Лични страници

Антоанета Балчева

snimka za sajtaАнтоанета Бориславова Балчева

Научна степен  и заемана длъжност:
Доктор, доцент

Научни интереси:
Културна история, идентичности, традиции и модернизация в Югоизточна Европа, елити, имагология, култура на пътуването в Европейския Югоизток, българо-хърватски културни взаимодействия, литературни влияния между българи и италианци през ХХ в.


Образование и специализации:

Образование
2010 Хабилитация и придобиване на научно звание „доцент”
1997 Защита на докторска дисертация пред СНС по Литературознание при ВАК на тема: „Характер на романтизма на славянския Юг“
1982–1984 История и теория на културата, тема на дипломната работа „Проникването на италианския Ренесанс в навечерието на чешкия хуманизъм“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
1979–1982 Висше образование, специалност „Славянска филология“, образователно-квалификационна степен “Специалист по чешки език и преподавател по български език и литература в средните училища“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Специализации
2000, Специализация в Департамента по социология към Университета в Милано/ Universita degli studi di Milano, Dipartimento di Sociologia; Centro Studi ETNICOS, Milano

Участие в научни проекти: 

Международни
2019–2021 Научен ръководител на международен българо-хърватски проект, подписан между Института за хърватска литература, история и театър към Хърватската Академия за наука и изкуство (Zavod za povjest hrvatske knjizevnosti, kazalista i glazbe, HAZU) и Института по балканистика при БАН на тема: „Българи и хървати в модерна Европа. Културни идентичности и паралели”.
2016–2018 Научен ръководител на международен българо-хърватски проект, подписан между Института за хърватска литература, история и театър към Хърватската Академия за наука и изкуство (Zavod za povjest hrvatske knjizevnosti, kazalista i glazbe, HAZU) и Института по балканистика при БАН на тема: „Българи и хървати. Текстове и образи на културната памет”.
2013–2015 Научен ръководител на международен българо-хърватски проект, подписан между Института за хърватска литература, история и театър към Хърватската Академия за наука и изкуство (Zavod za povjest hrvatske knjizevnosti, kazalista i glazbe, HAZU) и Института по балканистика при БАН на тема: Eвропа в културното битие на българи и хървати, тригодишен.
2010–2012 Научен ръководител на международен българо-хърватски проект, подписан между Института за хърватска литература, история и театър към Хърватската Академия за наука и изкуство (Zavod za povjest hrvatske knjizevnosti, kazalista i glazbe, HAZU) и Института по балканистика при БАН на тема: „Приносът на интелектуалните и духовните елити в България и Хърватия за езиковото и културно многообразие на Европа”, тригодишен.
2007–2010 Научен ръководител на международен българо-чешки проект, подписан между Историческия институт към Чешката Академия на науките (Historicky ustav Ceske Akademie Ved) и Института по балканистика при БАН на тема: „Сътрудничество, влияния, недоразумения. Българи и чехи през ХХ в.”, тригодишен.
Координатор от българска страна на съвместен международен проект между Института „Иво Пилар”, Хърватия и ИБЦТ.

Проекти на Института за балканистика – БАН
2017–2019 Научен ръководител на проекта: Балканите в европейското културно пространство.
2010–2016 Научен ръководител на проекта: Балканите между Изтока и Запада – културни и цивилизационни взаимодействия.
2009–2011 Балканите в системата на международните отношения (XIX-XX в.). Научен ръководител: ст.н.с. І ст. дин Огняна П. Хрисимова.

Проекти по договори с МОН, Фонд “Научни изследвания”
2002–2005 България и нейните съседи в контекста на европейските културни общувания, XIX-XX в. Ръководител на проекта: ст.н.с. д-р Рая Заимова.
2002–2005 България, Балканите и Европа:Регионални измерения на европейската култура. Ръководител на проекта: ст.н.с. д-р Й.Бибина. Договор с МОН № ОХН-1309/03.
1998–2001Културни взаимодействия на Балканите, ХV-ХХ в. Ръководител на проекта: Ст.н.с. I ст. дфн Л. Кирова.
1994–1997 Ролята на балканския писател в културния живот на полуострова. Ръководител на проекта: Ст.н.с. І ст. дфн Л. Кирова. Договор с МОН № ОХН 428/1994 г.

