Лора Емилова Тасева

Научна степен и заемана длъжност:
Доктор, професор

Научни интереси:
Рецепция на византийската литература сред балканските славяни, издания на средновековни ръкописи, библеистика, гръцко-славянска лексикография и ономастика

Образование:
1997 Доктор по езикознание – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
1982–1984 Специализация по теория и история на културата – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
1979–1984 Магистър по българска филология – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Научни звания:
2012 Професор – ИБЦТ при БАН (https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/13166)
септември 2010 – август 2013 Научен сътрудник по проект на Швейцарския национален фонд в Университета в Берн
2009 Доцент – Институт за балканистика при БАН
1999 Доцент – КМНЦ при БАН

Стипендии / индивидуални грантове:
2016 Institut für Slawistik der Humboldt-Universität Berlin (по покана на Alexander von Humboldt-Stiftung)
2003 Slavistisches Seminar der Universität Bonn (Alexander von Humboldt-Stiftung, Fritz Tyssen-Stiftung)
2002 Septuaginta Unternehmen - Akademie der Wissenschaften Göttingen (Alexander von Humboldt-Stiftung)
2000–2001 Seminar für Byzantinistik der Universität Münster (Alexander von Humboldt-Stiftung)
1998 Seminar für Byzantinistik der Universität Münster (Union der Deutschen Akademien der Wissenschaften)
1995–1996 Institut für Slawistik der Universität Wien (BMWF)

Участие в научни проекти (изборно):
2023–2025 Българо-румънски проект (ЕБР): „Континуитет, единство, културно и езиково разнообразие в Югоизточна Европа (от Средновековието до днес)“ (БАН и РА; ръководител)
2020–2023 Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси (ФНИ, ръководител)
2020–2022 Българо-румънски проект (ЕБР): „Етнически и културни взаимоотношения в Югоизточна Европа, отразени в езиците и литературите от региона“ (БАН и РА; ръководител)
2017–2019 Българо-румънски проект: Традиционна култура, социална история, история на езиците в Югоизточна Европа (БАН и РА; ръководител)
2017–2019 Гласове и образи от средновековните Балкани (IV-XVI век) (БАН и САНИ)
2014–2016 Балканите като световен кръстопът: контакти и обмен (БАН и САНИ)
2010–2013 Die kirchenslavische Übersetzung der Werke von Gregorios Palamas und Barlaam von Kalabrien (SNF - Universität Bern)
2010–2012 Encyclopaedia Slavica Sanctorum (ФНИ): http://eslavsanct.net/
2008–2010 Die serbische Übersetzung des Versprologs in der Handschrift Wuk 29 der Berliner Staatsbibliothek (DFG)
2006–2009 Старобългарската агиография и химнография като извор за културните контакти между европейския Изток и Запад през Средновековието (ФНИ)
2005–2006 Изследване на текстологическите и преводаческите особености на старобългарски творби във Великите чети-минеи на митрополит Макарий (ФНИ и DFG)
2003 Die Mehrfachübersetzungen im südslavischen Mittelalter: Projekt für eine lexikalische Konkordanz (Alexander von Humboldt-Stiftung)
2002–2004 Взаимодействие между еврейската и славянската култура (БАН и Йерусалимския университет)
2000–2001 Die Synaxarien des Nikephoros Kallistos Xanthopoulos zum Triodion und Pentekostarion: Erforschung des Textes und Kritische Edition der mittelbulgarischen Übersetzung (Alexander von Humboldt-Stiftung)
1999 Българското средновековековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва (EU – Phare)
1998 Slavische Personennamen aus byzantinischen Finanz- und Rechtsurkunden (Union der Deutschen Akademier der Wissenschaften)
1995–1998; 1999–2001 Старобългарският превод на Стария Завет (пророчески книги) (ФНИ)
1990–1996 Критическо издание на Берлинския сборник от началото на XIV в. (БАН – Виенски университет)

Преподавателска дейност:
2018 Курс от 8 лекции по програма Erasmus+ в Люблянския университет
2015 Курс лекции за докторант на ИБЦТ и студент по програма Erasmus-Socrates в КМНЦ
2006–2007 Курс лекции за студенти по програма Erasmus-Socrates в КМНЦ
1998 Семинарни занятия в Балто-славянския институт при Мюнстерския университет
1992–1999 Семинарни занятия по старобългарски език, историческа граматика на българския език и история на българския език в Софийския университет„Св. Климент Охридски“
Отделни лекции по покана: Философски факултет на Университета в Хале (2002); Славянски семинар при Фрайбургския университет (2003, 2006, 2008); Славянски семинар при Вюрцбургския университет (2006); Институт по славистика при Хумболтовия университет в Берлин (2008); Институт за славянски езици и литератури при Бернския университет (2012).

