На 14 март 2023 г. чл. кор. проф. дин Александър Костов връчи на директора на Регионален исторически музей – Силистра сертификатите на участниците в успешно проведеното през месец февруари обучение на специалистите от музея. Mузейни специалисти имаха възможност да изслушат 8 лекции и да участват в последвалите дискусии, задавайки важни за провежданите от тях научни изследвания въпроси. Дискусионният формат след всяка лекции позволи и лекторите да обогатят научните си знания с нова за тях информация, предоставена им от музейните специалисти.

През следващите месеци ще продължим с обучението на музейни специалисти.

Прочети още...

На 13 март 2023 г. бе проведена третата среща на Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“ на тема „Медицина и здравеопазване на Балканите през XIX и XX век“. Водещите дискутанти чл.-кор. проф. дин Александър Костов и гл. ас. д-р Ивайло Начев представиха развитието на медицината и здравеопазването в няколко балкански държави в периода от 70-те години на XIX до средата на ХХ век. В дискусията активно се включиха проф. дн Стефан Панайотов от Националния център за заразни и паразитни болести и проф. д-р Жоржета Назърска от Университета за библиотекознание и информационни технологии, както и присъстващите студенти и изследователи, вълнуващи се от историята на медицината на Балканите.

Дискусионният клуб се организира от проект „Непознатите Балкани“ част от проекта „Създаване и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“.

Прочети още...

Медийни изяви на Мариян Карагьозов, политолог в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките, относно предстоящите избори в Република Турция.

• „Светът е бизнес“ по Блумбърг България;
• „Твоят ден“ по Нова Нюз;
• „Събота 150“ по БНР Програма „Хоризонт“.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на публичната лекция на Светослав Стамов (ИБЦТ–БАН) на тема „Археогенетиката в историческата наука – обещания и капани“.

Събитието е част от цикъла ВСЕКИ ВТОРИ ВТОРНИК и ще се проведе на 14 март 2023 г. (вторник) от 17:00 ч. в платформата Zoom: https://us02web.zoom.us/j/89489470402

Очакваме ви!

Лекцията се организира в изпълнение на проект „Епохи на историята – интегриране на генетичните методи в историческите изследвания“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-Н70-8/13.12.2022 г.

Имаме удоволствието да ви поканим на третата среща на Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“, която ще се проведе на 13 март 2023 г. Чл.-кор. проф. дин Александър Костов и гл. ас. д-р Ивайло Начев ще дискутират на тема „Медицина и здравеопазване на Балканите през XIX и XX век“.

Събитието ще се проведе на 13 март 2023 г. от 16.00 ч. в Големия салон на Института за балканистика с Център по тракология на ул. „Московска“ № 45. Всеки желаещ може да се присъедини към дискусията.

Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“ се провежда в рамките на проекта Създаване и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“.

Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“ е инициатива на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките и се осъществява като част от проекта Създаване и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“. Учени от Института за балканистика с Център по тракология съвместно с гости от други академични институции в страната в продължение на близо година ежемесечно ще дискутират по-малко познати или злободневни исторически процеси с териториален фокус – Балканите. Събитията са с отворени за всички желаещи да участват в дискусиите и ще се провеждат на ул. „Московска“ № 45.

Излезе от печат сборникът с доклади в два тома „Ancient Thrace: Myth and Reality. The Proceedings of the Thirteenth International Congress of Thracology, Kazanlak, September 3-7, 2017“, St. Kliment Ohridski University Press, V. 1-2, Sofia, 2022, ISBN 978-954-07-5263-3.

В него са събрани докладите от Тринадесетия международен конгрес по тракология. Той е подготвен като съвместно издание на СУ „Св. Климент Охридски“, НАИМ-БАН, ИБЦТ-БАН и Исторически музей „Искра“ – Казанлък, под редакцията на Петър Делев, Тотко Стоянов, Светлана Янакиева, Христо Попов, Анелия Божкова, Майя Василева, Юлия Цветкова, Маргарит Дамянов, Петя Илиева, Юлий Емилов.

