Лични страници

Калина Пеева

гл. ас. д-р Калина Пеева
Научни интереси:
История на балканските народи, международни отношения, балканска дипломация, модерницационни процеси, социална история, история на Турция, българо-турски отношения.

Образование:
– Доктор по история - Българска академия на науките
- Магистър по история – СУ „Св. Климент Охридски”

Проекти
2014-2016 - Проект за съвместни научни изследвания на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол”, БАН, и Масариковия институт и архив на Aкадемия на науките нa Чешката Pепублика на тема „Между Виена и Цариград. Национализмът в Централна и Югоизточна Европа след разпадането на Хабсбургската и Османската империи“.

2014 - досега - Научен проект на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол”, БАН, на тема „Балканите – противопоставяне и сътрудничество ХІХ – ХХ век“.

2012-2014 - Научен проект на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол”, БАН, на тема „Балканите и Европа – трансформация, модернизация, интеграция (ХІХ – ХХI век)", научен ръководител проф. дин Светлозар Елдъров.

2011 – досега – Проект за научни изследвания с Исторически музей – Свиленград на тема „Свиленград от древността до новото време”.

Статии

„The Ankara Agreements – diplomatic success or retreat from the Bulgarian interests, Etudes Balcaniques, No. 2, 2006, 119-146

„Военните кореспонденти срещу цензурата. Сб. „Свиленград и Балканските войни.” Велико Търново, 2014, с. 38-66.

„Пътят до Солунската спогодба и ролята на турската дипломация в междубалканските отношения. – Историческо бъдеще, 2011, 1-2, с. 55-77.

„Българи и турци на Добруджанския форонт (1916-1917) “. Историческо бъдеще, кн. 1-2, 2016.

***

„Bulgaristan – Türkiye İlişkileri ve 1923 yılı Mustafa Kemal Dönüminde Todor Markov’un Diplomatik Misyonu”. – Atatürk ve Stamboliyski. Türk-Bulgar ilişkileri üzerıne. Sofya 2001, s. 59-67.

„Българо-турските договори и спогодби и регулирането на двустранните отношения (1908 – 1938)”. - В: Изследвания в чест на чл. кор. Проф. Страшимир Димитров. София 2001, с.700-714.

„Турция във външната политика на Ал. Стамболийски 1920-1923 г. В: Историческо бъдеще. 1-2, 2004, с.179-205.

„Някои аспекти от източната политика на Антантата и развитието на гръцко-турската война. - Военноисторически сборник, кн. 1, 2005.

Анкарските спогодби — дипломатически успех или отстъпление от българските интереси. Историческо бъдеще, 2006, т. 13, кн. 1-2, с. 119-142.

„Рим - предполаганата ориентация, или за принципите на българската външна политика 1920-1938 г. Сб. Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност, София, 2006. с. 345-373.

„Българо-турските отношения и идеята за гаранционен блок на югоизток (края на 20-те и нач. на 30-те години на ХХ в.). – В: Изследвания в чест на 80-годишнината на проф. К. Манчев. София, 2006, с. 353 - 368.

„Пътят към Анкарски спогодби, или за основите на българо-турското приятелство (1920-1925) – Известия на тракийския научен институт. 2005, 6, с. 117-143.


„България между югоизточния и западния съсед (1920-1934 г.).– В: Проблемът Изток-Запад. България и Балканите, С. 2006, с. 76-112.

„Бежанските и малцинствените въпроси в българо-турските отношения. - Известия на Тракийския научен институт. София, 2006, кн. 7, 132-144.

„Smolyan bölgesindeki Osmanlı kültür mirasının izlerinden In. Islamic civilisation in the Balkans. Bucharest, Romania, 2006.

„Триполитанската война – една трудна италианска победа. Военно исторически сборник, 2008, кн. 3, 52-57.

„Протоколът за уреждане на бежанските и малцинствените въпроси в българо-турските отношения. ИТНИ, кн. 7, София, 2007, с. 40-57.

„Activation of Balkan Policy and the Role of Turkish diplomacy for the establishment of Balkan pact (1929 –1934). –IN: XV Тűrk tarih kongresi, Ankara; 11 eylűl 2006, cilt 5, Atatűrk ve Tűriye cumhuriyeti tarihi. Ankara, 2010, s. 2275-2282.

„Правата на жените и еманципацията на обществения манталитет. (Сравнително изследване на базата на българския и турския модел) - Сб. “България, Балканите и Европа: регионални измерения на европейската култура”, 2010, с. 150-165

„Третирането на териториалните и малцинствени въпроси в хода на Лозанската конференция и (1922 – 1923 г.). Сб. Европа: народи и граници (Версайският мир и неговото наследство)”, Studia Balcanica, 28; София 2010, с. 105 – 115.

„Представата за Родопите в пътеписи на западни пътешественици XVI – XIX в. В: Рудозем и околностите му – археология, етнография и история. Т. 1. София, 2008, с. 242-256.

„Тракия в годините на Гръцко-турската война (1920-1922). В. Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, София, 2010, с.185-204.

„Обликът на София и софийско в писмени сведения от XIV - XIX век. В: Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. София, 2012. с. 234-249.

„Свиленград и неговите околности през погледа на европейски пътешественици. В съавторство с Йорданка Бибина. В: „Свиленград и околностите му в писмените извори от древността до новото време”. Велико Търново, 2013. с. 68-83.


“Военните кореспонденти срещу цензурата“. Сб. „Свиленград и Балканските войни.” Велико Търново, 2014, с. 38-66.

“Обезбългаряването на Източна Тракия“. Сб. „Свиленград – град на бежанци”.

Рецензии
Professor Halil Inaldjik – Doctor Honoris Causa of Sofia University “St. Kliment Ohridski” – Etudes Balkanique, 2001, 2, p. 229-230.

„La Colloque de Kesan: Début Prometteur d’une Collaboration Scientifique.– Etudes Balkaniques”, 2003, 4, 149-151 (В съавторсктво с ст.н.с. д-р Й. Бибина).

„Was Bulgaria’s Envoy to wartime Moscow an NKVD agent? (Петя Димитрова, Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов(1940-1944), Т.1 и 2, София, Гутенберг, 2011, 696 с.) - Etudes Balkanique, 1, 2011, p. 196-199.

„30 години секция „История на света и международните отношения в ново и най-ново време“ . Историческо бъдеще, 1-2, 2010, с. 287-289

A Contribution to the History of the Bulgarian Community in Istanbul (Georgi Kostandov, İstanbullu Bulgarlar ve Eski İstanbul)- Etudes Balkanique, 4, 2011, p. 151-156.
Атанасова, В. Българското огледало. - Историческо бъдеще,2014, 1-2, с. 254-258.


Редактор/съставител
2011- досега. Член на редколегията на списание Историческо бъдеще
Пеева, К. (Съст.) Рудозем и околните краища – археология, етнография и история, Т. 1, София, 2008.
Пеева, К. (Съст.) Европа: народи и граници (Версайският мир и неговото наследство), Studia Balcanica, София, 2010, кн. 28.
Пеева, К. (Съст.) „Свиленград и регионът от древността до новото време”. Велико Търново, 2013.
Пеева, К. (Съст.) Свиленград и Балканските войни. Велико Търново, 2014.
Пеева, К. (Съст.) Църковното и образователно дело в Тракия XV-XIX в.

Всички права запазени © 2019 Институт за балканистика с център по тракология към БАН, Уеб агенция Кая Про, София

Търсене