Преподавателска дейност:
ЦО на БАН, лекционен курс „Дискурсът за Европа в литературите на Западните Балкани през ХІХ век“

Избрани публикации: 

Монографии
Балчева, А. Между мита и балканските реалности. Романтизмът на славянския Юг. РИК Темто,София, 2000 г., 160 с.  ISBN 954-9566-08-0.
Балчева, А. Мостове през вековете. Югоизточноевропейски диалогични полета. изд. Темто, София, 2010, 247 с.  ISBN 978-954-9566-53-6.

Съставителство и редакция
„Култура на пътуването в Европейския Югоизток“. Съставителство и редакция: Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2.
Българи и хървати през вековете. 20 години българо-хърватско научно сътрудничество: Равносметката / Bugari i Hrvati kroz stoljeća. 20 godina bugarsko-hrvatske znanstvene suradnje: Rezultati. София, Институт за балканистика с Център по тракология, 2017, с. 9-12. ISBN 978-619-7179-07-1.
Българо-хърватски сборник "Българо-хърватски политически и културни отношения. Сборник, посветен на 75-годишнината на доц. Р. Божилова". Съст. Елдъров, Св., Балчева, А., Огнянова, И., Миндова, Л. София: Парадигма, 2015.
Европа в културното и политическо битие на българи и хървати. Съст. А. Балчева. София, изд. на ИБЦТ, 2014. 978-954-92231-9-4. 190-202.
Пътища и пътеки на европеизма на Балканите. Съст. А. Балчева, Й. Бибина. София, изд. на ИБЦТ, 2014. ISBN 978-19-00-0013-6. 288-299.
Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. дфн Лилия Кирова. Съставител: А. Балчева. Редакционна колегия: Й. Бибина и П. Данова. С., изд. Фабер, 2012, ISBN: 978-954-400-650-1.
Държава, общество и култура на българи и хървати VІІ-ХХІ в. Съст. Р. Божилова, Л. Кирова, И. Огнянова, А. Балчева. С., ИК “Гутенберг”, 2009, ISBN 978-954-617-061-3.

