Лични страници

Румяна Прешленова

IMG RoumianaРумяна Илиева Прешленова

Научна степен и заемана длъжност:
Доктор, професор
Директор на Института за балканистика с Център по тракология

Научни интереси:
Нова и съвременна история на Балканите, културна, социална и стопанска история, международни отношения XIX-XX век, дигитална хуманитаристика

Образование и специализации:

Образование
1990 Доктор в професионално направление 2.2. История и археология, Институт по балканистика, БАН
1984 Магистър по история, специалност „История и теория на културата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет 1984 Магистър по немски език, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по класически и нови филологии

Специализации
2017 Лондонско училище за икономика и политически науки
2014, 2011 Карлови университет и Технически университет, Прага
2013-2014 Институт за науките за човека, Виена
2008, 2007, 1999, 1998 Виенски университет
2007 Британска академия, Лондон
1994 Различни висши училища, Виена
1994 Университет Карл Франценс, Грац
1992 Институт за Югоизтока, Мюнхен
1991 Австрийски институт за Източна и Югоизточна Европа, Виена
1991 Централноевропейски университет, Будапеща
1990 Австрийска академия на науките, Виена
1989 Свободен университет, Западен Берлин 

Участие в научни проекти:

2020– Ръководител на българския екип по проект "Visual Culture, Piety and Propaganda: Transfer and Reception of Russian Religious Art in the Balkans and the Eastern Mediterranean (16th-early 20th c.) – RICONTRANS", финансиран от Европейския съвет за научни изследвания

2019– Ръководител на екипа на ИБЦТ–БАН в Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР), финансирана от МОН

2014–2016 – Ръководител на проект на ИБЦТ с Масариковия институт и архив на Чешката академия на науките „Между Виена и Цариград. Национализмът в Централна и Югоизточна Европа след разпадането на Хабсбургската и Османската империи“ 

2011–2014 – Ръководител на проект на ИБЦТ с Института за съвременна история, Любляна, „Югоизточна Европа между Запада и Изтока: икономика, политика, култура (ХІХ-ХХІ век), финансиран от ФНИ

2011–2013 – Ръководител на проект на ИБЦТ с Масариковия институт и архив на Чешката академия на науките „Национализъм и национални идентичности в Централна и Югоизточна Европа (ХІХ-ХХ век)“

2001–2002 – Ръководител (съвместно с проф. Х. Хепнер) на проект „Öffentlichkeit im neuzeitlichen Bulgarien“, финансиран от австрийското Федерално министерство за образование, наука и култура

1997–1998 – Ръководител (съвместно с проф. М. Лалков) на проект на Българо-австрийската работна група към Историческата комисия на Австрийската академия на науките „Österreich, Österreich-Ungarn und die Entwicklung der bulgarischen Eliten, 1815-1918“

1996–1997 – Ръководител (съвместно с проф. Х. Хепнер) на проект „Geschichte des Europa-Verständnisses bei den Bulgaren“, финансиран от австрийското Федерално министерство за наука и изследвания

2020– Участник в проект „Сръбско(югославско)-българските отношения и интересите на великите сили на Балканите (XIX–XX век)“, проект на ИБЦТ–БАН и Балканоложкия институт на Сръбската академия на науките и изкуствата

2019– Член на екипа на ИБЦТ–БАН в Националната интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH (КЛаДА-БГ), финансирана от МОН

2018–2020 – Участник в международен проект на Университета в Мериленд “Handbook of Balkan and Southeast European History“

2018–2020 – Участник в международен проект на Софийския университет "Der Donauraum als Zivilisationsbrücke: Österreich und der Balkan. Perspektiven aus der Literatur- und Geschichtswissenschaft".

2017 – Участник в Лятна ученическа академия „Балканите от древността до наши дни“- Образователeн проект на ИБЦТ, финансиран от МОН

2016–2020 – Участник в проект на ИБЦТ „Солун и българите – история, памет, съвремие“, финансиран от ФНИ

2016–2017 – Участник в международен проект на Фондация Pro Oriente, Виена, Виенския университет и Университета в Грац „Leitfiguren der ‚Europäisierungen’ Südosteuropas im langen 19. Jahrhundert“

2014–2016 – Участник в международен проект на Университета в Грац „Provincial Turn. Verhältnis von Staat und Provinz in der Geschichte des südöstlichen Europa, 19.-20. Jahrhundert“