Членства в експертни органи:
2023 Председател на ВНЕК по Хуманитарни науки при ФНИ
от 2021 Заместник-председател на ПНЕК по Хуманитарни науки при ФНИ
от 2018 Член на Комисията за старославянски речници при Международния комитет на славистите
2015–2020 Председател на Съвета за чуждестранна българистика при УС на БАН
2014–2018 Председател на Научния съвет на ИБЦТ–БАН
2014–2018 Доверен учен (посланик) на Фондация Александър фон Хумболт
от 2008 Член на Библейската комисия при Международния комитет на славистите

Дейност в научни обединения
от 2023 Почетен член на Хумболтовия съюз в България
2019–2023 Председател на Хумболтовия съюз в България
2008–2012 Председател на секция „Хуманитарни и обществени науки“ при Хумболтовия съюз в България

Публикации:
Книги:
Л. Тасева. Българска топонимия от гръцки и сръбски средновековни документи. РИК Литера: София, 1998.

С. Николова, М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева. Българското средно­вековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. КМНЦ-БАН: София, 1999.

Книга на пророк Иезекиил. Изданието е подготвено от Л. Тасева и М. Йовчева. Подбор на гръцкия текст Т. Илиева (= Старобългарският превод на Стария Завет 2). КМНЦ-БАН: София, 2003.

H. Miklas, L. Taseva, M. Jovcheva. Berlinski sbornik. Ein kirchenslavisches Denkmal mittelbulgarischer Redaktion des beginnenden 14. Jahrhunderts. (= Schriften der Balkan Kommission 47, Fontes 3), ÖAW / BAN: Wien - Sofia, 2006.

Л. Тасева. Триодните синаксари в средновековната славянска книжнина. Текстологично изследване. Издание на Закхеевия превод. Словоуказатели (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris 54). Weiher: Freiburg i. Br., 2010.

Y. Kakridis, L. Taseva. Gegen die Lateiner. Traktate von Gregorios Palamas und Barlaam von Kalabrien in kirchenslavischer Übersetzung (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris 63). Weiher: Freiburg i. Br., 2014.

Тасева, Л., Котова, Д., Петров, И., Дикова, Е., Станковска, П., Митов, Г. Учителното евангелие на Константин Преславски. Т. 1. Старобългарско-гръцки речник. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“ / ИБЦТ-БАН, 704 с. ISBN 978-619-7179-54-5; 978-619-245-490-6 (print); 978-619-7179-55-2; 978-619-245-491-3 (pdf); DOI: https://doi.org/10.62761/552.UE.v1

Тасева, Л., Котова, Д., Петров, И., Дикова, Е., Станковска, П., Митов, Г. Учителното евангелие на Константин Преславски. Т. 2. Гръцко-старобългарски речник. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“ / ИБЦТ-БАН, 544 с. ISBN 978-619-7179-56-9; 978-619-245-492-0 (print); 978-619-7179-57-6; 978-619-245-493-7 (pdf); DOI: https://doi.org/10.62761/576.UE.v2

Студии и статии:
„Средновековна българска лексика в сръбски и гръцки документи от XIII до XV век“, Palaeobulgarica 13, 1989, кн. 2, 47-54.

„Редки думи от Берлинския сборник, Palaeobulgarica 16, 1992, кн. 4, 34-49. (в съавторство с М. Йовчева)

„Преславска лексика в превода на Псевдо-Методиевото Откровение“, Palaeobulgarica 18, 1994, кн. 3, 44-52. (в съавторство с М. Йовчева)

„Езикови особености на Слово за силата на Йосиф“, Palaeobulgarica 18, 1994, кн. 4, 64-74. (в съавторство с М. Йовчева)

„Апокрифният апокалипсис на Йоан Богослов по препис № 639 от Синодалната сбирка в Москва“, Palaeobulgarica 19, 1995, кн. 3, 47-54. (в съавторство с М. Йовчева)

„Преводачески особености в Книга на пророк Иезекиил по ръкопис F.I.461 от Руската национална библиотека“, Palaeobulgarica 19, 1995, кн. 4, 40-52. (в съавторство с М. Йовчева)

„Преславската книжовна норма в Берлинския препис на Псевдо-Методиевото Откровение“, In: 1100 г. Велики Преслав. Великопреславски научен събор 16-18 септември 1993 г. Т. II. Шумен, 1995, 290-306. (в съавторство с М. Йовчева)

„Двата старобългарски превода на Псевдо-Методиевото Откровение“, Кирило-Методиевски студии. Кн. 10. София: БАН, 1995, 22-45 (в съавторство с М. Йовчева)

„Среднобългарска географска лексика“, Български език 46, 1996, кн. 3, 52-56.