Статии, студии, отзиви и рецензии
„Реторики на пътя в литературата. Наблюдения върху творчеството на български и хърватски писатели от ХІX и началото на ХХ век“. В: „Култура на пътуването в Европейския Югоизток“. Съставителство и редакция: Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 349-366 с., ISBN: 978-619-7179-13-2.
“Les salons littéraires”. In: Café Europe. Institut d’Études balkaniques & Centre de Thracologie (Académie bulgare des Sciences), 2019, 113-121. ISBN 9786197179095.
„Култура на пътуването в Европейския Югоизток “. // сп. История,  vol. 27, N1, 2019, 86-92.  ISSN 1314–8524 (Online) ISSN 0861–3710 (Print). (и в електронен вид).
„Стилиян Чилингиров и Хърватия – една непрочетена страница от българо-хърватските културни взаимоотношения“. In : Hrvatski i bugarski kulturni djelatnici u Zagrebu / Хърватски и български културни деятели в Загреб. Изд. на Института за история на хърватската литература, театър и музика – ХАНИ и Отделението за исторически науки при Институт за исторически и обществени науки – ХАНИ,  Zagreb, 2019, 157-178.
„Аспекти на модерността в литературноестетическите търсения на българи  и хървати от началото на ХХ в.“ // сп. Eзик и литература, ISSN 0324-1270, 2018, 55-63 с.
„Изследванията на българо-хърватските връзки през вековете в Института за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките“. // сп. Eзик и литература, ISSN 0324-1270, 2018, 10-26 с. (и в електронен вид).
“European and National in Antun Gustav Matoš’s Travel Notes”. In: Colloquia Comparativa Litterarum, Vol 3, No 1 (2017), 83-90. ISSN: 2367-7716. (и в електронен вид).
„Из историята на преводната рецепция  в словенската, сръбска и хърватски литератури през ХІХ в.“ В сб.: (Не)сравнимото в европейските литератури. Международна балканистична конференция, по случай творческия юбилей на проф. дфн Румяна Л. Станчева, СУ „Св. Климент Охридски”, 2018, с. 45-55.
„Другата Итака. За дома на литературата“. In: Colloquia Comparativa Litterarum, Vol 3, No 1 (2017), 250-253. ISSN: 2367-7716. (и в електронен вид)
“Mirabilia:  Чудеса и чудовища”. В: Списание на БАН,  кн. 5, 2017 г., с. 79-80. ISSN 0007-3989.
“Rezultati jedne plodne znanstvene suradnje”. В: Българи и хървати през вековете. 20 години българо-хърватско научно сътрудничество: Равносметката / Bugari i Hrvati kroz stoljeća. 20 godina bugarsko-hrvatske znanstvene suradnje: Rezultati. София, Институт за балканистика с Център по тракология, 2017, с. 13-15. ISBN 978-619-7179-07-1. (Съавторство със Св. Елдъров).
Европейският и национален интертекст в пътеписите на Антун Густав Матош“. В: Мултикултурализъм и многоезичие. Том ІІ. Антропология и литературознание, изд. „Фабер“, В. Търново, 2017 г., 297-307. ISBN 978-619-00-0651-0.
„Въображаеми дискурси на идеята за славянска взаимност в Средна Европа и на Балканите“. В: Истина, мистификация, лъжа в славянските езици, литератури и култури, изд. „СУ Св. Кл. Охридски“, София Сборник от Х-те национални славистични четения / април 2010. (Съст. Иванова, Н.,  Е. Дараданова). София: Лектура, 2011. с. 183-201.
„Ценностни критерии на зараждащия се български и хърватски музикален театър“. В:  Автори, течения, взаимодействия, изд. на Института за изследване на изкуствата, София, 2017, 135-143. ISBN 978-954-8594-67-7.
„П.П.Славейков и Италия – нови аспекти на един незавършен диалог“. Трети международен конгрес по българистика. 23-26 май 2013г., секция „Българска литература“, подсекция „Българската литература в европейски и дветовен контекст“, 2016. УИ „Св. Климент Охридски”, Международна Асоциация по българистика, с. 171-182.
„Ilirska ideologija i bugarska romantichna historiografija. In: Zbornik: Krize, sukobi i solidarnost u povijesnoj perspektivi. Zadar, 2016, 38-40; ISBN 965-876-423-850-9.
„Между утопиите и истините в търсенето на национална идентичност. (По материали от българската и хърватската литература) “. В: Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. Д.ф.н. Н. Аретов, съст. и научна ред. А. Алексиева, Н. Данова, Н. Чернокожев, София, Акад. Изд. „проф. М. Дринов“, 2016, с. 482-494. ISBN 978-954-322-870-6.
„Безпокойствата на българската и хърватската модерност в контекста на Първата световна война“. В: Българо-хърватски политически и културни отношения през вековете. Сборник, посветен на 75-годишнината на доц. Р. Божилова". София: Парадигма, 2015.