2014–2016 – Участник в проект „Регионални изследвания“ на Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“ на СУ „Св. Климент Охридски“

2013–2016 – Участник в международен проект на Института за науките за човека, Виена, „United Europe, Divided History“

2013–2016 – Участник в международен проект на Европейската мрежа за памет и солидарност „Nationalsozialismus und Regionalbewusstsein im östlichen Europa. Ideologie, Machtausbau, Beharrung“

2013–2015 – Участник в международен проект на Университета в Грац „Universität und Elitenbildung in Mittel- und Südosteuropa (19.-21. Jh.)“

2012–2014 – Участник в международен проект на Университета в Клуж-Напока „Disintegration and integration in East-Central Europe 1919-post-1989“

2010–2011 – Участник в международен проект на Народни музеj, Белград и Фондация „Клио”, Белград, „Феликс Каниц: живот и дело“

2009–2010 – Участник в международен проект на Института за съвременна история, Любляна, и Австрийския научен и изследователски филиал в Любляна „The Role of Education and Universities in the Modernization and Europeanization Processes in Central and South-Eastern European Countries in 19th and 20th Century“

2008–2010 – Участник в международен проект на Университета Мериленд, САЩ, и Централноевропейския университет в Будапеща „Battling over the Balkans: Questions and Controversies“

2007–2009 – Участник в международен проект на Виенския университет „„Ergänzungsraum Südosteuropa“. Konzepte und Strategien des Mitteleuropäischen Wirtschaftstags und die Europapolitik im Zeichen der Südosterweiterung“

2007–2009 – Участник в международен проект на Университета в Грац „Kuppeln, Korn, Kanonen. Unerkannte und unbekannte Spuren in Südosteuropa von der Aufklärung bis in die Gegenwart“

2020–2022 – Участник в проект на ИБЦТ с бюджетно финансиране „Балканите и проектите за регионална и европейска интеграция (от ХІХ в. до днес)“

Преподавателска дейност:

Политически модели на Балканите до Втората световна война - Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, от  2011 г.
Център за обучение на БАН, от 2010 г.
Лятна ученическа академия „Балканите от древността до наши дни“, 2017 г.
Südosteuropäische Geschichte als europäische Geschichte - Международен интензивен курс за студенти от Югоизточна Европа и Германия, 2003 г.
Стопанска и социална история на Балканите ХІХ-ХХ в. - Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, 2001/2002.

Избрани публикации:

Монографии:
По пътищата на европеизма. Висшето образование в Австро-Унгария и българите (1879-1918). София, Парадигма, 2008.

Австро-Унгария и Балканите, 1878-1912. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017.

Съставителство:
Маски долу! Национализмът на Балканите през XX век. София, Парадигма, 2018.

Looking West, Feeling East. Impacts, Values and Loyalties in South-Eastern Europe. Sofia, Institute of Balkan Studies & Centre of Thracology, 2015.

И настъпи време за промяна. Образование и възпитание в България ХІХ-ХХ в. Ал. Костов, Д. Парушева, Р. Прешленова (съст.). София, Институт за балканистика, Българска академия на науките, 2008.

Öffentlichkeit ohne Tradition. Bulgariens Aufbruch in die Moderne. H. Heppner, R. Preshlenova (Hg.). Frankfurt am Main, Berlin, Bern etc., Peter Lang Verlag, 2003.

Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart. H. Heppner, R. Preshlenova (Hg.). Sofia, Akademieverlag „Prof. M. Drinov“, 1999.

Österreich, Österreich-Ungarn und die Entwicklung der bulgarischen Eliten, 1815-1918. M. Lalkov, H. Heppner, R. Preshlenova, (Hg.). Sofia, Akademieverlag „Prof. M. Drinov“, 1999.

Студии и статии:
Austria-Hungary and the Balkans. - John R. Lampe, Ulf Brunnbauer (eds.), The Routledge Handbook of Balkan and Southeast European History. 2020.

Die „Dreifaltigkeit“ der Europäisierung Bulgariens im späten 19. Jahrhundert, in Harald Heppner (Hg.), Attraktionen und Irritationen. Europa und sein Südosten im langen 19. Jahrhundert. Neue Forschungen zur ostmittel- und südosteuropäischen Geschichte, Bd. 10. Berlin, Peter Lang, 2019, S. 85-104.

Liberation in Progress. Bulgarian Nationalism and Political Economy in a Balkan Perspective, 1878–1912, in T. Snyder, K. Younger (ed.), The Balkans as Europe, 1821-1914, Rochester Studies in East and Central Europe, East European Studies, Modern History, Rochester, NY, University of Rochester Press, 2018, 54-77.