„Древнеболгарский перевод Апокрифического апокалипсиса Иоанна Богослова“, Slavia 65, 1996, кн. 3, 281-293. (в съавторство с М. Йовчева)

„Probleme bei der Rekonstruktion altbulgarischer Ortsnamen aus griechischen und serbischen mittelalterlichen Dokumenten“, Linguistique Balkanique 38, 1996, кн. 3, 245-258.

„Стопанска и битова лексика в българската средновековна топонимия“, Родина, 1997, № 1-2, 120-128.

„Книга на пророк Иезекиил в средновековната българска и хърватска книжнина“, Palaeobulgarica 21, 1997, кн. 3, 12-30.

„Bulgare. Les vertus de l’endurance“, In: Dire la tolérance. UNESCO. Praxiling, 1997, 45-46. (в съавторство с L. Denkova и M. Jovčeva)

„Ранната славянска текстова традиция на Книгата на пророк Иезекиил“, Palaeobulgarica 22, 1998, кн. 2, 26-39. (в съавторство с М. Йовчева)

„Добродетелите на търпимостта“, In: Толерантност и интеркултурност. София, 1998, 132-135. (в съавторство с Л. Денкова и М. Йовчева)

„Изследването на Ватрослав Облак върху Апокалипсиса и проучването на ранните славянски преводи на пророческите книги (Книга на пророк Иезекиил)“, In: Vatroslav Oblak. Mednarodni simpozij Obdobja. Ljubljana, 12. in 13. december 1996. Ljubljana, 1998, 23-33. (в съавторство с М. Йовчева)

„Нoви данни за българската ботаническа лексика от топонимията на средновековна Македония“, Проглас 7, 1998,  № 1, 44-55.

„Среднобългарският превод на Псевдо-Методиевото Откровение“, In: Българската литература и изкуство от търновския период в историята на православния свят. Шести международен симпозиум. Велико Търново, 26-28 септември 1994 (= Търновска книжовна школа. Т. 6). Велико Търново, 1999, 281-294. (в съавторство с М. Йовчева)

„Езикът на преводача Закхей: между книжовното наследство и формалистичните тенденции на епохата“, Slavia 69, 2000, кн. 2, 189-210.

„Текстовая традиция чтений из Книги пророка Иезекииля на богородичные праздники“, In: Кирило-Методиевски студии. Кн. 14. София, 2001, 65-80. (в съавторство с М. Йовчева)

„Хилядолетната традиция на славянската Библия и съвременните преводи на български и словенски, In: Historizem v raziskovanju slovenskega jezika, literature in kulture. Mednarodni simpozij Obdobja. Ljubljana 9.-11. december 1999. Ljubljana 2002, 91-107. (в съавторство с М. Йовчева)

„Die Synaxarien zum Triodion und Pentekostarion in südslavischen Übersetzungen des 14. Jahrhunderts“, Zeitschrift für slavische Philologie 61, 2002, кн. 1, 25-40.

„Непознати евангелски хомилии в южнославянски триоди от XIV-XVII век“, Palaeobulgarica 26, 2002, кн. 4, 3-32.

„Триодните синаксари у южните славяни през XIV век (Постен цикъл)“, Доклади и статии за XIII международен конгрес на славистите. (= Славянска филология. Т. 23), София: БАН, 2003, 5-17.

„Проблеми на гръцкия критически апарат към изданието на Книгата на пророк Иезекиил по ръкопис F.I.461 от Руската национална библиотека в Санкт Петербург“, In: Критическото издание на най-стария славянски текст на библейските книги и неговите алтернативи. София, 2003, 46-66. (в съавторство с T. Илиева)

„Синаксар“, In: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, 622-624.

„Срезневски, И. И.“, In: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 729-736. (в съавторство с М. Йовчева)

„Книжные взаимоотношения между Святой Горой и Тырново в свете текстовой традиции Триодного синаксаря“, Преводите през XIV столетие на Балканите. София: ГорексПрес, 2004, 185-203.

„Лексикалната вариативност в южнославянските преводи на триодните синаксари“, Palaeobulgarica 28, 2004, кн. 4, 43-68.

„Божието име Адонаи в книжнината на православните славяни през Средновековието“, In: Jews and Slavs. Vol. 13. Jerusalem-Sofia, 2005, 297-312. (в съавторство с М. Йовчева)

„Въпроси около локализацията на третия южнославянски превод на триодните синаксари от XIV век.“, In: XXXI научна конференциjа на XXXVII Меѓународeн семинар за македонски jазик, литература и култура (Охрид, 16-17 август 2004 г.). Скопjе, 2005, 203-215.

„Altkirchenslavische Übersetzungen aus dem Griechischen“, Incontri linguistici 28, 2005, 101-117. (в съавторство с Ch. Voss)

„ОПЛАЗОСРЬДЪ: Един hapax legomenon от Паримейника“, In: Нѣстъ оуенкъ надъ оутелемь свомь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 452-461.

