Потребителски рейтинг: 5 / 5

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) и Българският културен институт в Будапеща представят изложбата „Сърцето на България. Шедьоври от Рилската света обител“. Официалното откриване ще се състои на 13 октомври 2022 г. (четвъртък), от 18.00 часа в Българския културен институт в Будапеща, бул. „Андраши” № 14. Проявата е свързана с празника на преподобни Йоан Рилски на 19 октомври, който от 2016 г. се отбелязва и като Ден на българо-унгарското приятелство.

Изложбата „Сърцето на България. Шедьоври от Рилската света обител“ е подготвена от екип на ИБЦТ–БАН в изпълнение на Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие", финансирана от МОН. Тя се осъществява с благословението на Игумена на Рилската света обител и с любезното съдействие на Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България, Посолството на Република България в Будапеща и Националната комисия на България за ЮНЕСКО при Министерството на външните работи на Република България.

Изложбата представя шедьоври от Рилската света обител, най-старата институция в българската държава, която пази и поддържа българщината през вековете. Манастирът, чието значение далеч надхвърля Балканите, в продължение на повече от хиляда години е културно средище и съкровищница на Православието. Рилската света обител е включена в Списъка на паметниците на световното културно наследство на ЮНЕСКО и е един от символите на България.

При засилен интерес от страна на хърватската и българска академична общност премина двудневната международна научна конференция „Хървати и българи. Дипломация, политика, култура и наука“ в гр. Загреб на 28–30 септември 2022 г. Научният форум бе посветен на две важни годишнини – 25-годиини от установяването на научното сътрудничество между Българската академия на науките и Хърватската академия на науките и изкуствата и 30-години от установяването на  дипломатическите отношения между Република България и Република Хърватия.

В програмата на конференцията бе застъпена многообразна проблематика, обхващаща актуални въпроси из областта на историята, културата, дипломацията и литературознанието. Обособени бяха четири отделни панела, оформени на тематичен и хронологически принцип.

Посланикът на Република България в Загреб Генка Георгиева запозна аудиторията с ролята на България в международното признаване на независимостта на Хърватия  след отделянето на страната от Югославия през 1992 г. Нейният доклад бе допълнен от изследването на д-р Бисер Банчев от ИБЦТ при БАН, в което се използват нови архивни материали от Министерството на външните работи по същата тема.

Една от целите на научния форум бе да се хвърли повече светлина върху досегашните проучвания за характера, типологията и развитието на контактите между хървати и българи през различни исторически периоди, с акцент върху времето на модернизационните процеси и формирането на гражданско общество (XIX и XX век).

Прочети още...

На 2 октомври 2022 г. д-р Тодор Чобанов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии гостува в предаването „Операция История“ на телевизия Bulgaria ON AIR. В рубриката „По следите на тяхната история“ той говори по темата „По дирите на безследно изчезналите кости. Къде са погребани великите български владетели?“.

Запис на предаването е достъпен тук. 

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките има удоволствието да ви покани на публичната лекция на доц. д.н. Юра Тотева Константинова (ИБЦТ–БАН) на тема „Русия в завещанието на Зафир Сароглу: регионални, национални и имперски аспекти“.

Събитието е част от цикъла ВСЕКИ ВТОРИ ВТОРНИК и ще се проведе на 11 октомври 2022 г. (вторник) от 17:00 ч. в сградата на ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45).

Очакваме ви! 

Лекцията се организира в изпълнение на проект „Вектори на историческото развитие и национална идентичност на Балканите (XVIII-XXI в.)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-Русия/19.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките със съдействието на Френския институт в София организира международна конференция Impact et réception de la culture française dans les Balkans (XIXe – XXe siècles) / Френската култура на Балканите (ХІХ – ХХ в.) – взаимовръзки и рецепция. Събитието ще се проведе на 6 и 7 октомври 2022 г. в зала„Славейков“, Френски институт в България (пл. „Славейков“ № 3, София 1000) и в сградата на Института за балканистика с Център по тракология (ул. „Московска“ № 45, София 1000).

Предвижда се работата да протече по следните основни теми:

• Османските реформи и френската дипломация на Балканите: Първата световна война и откриването на Френски институт в София (1922)
• Избрани страници от дипломатическата и културна история
• Дипломатически мисии и франкофонско образование
• Мемоари, спомени
• Приключенията на френската литература в България

ПРОГРАМА

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и Издателство Wunderkammer имат удоволствието да Ви поканят на представянето на новата книга на д-р Калин Йорданов „Принцът на Филипопол: непознатият деспот Алексий Слав в светлината на нови извори и открития“. Събитието ще се проведе на 4 октомври 2022 г. (вторник) от 17.30 ч. в сградата на Института за балканистика с Център по тракология на ул. „Московска“ № 45.

Втората монография на Калин Йорданов хвърля нова светлина върху произхода, родословието, личността и гибелта на известния самостоятелен български владетел деспот Алексий Слав и осветлява непознатите страни от историята на отношенията му с Константинополската латинска империя, Епирската неовизантийска държава и Търновското царство. Книгата разкрива неизвестни досега факти относно генеалогията, родословието и потомството, рицарската инициация и хералдиката на изтъкнатия български благородник от фамилията на Асеневци и васал на латинския император Анри дьо Ено. Монографичният труд на д-р Йорданов хвърля нова светлина върху генезиса, границите и гибелта на неговото обширно автономно териториално княжество, обхващащо земите на Родопите, Филипополската област и Източна Македония.