От иредентизъм към дефанзивен национализъм: България след Първата световна война, В: Р. Прешленова (ред.), Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век, София, Парадигма, 2018, 201-243.

За тишината на Изтока и мира в Европа. Австро-Унгария в Източната криза 1875-1878 г., в Пламен Митев, Тина Георгиева (състав.), Балканите и Европа в Източната криза 1875-1881 г. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 329-342.

Staat, Hauptstadt und Provinz. Heirarchien im neuzeitlichen Bulgarien, in U. Tischler-Hofer, K. Kaser (Hg.), Provincial Turn. Verhältnis zwischen Staat und Provinz in der Geschichte des südöstlichen Europa vom letzten Drittel des 17. bis ins 21. Jahrhundert, Frankfurt am Main, Peter Lang Edition, 2017, 113-130.

Netzwerke und Einflussnahme. Die Besonderheiten des deutsch-bulgarischen Verhältnisses vor und während des Zweiten Weltkrieges, in Burkhard Olschowsky, Ingo Loose (Hg.), Nationalsozialismus und Regionalbewusstsein im östlichen Europa. Regionen des östlichen Europas im 20. Jahrhundert [Schriften des Bundesinstituts für Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa, Band 59; Schriften des Europäischen Netzwerkes Erinnerung und Solidarität, Band 8]. München, De Gruyter Oldenbourg, 2016,  423-440.

Collegium Germania und die deutsch-bulgarische wissenschaftliche Zusammenarbeit, in Bulgarian-German Scientific Cooperation: Past, Present, and Future. Proceedings of the Humboldt-Kolleg, Sofia, Nov. 26– 28, 2015. Ed. by Ilza Pajeva, R. Argirova, Krum Bacvarov, Dilyana Boteva and Nikolina Burneva. Humboldt Union in Bulgaria, Sofia, 2016, 103-107.

Benchmarking in the Era of Nationalism. Bulgarians and Slovenes in Comparison, in R. Preshlenova (ed.): Looking West, Feeling East. Impacts, Values and Loyalties in South-Eastern Europe. Sofia 2015, Etudes balkaniques, 2015, 3, 7-35 = Bolgari in Slovenci - primerjava v dobi nacionalizmov. - Žarko Lazarević, Aleš Gabrič (ur.), Slovenci in Bolgari med Zahodnimi in Vzodnimi Vplivi. Inštitut za novejšo zgodovino, Ljubljana, 2016, 39-61.

State, Society and the Educated Elite in Bulgaria, 1878-1918, in F. Bieber, H. Heppner (ed.), Universities and Elite Formation in Central, Eastern and South Eastern Europe [Transkulturelle Forschungen an den Österreich-Bibliotheken im Ausland, Bd. 11], Wien, Zürich, 2015, 13-23.

Интеграция на Балканите между двете световни войни: проекти и равносметка. – Балкани, 2015/4, 72-82.

Виена – едно специално място за българските студенти, в Югоизточноевропейският град и съвременността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лилия Кирова. София, Фабер, 2012, 250-270.

Uniting the Balkans: Common Desires and First Initiatives in the Interwar Period, in  Wilfried Loth, Nicolae Păun (eds.), Disintegration and integration in East-Central Europe 1919-post-1989. Publications of the European Union Liaison Committee of Historians, Berlin Nomos, Cluj-Napoca Editura Fundației pentru Studii Europene (EFES), 2014, 93-104. = Greece and Bulgaria: Two Focuses on Integration in the Balkans between the Two World Wars, in Y. Konstantinova (ed.), Greece, Bulgaria and European Challenges in the Balkans, Etudes balkaniques, 2015/1, 140-154.

Economic Culture and Economic Policy in Southеastern Europe during the 19th Century, in Tassos Anastassiadis, Nathalie Clayer (ed.), Society, Politics and State Formation in Southeastern Europe during the 19th century. Athens, Alpha Bank Historical Archives, 2011, 279-307.

Интеграция чрез образование. Българските студенти във висшите учебни заведения на Виена и Грац (1879-1918 г.), в Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Съст. Снежана Йовева-Димитрова, Ана Кочева, Владимир Пенчев. Т. 1. София, 2011, 7-18.