„Мъчението на св. Аполинарий Равенски в контекста на ранната славянска преводна литература“, Abhandlungen zu den Grossen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Bd. 2. Hrsg. von E. Maier und E. Weiher, Freiburg i. Br.: Weiher Verlag, 2006, 153-198. (в съавторство с М. Йовчева)

„Книга пророка Иезекииля в составе Великих миней четьих митрополита Макария“, Abhandlungen zu den Großen Lesemenäen des Metropoliten Makrij. Bd. 2. Hrsg. von E. Maier und E. Weiher. Freiburg i. Br.: Weiher Verlag, 2006, 199-221.

„Анонимный сербский переводчик XIV века и его современники (Лексикальная иновативность как признак индивидуального стиля)“, Iter philologicum. Festschrift für Helmut Keipert zum 65. Geburtstag. (= Die Welt der Slaven, Sammelbände/Сборники, Band 28). München: Otto Sagner, 2006, 209-221.

„Езиковите образци на атонските редактори“, In: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 2006, 221-240. (в съавторство с М. Йовчева)

„Параллельные южнославянские переводы Стишного пролога и триодных синаксарей“, Byzantinoslavica 64, 2006, 169-184.

„Переводы Иерусалимского устава и триодных синаксарей у южных славян“, Црквене студиjе 3, 2006, 229-243.

„Перевод и редакция: языковые критерии и жанровая специфика“, Многократните преводи в Южнославянското средновековие. София: ГорексПрес, 2006, 35-55.

„Третият южнославянски превод на триодните синаксари  (атрибуция на няколко синаксарни текста), In: Манастир Бањска и доба краља Милутина. Зборник са научног скупа одржаног у Косовскоj Митровици од 22. до 24. септембра 2005. Ниш - Косовска Митровица, 2007, 337-350.

„Wortbildungstendenzen in den südslavischen Versionen der Synaxarien zum Triodion“, Darъ slovesny. Festschrift für Christoph Koch zum 65. Geburtstag. Hrsg. von Wolfgang Hock und Michael Meier-Brügger. Munchen: Otto Sagner, 2007, 277-287.

„Словообразувателни тенденции в Закхеевия превод на триодните синаксари и неговата Търновска редакция“, In: Св. Евтимий, патриарх Търновски, и неговата духовна мисия в Европа. Осми международен симпозиум, Велико Търново 14-16 октомври 2004 г. (= Търновска книжовна школа 8), Велико Търново, 2007, 345-357.

„ТЬЛО – една забравена лексема от старобългарския книжовен език“, Българска реч, 2007, № 2, 52-62. (в съавторство с М. Йовчева)

„Лексикалното наследство на Преславската школа в две версии на триодните синаксари от XIV век“, In: Преславска книжовна школа. Т. 10. 2008. Сборник с доклади от IV международен симпозиум Преславска книжовна школа, Варна 21-24 септември 2007. Шумен, 2008, 346-363.

„Именуването в средновековна Македония“, In: XXXIV научна конференциjа на XL меѓународен семинар за македонски jазик, литература и култура (Охрид 13.-30. VIII 2007). Лингвистика. Скопjе, 2008, 223-235.

„Лемматизация в словарях южнославянских переводных текстов эпохи позднего Средневековья (в поисках компромисса между исторической лингвистикой и филологической прагматикой)“, Scripta & e-scripta 6, 2008, 233-268.

„Атонска книжовна реформа“, История на средновековната българска литература. Съставител А. Милтенова. София: Изток-Запад, 2008, 510-519. (в съавторство с М. Йовчева)

„Преводната литература през XIV в“, История на средновековната българска литература. Съставител А. Милтенова. София: Изток-Запад, 2008, 553-568. (в съавторство с М. Йовчева)

„Езикът на книжнината през XIV век“, История на средновековната българска литература. Съставител А. Милтенова. София: Изток-Запад, 2008, 569-574.

„Probleme der Forschung auf dem Gebiet der Geisteswissenschaften“, Forschung in Bulgarien und Rumänien: Proble­me und Perspektiven nach dem EU-Beitritt. Sofia: Craft House Bulgaria, 2008, 91-102. (в съавторство с V. Stojanow)

„Преводачески и преписвачески грешки в славянската ръкописна традиция на Книгата на пророк Иезекиил“, In: Средновековието в огледалото на един филолог. Сборник в чест на Светлина Николова. (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 18). София, 2009, 136-151.

„Die jambischen Verse zu den beweglichen Festen der Grossen Fastenzeit und der Osterzeit in den Sammlungen für gottesdienstlichen Gebrauch“, Bibel, Liturgie und Frömmigkeit in der Slavia Byzantina. Festgabe für Hans Rothe zum 80. Geburtstag. Herausgegeben von Dagmar Christians, Dieter Stern und Vittorio S. Tomelleri. München-Berlin: Otto Sagner, 2009, 329-344.