„Венеция в хърватската литература от ХІХ век“. В: Балканските литератури и култури. Дивергенция и конвергенция. София:УИ „С. Кл. Охридски”, София, 2015г., 393-402.
„Епископ Й. Ю. Щросмайер – предтеча на културния икуменизъм в Европа“. // сп. Балкани, кн.4, 2015, с. 35-42.
„Илирийската идеологема като „културен текст” в дискурса за Европа“. В: Европа в културното и политическо битие на българи и хървати. (Съст. Балчева, А.). София, изд. на ИБЦТ, 2014. 978-954-92231-9-4. 190-202.
„Духовното пилигримство в творчеството на П.П.Славейков“. В: Пътища и пътеки на европеизма на Балканите. (Съст. Балчева, А., Й. Бибина). София, изд. на ИБЦТ, 2014. ISBN 978-19-00-0013-6. 288-299.
«Чужденецът» като alter ego на «всекидневния» човек в творчеството на П.П.Славейков“. В: Мигриращи култури и социални практики, изд. Академичен кръг по сравнително литературознание. (Съст.: Станчева, Р.), София, АКСЛИТ, 2013, 91-101.
„Щрихи към феномена на байронизма в българската и хърватската литератури“.  In: Zbornik radova s VІІІ međunarodne znanstvene konferencije „Hrvati i Bugari kroz stoljeća – povijest, kultura, umjetnost i jezik. Zagreb – Đakovo. 23-24 rujna 2010, Zagreb, 2013, 125-135, ISBN: 978-953-154-991-2.
„Езикът на смеха в литературно-сценичните превъплъщения на бидермайера (по материали от сръбската и хърватската литератури)“. Езиците на културата, Т. 2. Сборник с материали от конференция Езиците на културата, проведена на 29-30. 10. 2011 г. в чест на 80-годишнината на проф. дфн Надежда Драгова и 35 години ЮЗУ “Неофит Рилски, 2013, ЮЗУ, 256-265, ISBN: 978-954-243-25-6.
„Женски литературни кръгове на прага на ХХ в. Българският и хърватският принос“. В: С възрожденски дух и модерен поглед. Сборник в чест на чл.-кор.проф. Милена Цанева. АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2013, 437-447, ISBN: 9789543225590.
“Il viaggio di Pencio Slavejkov verso l’Italia e l’inseguimento di una nuova identita dell’intellettuale bulgaro”. //  Еtudes Balkaniques, кн. 1, 2013г.
„Дискурсът за Европа и конструкциите на илирийската идеологема“. В: Славяните. Общество, религия, култура. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн Панайот Карагьозов. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”. София, 2012, ISBN 978-954-07-3424-8, с.421 – 442.
„Литературно-естетически търсения на българи и хървати в началото на ХХв.“ В: Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. дфн Лилия Кирова. (Съст. Балчева, А.). С., изд. Фабер, 2012, ISBN: 978-954-400-650-1. с. 434-443.
“Knjizevni  saloni na pragu 20. stoljeca. Bugarski i hrvatski prinos”. In: Istaknute hrvatske i bugarske intelektualke u znanosti i umjetnosti. Zbornik radova s međunarodnog znanstvenog skupa održanog u Zagrebu 28. i 29. rujna 2009. Uredila dr.sc. Hrvojka Mihanović-Salopek. Zagreb, 2011. s. 89-103. ISBN 978-953-154-985-1.
„Диалогът между културите на Балканите“. В: Култура, история, поезия. Надежда Драгова и Първан Стефанов в българската култура и наука. Сборник с изследвания. (Съст. Дамянова, Р.). Изд. Център „Боян Пенев”. ISBN 978-954-8712-89-7. София, 2014г., 56-72.
“Utopias in Search of National Identity”. In: Formovani modernich narodů ve středni a vychodni Evropě v 19. a 20. stoleti. Richard Vasek, Jan Rychlik (Eds.), Masarykov ústav a Archiv AV ČR, Praha – Sofie, 2010. ISBN 978-80-86495-63-7. p.167-173.
“THE HIDDEN DIALOGUES BETWEEN EAST AND WEST”. In: Formovani modernich narodů ve středni a vychodni Evropě v 19. a 20. stoleti. Richard Vasek, Jan Rychlik (Eds.), Masarykov ústav a Archiv AV ČR, Praha – Sofie, 2010. ISBN 978-80-86495-63-7. p.167-173.
„Пътят към Европа. (Метаморфозите на една идея)“. В: Балканите. Многоликите измерения на европейската култура. Ред. колегия Л.Кирова – отг.ред., А.Балчева, Й.Бибина, П.Данова, Институт по балканистика – БАН, 2010. ISBN 978-954-400-334-0, с. 44-64.
“The Passing of Tradition Between Canon and Modernity in South Slav Literatures”. // Etudes balkaniques, Sofia, Ed.acad. “Prof.Marin Drinov”, 2007, 4, p.3-9. ISSN 0324-1654.
„Литературните салони“. В: Кафене Европа. София, изд.Дамян Яков, С., 2007, с.133-141. ISBN 978-954-527-373-5.
“The Bulgarian and the Croatian Musical Theatres – One Journey to Modernity”. // Etudes Balkaniques, Sofia, Ed.acad. “Prof.Marin Drinov”, 2008, 2, p.103-113, ISSN 0324-1654.