Феликс Филип Kаниц и школовање младих Бугара у Бечу. – Ћорђе Костић (уредник): Слике са Балкана Феликса Каница. Београд, 2011, 206-217 [Felix philipp Kanitz und die Ausbildung junger Bulgaren in Wien, in Đorđe Kostić (Hg.), Balkanbilder von Felix Kanitz. Belgrad, 2011, 193-205].

Emancipation through Education: Some Bulgarian Experience since the 19th Century, in Peter Vodopivec, Aleš Gabrič (ed.), The Role of Education and Universities in Modernization Processes in Central and South-Eastern European Countries in 19th and 20th Century. Ljubljana, 2011, 53-62.

Национализми и идентификация, в Ю. Константинова (състав.), Балканите. Модернизация, идентичности, идеи. Сборник в чест на проф. Надя Данова. София, ИБЦТ, 2011, 391-408. = Εθνικισμοί και ταύτιση. - Στο: Τα Βαλκάνια εκσυγχρονισμός, ταυτότητες, ιδέες. Συλλογή κειμένων προς τιμή της καθηγήτριας Νάντιας Ντάνοβα, Ηράκλειο, 2014, σ. 441-460.

The Close and the Distant Balkans. Building Up Identities in the Context of Economic Development 1878-1912. – Etudes balkaniques, 2004, 3, 51-78 = Frontiers revisited. Identities and Economy in the Balkans in late 19th and early 20th centuries. Saarbrücken, LAP LAMBERT Academic Publishing, 2011.

Education as communication: Bulgarian-American Traditions, in Miltenova, Anissava, Cynthia Vakareliyska (ed.), Bulgarian-American Dialogues in the Humanities, Sofia, Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences, 2010, 161-174.

Wegweiser sozialen Wandels. Über die Verdrängung des Orientalismus aus Bulgarien seit 1878, in Ulrike Tischler-Hofer, Renate Zedinger (Hg.), Kuppeln, Korn, Kanonen. Unerkannte und unbekannte Spuren in Südosteuropa von der Aufklärung bis in die Gegenwart. Innsbruck, Studienverlag, 2010, 243-263.

Elitenbildung. Die Südost-Stiftung des Mitteleuropäischen Wirtschaftstags Berlin an der Hochschule für Welthandel in Wien, in Carola Sachse (Hg.), "Mitteleuropa" und "Südosteuropa" als Planungsraum. Wirtschafts- und kulturpolitische Expertisen im Zeitalter der Weltkriege. Göttingen, Wallstein Verlag, 2010, 391-417.

Dinge, die verbinden. Überlegungen über die deutsch-bulgarischen Beziehungen seit dem 19. Jahrhundert. - Studies on Language and Culture in Central and Eastern Europe, 6. Chr. Voß (Hrsg.): EU-Bulgaristik. Perspektiven und Potenziale. München, Berlin 2009, 51-64.

Befreiung auf Raten. Zur Relativierung der Jahreszahlen in wirtschaftspolitischer Perspektive. – Österreich und Bulgarien 1878 - 2008. Geschichte und Gegenwart. Miscelanea Bulgarica 19. Wien, 2008, 127-136.

Die Zusammenarbeit auf dem Balkan. Grenzen und Möglichkeiten aus bulgarischer Sicht, in Transformationsprobleme Bulgariens im 19. und 20. Jahrhundert. Hg. von Ulf Brunnbauer, Wolfgang Höpken. München 2007, 239-259.

Deutscher Bildungsweg und politische Karriere in Bulgarien (bis 1944). – Danubiana Carpathica. Jahrbuch für Geschichte und Kultur in den deutschen Siedlungsgebieten Südosteuropas. Hg. von Mathias Beer, Harald Heppner, Gerhard Seewann und Stefan Sienerth. Bd. 1 (48), München, Verlag Otto Sagner, 2007, 289-305.

Zum Stand der Südosteuropa-Forschung in Bulgarien. – Revue des études sud-est européennes (RESEE), XLIV (Bucarest), 2006, 35-42.

Стопанство и политическа култура в следосвобожденска България. – Юбилеен сборник. Изследвания в чест на 80-годишнината на проф. Кръстьо Манчев. София, 2006, 323-333.

Между възторг и прагматизъм. Опознаването на Европа в икономически план в следосвобожденска България. – Studia in honorem professoris Virginiae Paskaleva. Bulgarian historical review, 2006, 1-2, 436-445.