„Мъчението на св. Александър Римски – един рядък агиографски текст в книжнината на православните славяни“, Text - Sprache - Grammatik. Slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift für Eckhard Weiher. Hrsg. J. Besters-Dilger und A. Rabus. (= Die Welt der Slaven. Sammelbände. Сборники. Bd. 39) München - Berlin: Otto Sagner, 2009, 67-94. (в съавторство с М. Йовчева)

„Грешки и несинонимни разночетения в българския и сръбския превод на проложните стихове за месец март“, Црквене студиjе 6, 2009, 215-233.

„A project for digital corpus of Slavic lexical variants in translated texts of the 14th Century“, In: Bulgarian-American Dialogues. Sofia, 2010, 408-420. (в съавторство с T. Ivanova)

„Хилендарският сборник № 416 като свидетел за книжовните тенденции през XVII в.“, In: Пэние мало Геwргию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. София, 2010, 418-435.

„Slavonic vita of Stephen I the Pope of Rome: the issue of its Latin or Greek origin“, Scripta & e-scripta 8-9, 2010, 365-385.  (в съавторство с M. Yovcheva)

„Рецепцията на Иезекиил 1:1-28 в старобългарската книжнина (езиковo-текстологически ракурс)“, In: Византия и славяните. Международен научен симпозиум, посветен на двадесетгодишнината на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 12-14 май 2006 г. (= Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. T. 96 /15/). София, 2011, 227-238.

„Езикът на някои оригинални химнографски творби от IX-X век в статистически ракурс“, Зборник на трудови од Меѓународниот научен собир „Свети Наум Охридски и словенската духовна, културна и писмена традиција“ (организиран по повод на 1100-годишнината от смртта на св. Наум Охридски). Охрид, 4-7 ноември 2010. Скопjе: Универзитет „Кирил и Методиj“, 2011, 175-183.

„Съставът на българския и сръбския Стишен пролог за месец март“, In: Търновската книжовна школa и христианската култура в Източна Европа. Международен симпозиум, Велико Търново 15-17 октомври 2009 г. (= Търновска книжовна школa 9). Велико Tърново, 2011, 295-313.

„Текстови интерполации в два източнославянски преписа на триодните синаксари“, In: In honorem Catalina Velculescu. La aniversara. Bucareşti, 2011, 359-366.

„Текстовата традиция на две слова от оригиналната част на ръкопис Дечани 88“, Археографски прилози 33, 2011, 263-298.

„Translated Literature in the Bulgarian Middle Ages as a Social and Cultural Phenomenon“, Scripta & e-scripta 10-11, 2012, 271-323. (в съавторство с M. Yovcheva)

„Антилатинската полемика на Григорий Палама и Варлаам Калабрийски в частите от XVI век на кодекс Дечани 88 и славянската ръкописна традиция“, Palaeobulgarica 36, 2012, кн. 4, 39-61.

„Текстология и лексикография: ошибки при переводе и копировании как проблема словоуказателей и электронных баз данных к средневековым переводным памятникам“, Информационные технологии и письменное наследие. El’Manuscript–2012. Материалы IV международной научной конференции (Петрозаводск, 3-8 сентября 2012 года). Ред. В. А. Баранов, А. Г. Варфоломеев. Петрозаводск - Ижевск: ПГУ – ИГТУ, 2012, 255-259.

„An der Schnittstelle von Korpuslinguistik und Paläoslavistik: Wörterverzeichnisse zu einer mittelalterlichen Handschrift als Keimzelle eines annotierten digitalen Korpus“, In: Diachrone Aspekte slavischer Sprachen. Für Ernst Hansack zum 65. Geburtstag. Hrsg. Björn Hansen. (= Slavolinguistica 16) München - Berlin - Washington: Otto Sagner, 2012, 243-258.  (в съавторство с R. von Waldenfels)

„Datenbank griechisch-slavischer lexikalischer Parallelen auf der Grundlage von Übersetzungen des 9.-14. Jahrhunderts: philologische Probleme“, Byzantinoslavica 71, 2013, 129-144.

„Личните и географските имена в българския и сръбския превод на Стишния пролог (по материал от месец март)“, Старобългарска литература 47, 2013 [= Светци и свети места на Балканите. Материали от международната конференция, София 14-16 юни 2012. Ч. 1. Филология. Археография. Текстология.], 295-312.

„Die kirchenslavische Übersetzung der antilateinischen Schriften von Gregorios Palamas und Barlaam von Kalabrien – eine Herausforderung für die Editionsphilologie“, In: Schweizerische Beiträge zum XV. Internationalen Slavistenkongress  in Minsk, August 2013. Hrsg. E. Velmezova. (= Slavica Helvetica 83). Bern u. a.: Peter Lang, 2013, 117-133. (в съавторство с Y. Kakridis)

„Кишиневский список трех антилатинских сочинений ХІV века“, Tyragetia 7 [22], № 2, 2013, 71-79.