„Националната държава в дигиталната епоха и парадоксите на балканистичния дискурс“. www.bulgc18.com Международна научна конференция “Наука, техника, модернизация”. Българско общество за проучване на ХVІІІ в. СУ ”Св.Климент Охридски”, 12-13.10.2007.
“Duh novog vremena u kulturno-estetskim traganjima Hrvata i Bugara”. In: Hrvatsko-bugarski odnosi u 19. i 20. stoljecu, Zagreb, 2005, p.11-20. ISBN 953-99241-1-1.
„Метаморфози на паметта в южнославянските литератури. Стереотипи и предизвикателства“. В: Реторики на паметта. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф.Иван Павлов. УИ “Св.Климент Охридски”, София, 2005, 46-55с. ISBN 954-07-2101-6.
„Изкуството на танца в хърватската и българската художествена словесност“. В: Българи и хървати в Югоизточна Европа VІІ-ХХІ в. С., ИК „Гутенберг“, 2006, с.189 – 203. ISBN-10: 954-617-014-3.
„Шишко Менчетич“. В: Танцът в балканските литератури. С., изд.Балкани, 2004, с. 211-213. ISBN 954-8353-96-2.
„Джоре Държич“. В: Танцът в балканските литератури. С., изд. Балкани, 2004, с. 213-215. ISBN 954-8353-96-2.
„Иван Гундулич“. В: Танцът в балканските литератури. С., изд. Балкани, 2004,с. 215-220. ISBN 954-8353-96-2.
“Le deisme de Voltaire et l’oeuvre des romantiques sud-slaves”. L’Europe, la France, les Balkans. Literatures balkaniques et literatures comparees. Arras, Artois Press Universite, 2004, p.20-25. ISBN 2-910 663-93-0.
“The Spirit of New Age in the Literary Aesthetic Quests of Bulgarians and Croats”. // Etudes balkaniques, Sofia, Ed.acad. “Prof.Marin Drinov”, 2004, 4, p. 44-50. ISSN 0324-1654.
„Балканските славяни между Изтока и Запада. Исторически реминисценции и самоидентификация“. В: Проблемът Изток-Запад историческа перспектива. С., Институт по история, изд. Парадигма, 2003, с.117-130. ISBN 954-9536-87-4.
„Старите дрехи на новото време“. В: Модерността вчера и днес. С., изд. Кралица Маб, 2003, с. 287-297. ISBN 954-533-053-8.
„Byron and Byronism in the Slavic South“. // Etudes balkaniques, Sofia, Ed.acad. “Prof.Marin Drinov”, 2001, 4, p.88-99. ISSN 0234-1654.
„Патосът на многоименния герой в поезията на славянския Юг“. В: Изследвания в чест на чл-кор. проф. Страшимир Димитров. Studia Balcanica, 23, С., изд. “Проф.Марин Дринов“, 2001, с.539-550. ISBN 954-430-832-6.
„Идентичност и другост при оформянето на авторския дискурс в романтичната поезия на славянския Юг“. В: Творецът в югоизточноевропейските култури. С., изд. “Проф.Марин Дринов“, 2001, с.26-37. ISBN 954-430-811-3.
„Южнославянският романтичен модел като част от европейското културно пространство“. В: Общества в преход. Сборник доклади от V-та международна научна конференция. Информационно-документален център на Съвета на Европа,  Велико Търново, 2000, с.23-31.
“Le romantisme et le sentiment de la nature dans la poesie sud slave”. // Etudes balkaniques, Sofia, Ed.acad. “Prof.Marin Drinov”, 1999, 3-4, p.255-261. ISSN 0324-1654.
“Recepcija Kacica u juznoslavenskom romantizmu”. // Kolo, Casopis Matice Hrvatske, Zagreb, 3,jesen 2000, p. 321-326.
“Metaphysical Nature of the Ego in Mediterranean Slavic Poetry”. // Etudes balkaniques, Sofia, Ed.acad. “Prof.Marin Drinov”, 2000, 4, p.99-107. ISSN 0324-1654.
“Love: A way to Self-knowledge and Divine Harmony in the Work of the South Slavic Romantics”. Etudes balkaniques, Sofia, Ed. acad. “Prof.Marin Drinov”, 1998, 1-2, p. 57-65. ISSN 954-430-269-7.
„Българистиката в Италия“. // Сп. Българистика и българисти, София, изд. на Съвета по българистика при МОН, 1997, кн.2, с. 13-22. ISBN 954-91011-5-0.
“Specific Character of the “Folklore-Literature” and “Familiar-Alien” Oppositions in Developing the Poetics of Southern Slavic Romanticism”. // Etudes balkaniques, Sofia, Ed. acad. “Prof.Marin Drinov”, 1995, 3-4, p. 73-81. ISSN 0324-1654.
„Някои черти и тенденции на южнославянската литературна критика през ХІХв.“  В: сб. „Литературно-естетически процеси на Балканите ХІХ – ХХв.“ София, изд. Моранг, 1994, с.376-394. ISBN 954-8531-02-X.

Контакти:
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Адрес за кореспонденция: Институт за балканистика с център по тракология, София 1000, ул. „Московска" № 45

Всички права запазени © 2020 Институт за балканистика с център по тракология към БАН, Уеб агенция Кая Про, София

Търсене