, охарактеризирана е същността на литературната критика и като обществена мисъл и като естетическа позиция. Аргументирано е изведено обобщението за синкретичния характер на южнославянския литературен процес, предполагащ едновременното възникване и смесване на елементи, присъщи на литературните стилове, развиващи се последователно и хронологично разграничено в други страни. Експонирани са пъстрият калейдоскоп от разнолики културни традиции при средиземноморските славяни и диалогът между естетическите идеи, даващ цялостна представа за духа на епохите - като подстъп към компаративна стратегия за изясняване културната динамика в Западните Балкани.
8. На фона на "странната" ситуираност и усложнената картина на духовния живот през ХІХв. са изяснени феноменът на байронизма, механизмът на проникване на байроновия герой и байронистичното светоотношение, превърнали се в литературен модел, в обединяващо звено за повечето южнославянски литератури с директно и индиректно влияние от страна на английския романтизъм.
9. Направен е опит за преосмисляне мястото на Балканите като транскултурна и транслитературна зона, пораждаща различно филтриране на «другостта». Разкрито е мъчителното навлизане в модерността с "едновременното съжителство на много "другости" на основата на сложната екзистенциална проблематика от началото на ХХ век. На фона на богат библиографски материал от хърватската и българската литература е анализирана ускорената обмяна на реални и въобразени традиции, водеща до болезненото преоткриване на идентичности на нивото на европейското, балканското и националното.
10. Въз основа на конкретна харктеристика на творчеството на Фр. Прешерн, Ст.Враз, П.Прерадович, П.П.Негош, Ив.Мажуранич, Лаза Костич и на литературно-естетическите дирения на П.П.Славейков, П.К.Яворов, Ив.Радославов, Т.Траянов, Н.Райнов, Антун Матош, Миливой Дежман Иванов, Бранимир Ливадич, Милан Шарич, Ив.Радославов и др., са постигнати нови обобщения, свързани със структурните предизвикателства на модерността в литературата и в социо-културните практики на региона.
11. За пръв път в съпоставителен план е разгледан приносът на важни духовни институции като българския и хърватския музикален театър, женските литературни кръгове и салони в началото на ХХ в. - интерпретирани като анклав на европейската духовност и място за културна синергия. Откроено е оформянето на една трайна градска традиция, обвързана с изграждането на модерни стереотипи на поведение и социално общуване.
12. Анализите и наблюденията върху пресечните точки в югоизточноевропейските диалогични полета целят очертаването на един общ модел, за който понятието културна зона на Балканите не се асоциира с изкуственото подчиняване на един общ културен интеграл, а с "диференцираното единство на многообразието", присъщо на цялата модерна епоха.