„Bulgarische  und  serbische  Parallelübersetzungen  aus  dem  Griechischen  im  Mittelalter“, In: Resources of Danubian Region: the Possibility of Cooperation and Utilization. Ed. Luka Č. Popović, Melita Vidaković, Djordje S. Kostić. Belgrade: Humbold-Club Serbien, 2013, 327-338.

„Цитати от Григорий Назиански в схолии към Второто аподиктично слово на Григорий Палама: особености на превода“, Palaeoslavica 22, 2014, кн. 1, 21-37.

„Какво се крие зад понятията български и сръбски език в една приписка от 1374 г.?“, In: Етничност, език и идентичност в Югоизточна Европа. (= Studia Balcanica 29). София: Академично издателство, 2014, 69-86.

„Греческо-славянские словообразовательные эквиваленты в переводах XIV века: (префиксы ἀ-, ἀνα-, ἀπο-)“, Slawische Wortbildung im Vergleich: Theoretische und pragmatische Aspekte. Hg. Swetlana Mengel. (= Slavica varia Halensia 12). Halle-Wittenberg: LIT-Verlag Dr. W Hopf, 2014, 370-395.

„Паралелните преводи на византийски богослужебни книги като извор за преводаческото изкуство на Балканите през XIV в.“, Списание на БАН 127, 2014, № 5, 21-27.

„Болгарские и сербские переводы XIV-ого века: вариативность в языковой адаптации византийских моделей“, In: Cyril and Methodius: Byzantium and the World of the Slavs. Thessaloniki, 2015, 242-251.

„Словообразувателни тенденции в българския и сръбския превод на календарните стихове на Христофор Митиленски.“, In: Търновската държава на духа. Десети юбилеен международен симпозиум, Велико Търново 17-19 октомври 2013. Велико Търново 2015, 393-405.

„Параметри на преводаческия избор в един атонски книжовен кръг от 60-те години на XIV век“, Старобългарска литература 52, 2015, 143-176.

„Византийско-славянското преводно наследство като обект на историческата лексикография: постижения и перспективи“, Български език 62, 2015, № 4, 22-37.

„Стилът на двама балкански преводачи като свидетелство за развойните алтернативи пред книжовния език през XIV век“, В: Сребърен век: нови открития. София: Гутенберг, 2016, 139-150.

„Die Entwicklung der deutsch-bulgarischen Zusammenarbeit in der Slavistik“, In: Bulgarian-German Scientific Cooperation: Past, Present and Future. Proceedings of the Humboldt-Kolleg, Sofia, November 26 – 28, 2015. Ed. I. Pajeva, R. Argirova, K. Bacvarov, D. Boteva, N. Burneva. Sofia: Faber, 2016, 25-46. (в съавторство с R. Marti)

„In memoriam. Емилиe Блахова (13.06.1931–9.10.2016)“, Българистика / Bulgarica 35, 2016, 115-117.

„Международна научна конференция „Св. Климент Охридски в културата на Европа“, 25–27 ноември, 2016 г.“, Българистика / Bulgarica 35, 2016, 82-88. (в съавторство с Д. Найденова, Б. Мирчева и В. Савова)

„Стишният пролог във Великите чети минеи за месец март“, In: Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. Съставители и редактори А. Ангушева, М. Димитрова, М. Йовчева, М. Петрова-Танева, Д. Радославова. София: Боян Пенев, 2016, 420-439.

„Античността в българския и сръбския превод на календарните стихове на Христофор Митиленски“, В: Средновековните Балкани: контакти и обмен (= Studia bacanica 32). София: Тендрил, 2017, 259-276.

„Научни приноси на български хумболтианци в областта на хуманитарните и обществените науки // Scientific Contributions of Bulgarian Humboldtians to the Humanities and Social Sciences“, In: Pajevа, I. (Ed.) 25 години Хумболтов съюз в България // 25 Years Humboldt Union in Bilgaria. Sofia: Faber, 2017, p. 358-466. (в съавторство с К. Бъчваров и Д. Ботева)

„Език на автора и език на жанра: стататистически поглед към творби на Климент Охридски и други старобългарски писатели“, В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. София: БАН 2018, 432-446.

„Transkription der slavischen Ortsnamen in der griechischen und der georgischen Version des Bačkovo-Typikons“, Linguistique balkanique, 57, 2018, № 1, 47-60. (в съавторство с T. Chronz)

„Русский перевод Синаксаря в Субботу Акафиста“, Древняя Русь (72), 2018, № 2, 124-141.

