На 15 и 16 юни 2024 г. Институтът за балканистика с Център по тракология при БАН, Съветът за чуждестранна българистика при Управителния съвет на БАН и Асоциацията за българистика на САЩ бяха домакини на дванадесетата съвместна конференция на български и американски учени „Живи мостове през времето“.

В научния форум участваха общо 43 утвърдени учени и млади специалисти от български и северноамерикански научни институти и университети. Програмата включваше десет сесии, в които предмет на анализ и дискусия бяха най-разнообразни проблеми в сферата на социологията, културологията, културната антропология, литературата, езикознанието и историята, свързани изцяло с българо-американските взаимоотношения.

Научният форум бе открит от председателя на Съвета за чуждестранна българистика към УС на БАН чл.-кор. проф. д.и.н. Александър Костов, който изтъкна значимостта на събитието и възможността, което то предоставя на българисти от цял свят да представят своите научни открития. Той пожела и успешна работа на участниците, като отбеляза, че именно дискурсът между специалисти стимулира академичния напредък.

Тържествено обръщение към участниците и гостите поднесе и директора на Асоциацията за българистични изследвания д-р Диляна Иванова Зиске, която подчерта ролята на подобни форуми при развитието на българо-американските научни отношения.

Подкрепа към организираната академична проява бе изразена и от националния координатор и научен секретар на БАН в направление „Културно–историческо наследство и национална идентичност“ доц. д-р Елка Трайкова.

Първата сесия и втората сесия с модератори Александър Костов и Весела Уорнър бяха посветени основно върху исторически казуси, засягащи образа на САЩ в българските учебници, както и ролята на американските протестантски мисионери в България. Доклади бяха представени и върху дипломатическите връзки между двете страни, различните форми на обмен и имиграцията на българите в САЩ.

Третата сесия с модератор Трейси Спийд беше фокусирана върху антропологични, социални и културни въпроси. Изнесени бяха доклади относно конструирането на образа на „другия“, ролята на местата, времето и идентичността при изграждането на традицията, етнографските аспекти на миграцията, културната идентичност на българската диаспора в САЩ и различните последователности при преселването и мобилността.

Четвъртата сесия с модератор Ана Лулева бе посветена на различни аспекти на тоталитарния комунистически режим в България. Учените представиха интересни презентации за ролята на комиксите като идеологически инструмент, различните концепции за тоталитаризма, темата за носталгията и паметта в английския превод на романа „Времеубежище“ от Георги Господинов, застрашеното културно наследство, както и посткомунистическия преход на българските музеи.

Петата сесия на конференцията бе отредена на трудовия обмен. Бяха представени доклади, които разгледаха образа на Америка в българската преса през 70-те години, движението на медицинските работници през социалистическия режим, „мостовете“ между българската и американската работническа култура, както и краткотрайната трудова миграция в контекста на програмата „Work and Travel“.

Шеста сесия с модератор Ирина Гигова навлезе изцяло в артистичното поле на киното и театъра. Докладите засегнаха теми, като американските филми и идеи в България между двете Световни войни, естетическото и тематичното влияние на американското независимо кино върху българските филми след 1989 г., както и съвременната българска драматургия в САЩ.

Седмата сесия с модератор Мила Маева бе посветена на създаването на „мостове“, местни и междунационални, както и на тяхната липса. Първите два доклада разискваха ролята на доброволците от Корпуса на мира в България, както и значението на интеграционните процеси, които младите българи създават, за да се справят с намаляваща гъстота на провинциалното население. Последният доклад се спря на контраста между положителната оценка, която българските държавни служители изразяват за работата си и негативната им публична представа.

Осма сесия с модератор Таня Иванова-Съливан премина под знака на семантиката и ономастиката. Първият доклад се спря върху двете форми на тишина, които се появяват в по време на молитвата Амида в софийската синагога по време на пандемията от Коронавирус. Вторият доклад  представи една нова интерпретация на музикалния репертоар на певицата Любка Рондова, а третият разгледа погребалните логоними в България, като стратегия за привличане на клиенти.

Деветата сесия с модератор Кристиян Кафозов бе посветена изцяло на езикознанието. Докладите разгледаха „мостовете“, които създават различните българо-американски преводи през XIX в., културата на ирония в американския речник на Дубравка Угрешич и „До Чикаго и назад“ от А. Константинов, придобиването на умения по „наследствен“ български в Съединените щати, наречията във фрази със статично и активно сказуемо, и приложението на американските теории за вероятност за описание на български глаголи.

В десетата сесия с модератор Сара Крейкрафт  докладчиците разискваха ролята на българо-американското научното взаимодействие при изследването на старобългарски текстове. Докладите разгледаха атонски ръкописи от XIX в., които се съдържат в дигиталните библиотеки на изследователската библиотека „Хилендар“ и електронната изследователска библиотека „Зограф“, историята на българо-американското сътрудничество в полето на дигиталната хуманитаристика, един по-близък поглед върху Добрейшовото евангелие и сътрудничеството между България и изследователската библиотека „Хилендар“.

Форумът бе организиран в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.