Двата тома съдържат 101 от представените на конгреса доклади в различни области на тракологията, дело на 119 автора от 17 страни.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките има удоволствието да ви покани на представянето на сборника „Русия: погледи от Балканите (XIX–XX в.)“, съставителство проф. д.н. Юра Константинова и доц. д-р Тина Георгиева. Събитието ще се проведе на 7 март 2023 г. (вторник) от 17.00 ч. в Зала 1 на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Очакваме ви!

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на публичната лекция на проф. д.н. Бисер Петров на тема „Първата западна паравоенна операция срещу Източна Европа“. Събитието се организира в изпълнение на чл. 19 (19) от Приложението към Правилника на Научния съвет на ИБЦТ–БАН относно условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.

Публичната лекция ще се проведе на 7 март 2023 г. (вторник) от 15.00 ч. в сградата на ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45).

Очакваме ви!

На 15 февруари 2023 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките беше представена книгата “Identità europea e radici cristiane. Atti del Convegno Internazionale di Studio, Veliko Tarnovo, 26 maggio 2018” (Libreria Editrice Vaticana, 2021), съставителство Кирил Карталов. Престижното издание е резултат от научната конференция „Християнските корени на Европа“, проведена във Велико Търново през 2018 г. под патронажа на Папския комитет за исторически науки, Ватиканската апостолическа библиотека, Комисията на епископатите на европейската общност, Св. Фондация „Йоан XXIII” – Бергамо и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Приветствие към участниците отправиха проф. д-р Румяна Ил. Прешленова, директор на Института за балканистика с Център по тракология при БАН, Н. Пр. Монс. Лучано Суриани, апостолически нунций в България и Северна Македония и г-н Арно Боберὸ, аташе по научно и университетско сътрудничество, от името на Посолството на Франция и Френския институт в България.
Книгата представиха епископът на Никополската епархия Н. Впр. Монс. Страхил Каваленов и председателят на Папския комитет за исторически науки отец Бернар Ардюрà, O.Praem.

Събитието завърши с изпълнения на академичния мъжки хор „Гусла“ под ръководството на главния диригент маестро акад. Валентин Бобéвски. 

Прочети още...

Отец Бернар Ардура, председател на Папския комитет за исторически науки и Никополският епископ монсеньор Страхил Каваленов ще представят книгата “Identità europea e radici cristiane. Atti del Convegno Internazionale di Studio, Veliko Tarnovo, 26 maggio 2018” (Libreria Editrice Vaticana, 2021), съставителство Кирил Карталов.

Събитието се организира от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и ще се проведе на 15 февруари 2023 г. от 18.00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

На 13 февруари 2023 г. от 16.00 ч. в сградата на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките на ул. „Московска“ № 45 ще бъде проведена втората среща на Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“. Темата на дискусията ще бъде „Тракийска гробница в Египет? Архитектурни асоциации“ с лектори гл. ас. д-р Весела Атанасова и архитект д-р Адриана Сърбова. Специални гости ще са  доц. д-р Майя Василева от Нов български университет и гл. ас. д-р Кабалан Мукарзел от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Събитието се реализира в рамките на проекта Създаване и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“.

Резюме: През 2010 г. франко-египетската мисия за разкопки на персийската крепост в местността Тел ел-Хер в Синай, североизточен Египет, се натъква на нестандартна постройка, наречена от откривателите ѝ „хипогей“. Но каква е тази постройка и за какво е служила? Самите изследователи не са сигурни с интерпретацията ѝ. Както ще видим в дискусията ни сградата не е типична за египетската архитектура, ами по-скоро наподобява тракийските куполни гробници. Какво би показал един архитектурен паралел с тракийските култови сгради? Възможно ли е постройката да е била построена от някой тракийски войн? Всичко това ще бъде дискутирано на втората среща на Дискусионен клуб „Непознатите Балкани“.