„Greek Critical Apparatus to Editions of Slavonic Translations: Necessity and (Im)Possibility“, In: Editing Mediaeval Texts from a Different Angle: Slavonic and Multilingual Traditions. Together with Francis J. Thomson's Bibliography and Checklist of Slavonic Translations. Ed. L. Sels, J. Fuchsbauer, V. Tomelleri and I. de Vos (Orientalia Lovaniensia Analecta 276 / Bibliothèque de Byzantion 19), Leuven – Paris – Bristol, CT: Peeters, 2018, 401-426.

„Die Viten des Heiligen Menignos in zwei südslavischen Übersetzungen“, Byzantinoslavica 76, 2018, 176-201.

„Гръцко-славянските корелати в Синайския евхологий в контекста на преводната книжнина от IX–XI век“, In: Stankovska, P., Derganc, A., Šivic-Dular, A. (Ur.) Rajko Nahtigal in 100 let slavistike na Univerzi v Ljubljani. Monografija ob 100. obletnici nastanka Oddelka za slavistiko Filozofske fakultete UL. (Slavica Slovenica, 5). Ljubljana: Folozofska fakulteta - Oddelek za slavistiko, 2019, 81-99.

„Наукометрия и българистика“, In: Българистиката Eвропа: настояще и бъдеще. София: Изток-Запад, 2019, 55-75.

„Преводните корелати на гръцките думи с начална σ в старобългарски текстове: семантично-граматичен ракурс към вариативността“, In: Савова, В, И. Трифонова, И. Петров, П. Петков (съст. и научна ред.) Sapere aude: Сборник в чест на проф. дфн Искра Христова-Шомова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, 142-154.

„Wiedergabe und Adaption geographischer Namen in mittelalterlichen Übersetzungen auf dem Balkan.“, In: S. Nicolae, L. Taseva, C. Vătășescu, D.-M.a Zamfir (coord.). Limbă și cultură în Sud-estul Europei. Langue et culture dans le Sud-est de l'Europe. Actele Colocviului româno-bulgar, 5 iunie 2018. Actes du Colloque roumano-bulgar, le 5 juin 2018. (Biblioteca de Studii și Cercetări Sud-est Europene, 8). București: Editura Academiei, 2020, 23-34.

„Гомилия на Преображение Господне (BHG 1980) в Ягичевом Златоусте и минее четьей HAZU III.c.22: один или разные переводы?“, Scripta & e-scripta 20, 2020, 77-97.

„Да предадеш непредаваемото: игрословия и алитерации във византийски календарни стихове и в техните български и сръбски преводи.“, In: С. Бојанин, Љ. Милановић, М. Цветковић (ур.) Гласови и слике: облици комуникације на средњовековном Балкану (IV- XVI век) (= Посебна издања 48). Београд: Византолошки институт САНУ, 2020, 457-486.

„Поетичният език на календарните стихове като предизвикателство за българските и сръбските средновековни преводачи.“, Старобългарска литература 61-62, 2020, 225-277.

„In Transfigurationem Domini von Proklus von Konstantinopel (BHG 1980 / CPG 5807) in der südslavischen mittelalterlichen Literatur.“ In: L. Taseva, R. Marti (eds.). Translations of Patristic Literature in South-Eastern Europe. Proceedings of the session held at the 12th International Congress of South-East European Studies (Bucharest, 2-6 September 2019) (= Bibliothèque de l’Institut d’Études Sud-Est Européennes 14). Brăila: Editura Istros a Muzeului Brăilei „Carol I“, 2020, 83-123.

„Материали за редупликацията на представката съ- в южнославянски средновековни текстове.“ In: Ладыженский, И.М, Пузина, М.А. (отв. ред.) Sub specie aeternitatis. Сборник научных статей к 60‑летию Вадима Борисовича Крысько. Москва: Азбуковник, 2021, 453-465.

„Роднинската терминология като изпитание за преводача на Манасиевата хроника: двукоренни думи.“ In: Тасева, Л., Данова, П. (съст. и ред.) Югоизточна Европа през вековете: Социална история, езикови и културни контакти. (Studia Balcanica 35), София: ИБЦТ – Фабер, 2021, 407-436.

„Прозвища на византийски владетели в български и сръбски средновековни преводи.“ In: Чолева-Димитрова, А., Влахова-Ангелова, М., Данчева, Н. (отг. ред.) Слѣдовати доститъ. Сборник с доклади от Международната ономастична конференция „Антропоними и антропонимни изследвания в началото на XXI век“, 20–22 април 2021. София: Акад. издателство „Марин Дринов“, 2021, 83-94.

„Zur Rekonstruktion und Identifizierung zweier slavischer Ortsnamen im Typikon des Bačkovo-Klosters vom Jahre 1083.“ Linguistique Balkanique 60, 2021, № 1 (dedicated to the 100th anniversary of the birth of prof. Dr. Sc. Yordan Zaimov), 13-26  (mit T. Chronz).