Der Balkan: Bilanz misslungener Annäherungsversuche, in Bilanz Balkan. Hrg. von Michael Daxner, Peter Jordan, Paul Leifer, Klaus Roth und Elisabeth Vyslonzil. Wien, 2005, 24-46.

Публичност и власт: Инициативи за сближение между Австро-Унгария и България през Първата световна война. – Нина Христова (състав.): Надежди и разочарования в историята. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков. Известия по история, т. 2. Благоевград, 2005, 165-175.

Икономически аспекти в отношенията между България и Русия. – Сборник в памет на проф. д-р Радослав Попов. София, 2005, 196-208.

Hoffnung auf eine Zukunft. Die europäische Integration und die bulgarische Informationslandschaft, in Franz Görner (Hg.), Die erweiterte Europäische Union und Südosteuropa – Stand und Perspektiven der Informationsvermittlung. Staatsbibliothek zu Berlin - Preussischer Kulturbesitz, Veröffentlichung der Osteuropa-Abteilung, Bd. 33. Berlin, 2005, 49-53.

Challenges of Liberty. Shaping Identifications in Bulgarian Urban Space after 1878. - "We" and "The Others": Modern European Societies in Search of Identity. Studies in comparative history, Studia historica LІІІ, Acta Universitatis Carolinae. Philosophica et Historica 1-2000. Praha, 2004, 103-115.

Die Öffentlichkeit im Krieg: Initiativen für engere Beziehungen zwischen Österreich-Ungarn und Bulgarien im Ersten Weltkrieg. – Mitteilungen des Österreichischen Staatsarchivs 51, Wien, 2004, 337-346.

Freiheit als Verantwortung. Zehn Jahre postkommunistischer Historiographie in Bulgarien, in Al. Ivanišević, A. Kappeler, W. Lukan, A. Suppan (Hg.), Klio ohne Fesseln? Historiographie im östlichen Europa nach dem Zusammenbruch des Kommunismus. Österreichische Osthefte 44, Wien, 2002, H. 1-2, 473-486.

Im Vorhof zur Macht. Wirtschaft und Öffentlichkeit in Bulgarien 1878-1914, in H. Heppner, R. Preshlenova (Hg.), Öffentlichkeit ohne Tradition. Bulgariens Aufbruch in die Moderne. Frankfurt am Main, Berlin, Bern etc., Peter Lang, 2003, 145-166.

От възможното до действителното. Берлинският договор и търговските конфликти на Балканите 1878-1912, в Св. Елдъров (състав.), Балканите между мира и войната ХІV-ХХ век. София, Военно издателство, 2002, 187-211.

Bulgaria’s European Orientation Reflected in Town Development after the Berlin Congress 1878, in Sl. Gzell, L. Klusakova (ed.), Peripheries or Crossroads of Cultures? Towns of East-Central and South-Eastern Europe (= Urbanistyka, V). Warszawa, 2000, 7-12.

Външната търговия, в Филип Панайотов (състав.), България 20. век. София, ИК Труд, 1999, 352-365.

Kulturrezeption und Großmachtpolitik: Die Ausbildung der bulgarischen Elite in Österreich-Ungarn, in Lalkov, M., Heppner, H., Preshlenova, R. (Hg.), Österreich, Österreich-Ungarn und die Entwicklung der bulgarischen Eliten, 1815-1918. Sofia, Akademieverlag „Prof. M. Drinov“, 1999, 57-73.

Bulgarisch-österreichisch-ungarische Wirtschaftsbeziehungen 1878-1914. - Choliolčev, Chr., K. Mack, A. Suppan (Hg.): Bulgarisch-österreichische Beziehungen 1878-1996. (Miscelanea bulgarica 12). Wien, 1998, 18-29.

Die Wirtschaft Südosteuropas zwischen Ost und West (bis zum Zweiten Weltkrieg), in H. Heppner, Gr. Larentzakis (Hg.), Das Europa-Verständnis im orthodoxen Südosteuropa. Graz, Grazer Theologische Studien Nr. 21, 1996, 17-34.

Austro-Hungarian Trade and the Economic Development of Southeastern Europe before World War 1, in D. F. Good (ed.), Economic Transformations in East and Central Europe. Legacies from the past and policies for the future. London - New York, Routledge, 1994, 231-260.

Информация за наукометричните показатели в съответствие с Регистъра на академичния състав в Република България

Контакти:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Всички права запазени © 2020 Институт за балканистика с център по тракология към БАН, Уеб агенция Кая Про, София

Търсене