Прочети още...

На 28-30 септември 2022 г. в Аулата на Философския факултет на Загребския университет ще се състои международна конференция „Хървати и българи. Дипломация, политика, култура и наука“. Научният форум е посветен на 25-годишнината от установяването на научното сътрудничество между Българската академия на науките и Хърватската академия на науките и изкуствата и на 30-годишнината от установяването на  дипломатическите отношения между Република България и Република Хърватия. ИБЦТ–БАН е представен в програмата с осем учени от общо 28 участника, представители на двете академии и сродни научни институции, сред които СУ „Св. Климент Охридски“, Загребският университет, музеи и др. Организатори на конференцията са Отделението за исторически науки към ХАЗУ, Научният съвет за изследване на връзките между Хърватия и Югоизточна Европа в историческа перспектива, българското посолство в Република Хърватия и Хърватско-българското дружество в Загреб съвместно с Института за балканистика с Център за тракология при Българската академия на науките.

Поздравителна реч към участниците ще изнесат председателят на ХАНИ акад. Велимир Найдхард, акад. Йосип Братулич, проф. д-р Дамир Карбич, проф. дин Светлозар Елдъров и доц. д-р Антоанета Балчева (ИБЦТ–БАН). Конференцията ще бъде открита с пленарните доклади на Извънредния и пълномощен посланик на Република България в Република Хърватия Генка Георгиева и директорът на Отделението за исторически науки към ХАЗУ проф. д-р Дамир Карбич.

В духа на една вече дългогодишна утвърдена традиция на двустранно сътрудничество се предвижда учените от Отделението за исторически науки към ХАЗУ и техните български партньори, включени в двата междуакадемични проекта на ИБЦТ „Общество, държава и църква при българи и хървати през вековете“ и „Български и хърватски културни маршрути в Югоизточна Европа. Пресечни точки и взаимодействия“,  да подготвят сборник с отпечатаните доклади от конференцията.

ПРОГРАМА

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и Издателство за поезия ДА с подкрепата на литературна мрежа „Традуки“ имат удоволствието да Ви поканят на ХЪРВАТСКО ПОЕТИЧЕСКО МАТИНЕ на 24 септември 2022 г. от 10.30 часа в сградата на Института за балканистика с Център по тракология на ул. „Московска“ № 45. Участие в събитието ще вземат поетите Иван Херцег, Звездана Йембрих, Кристина Шпиранец и преводачите Симона Кръчмарова и Антонина Миткова. Водещи: Силвия Чолева и Людмила Миндова.

Очакваме Ви!

Столична библиотека, Издателство за поезия ДА, Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и „Разговори за литературата и полуострова“ с подкрепата на фондация „Традуки“ имат удоволствието да ви поканят на 21 септември 2022 г. от 18.30 часа в клуба на Столична библиотека. Ще бъде представена Антология на съвременната българска поезия „НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ НА НЕБЕТО“ (Загреб, 2022) в памет на Марин Бодаков. Водещ: Петър Чухов, с участието на Иван Херцег, Зорница Христова, Стефан Иванов, Силвия Чолева, Людмила Миндова.

Очакваме Ви!

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките има удоволствието да ви покани на представянето на проекта LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите, което ще се проведе с поредица от събития от 9 до 14 септември 2022 г. в гр. София. Информация за отделните изяви можете да намерите в представената по-долу програма.

ПРОГРАМА

От 5 до 7 септември 2022 г. Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките представи проекта LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите с поредица от събития в градовете Силистра, Добрич и Шумен. Съвместно с РИМ–Силистра и РИМ–Добрич на жителите и гостите на двата града бяха показани различни методи за използване на средновековни мечове и боен лък. Участниците в събитията имаха възможност не само да наблюдават, но и да участват в „боя“ с мечове и стрелбата с лък. В град Шумен бяха направени експерименти, имащи за цел да докажат или отхвърлят описаните от средновековните автори начини на предаване на команди в разгара на бойните действия.

Във всички градове практическата част бе последвана и от строго научна. След представянето на проекта LABedia от неговия ръководител, доц. д-р Златомира Герджикова, участниците в семинара „Военно дело и въоръжение през Античността и Средновековието“ изнесоха кратки лекции, представящи научните им интереси – гл. ас. д-р Марио Филипов, „Мечът в европейската фехтователна традиция през XII –XV век“ и докторантите Николай Желев, „Византийската кавалерия между Преслав и Дръстър“, и Борислав Павлов, „Конникът и съкровището. Сравнителен анализ на реалиите от мадарския скален релеф и съкровището от Малая Перещепина“.

Представянето продължава от 9 до 14 септември 2022 г. в гр. София.

Прочети още...

На 24 юли 2022 г. д-р Тодор Чобанов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии гостува в предаването „Операция История“ на телевизия Bulgaria ON AIR. В рубриката „По следите на тяхната история“ той говори по темата „Древните българи – християни или езичници?“.

Запис на предаването е достъпен тук.