„Tetrasticha des Theodoros Prodromos in einer unbekannten serbischen Übersetzung des 14. Jahrhunderts.“ Byzantinoslavica 79, 2021, 59-79.

„От писмените свидетели за сръбския Стишен пролог към локализацията на превода.“ Зборник радова Византолошког института 58, 2021, 185-197.

„Предаване на гръцки еднокоренни термини за роднинство в среднобългарския превод на Манасиевата хроника.“ Cyrillomethodianum 22 (Dedicated to the memory of Antonios-Amilios Tachiaos (1931-2018)), 2021, 97-114.

„Хронотопът на старобългарските композита с ИН- ‘един’.“ Palaeobulgarica 46, 2022, № 1, 51-80.

„Преводните корелати на представката συν- в средновековната славянска книжнина.“ In: Chelbaeva, Tatjana /Lehmann-Carli, Gabriela (Hg.) Verbunden mit den Slaven. Festschrift für Swetlana Mengel. (= Ost-West-Express. Kultur und Übersetzung, herausgegeben von Lebedeva, Je./Lehmann-Carli, G., Band 45). Berlin: Frank&Timme Verlag, 2022, S. 33-60. 142)

„Тексты для богослужебного употребления из Книги пророка Иезекииля в Острожской Библии: между традицией и инновацией.“ Studi slavistici 19, 2022, № 1, 301-318. (с М. Йовчева)

„Computer-Aided Modelling of the Bilingual Word Indices to the Nineth-Century Uchitel'noe evangelie.“ In: Candela, L., Silvello, G. (eds.), TPDL-WS-DC 2022. Workshops and Doctoral Consortium at TPDL 2022. Proceedings of the Workshops and Doctoral Consortium of the 26th International Conference on Theory and Practice of Digital Libraries, Padua, Italy, September 20, 2022.  (= CEUR Workshop Proceedings Vol. 3246), 19-30. (with M. Ruskov) ISBN: 978-3-902868-80-0; ISSN: 2304-6724.

„Преводната парадигма на двукоренните думи с ИН- ‘един’.“ Palaeobulgarica 46, 2022, № 4, 51-78.

„Grammatische Kategorie und Vielfalt der griechisch-slavischen Korrelate in drei mittelalterlichen Übersetzungen der Homilie In transfigurationem Domini (CPG 5807).“ In: Cătălina Vătășescu (Coord.) Relaţiile etnice şi culturale în Europa de Sud-est oglindite în limbile şi literaturile regiunii. Actele du Coloqviului româno-bulgar, București, 15 iuinie, 2022. (= Biblioteca de Studii și cercetări sud-est europene, IX). București: Editura Mega / Scriptor, 2023, 27-36.

„Житието на св. Дросида (BHG 2119е) в две южнославянски версии.“In: Събев, О., Тасева, Л., Балчева, А. (ред.) Балканските култури: диалог, трансфер и метаморфози. София: ИБЦТ / Фабер, 2023, 81-115.

„Гръцката дума μοναρχία и нейните производни в средновековни славянски преводи“. Балкани 12, 2023, 26-41.„Предаване на ἀ-privativum в старобългарския превод на Oratio XXXIX (CPG 3010.39) на Григорий Богослов.“ Palaeobulgarica 48, 2024, 49-66.

„Гръцко-славянските лексикални съответствия като критерий за атрибуция на старобългарски преводи.“ In: Тасева, Л. Рабус, А., Петров, И. П. (ред.) Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): Филологически и интердисциплинарни ракурси. София: ИБЦТ - БАН, 215-234. DOI: https://doi.org/10.62761/491.SB37.08 (с А.М. Бруни)

„Специализирани софтуерни инструменти за създаването на речниците към Учителното евангелие.“ In: Тасева, Л. Рабус, А., Петров, И. П. (ред.) Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текствове (IX-XIII в.): Филологически и интердисциплинарни ракурси. София: ИБЦТ - БАН, 431-452. DOI:  https://doi.org/10.62761/491.SB37.18 (с М. Русков)

„Животъ, житиѥ и жизнь в Учителното евангелие на Константин Преславски.“ Palaeobulgarica 48/2, 2024, 35-58.

„Вариативность и терминологизация переводческих соответствий в Учительном Евангелии Константина Преславского.“ Scripta & e-scripta 24, 2024, 161-178.

„Паралелни откъси в Учителното евангелие на Константин Преславски: един щрих към преводаческия процес.“ Старобългарска литература 69-70, 2024, 13-33.

„Die Übersetzung einiger soziokultureller Begriffe im Lehrevangelium Konstantins von Preslav.“ Byzantinoslavica 82, 2024, 129-149.

„Лицата на добродетелта: преводните съответствия на гр. ἀρετή в Учителното евангелие на Константин Преславски.“ In: Lia Brad Chisacof, Simona Nicolae, Cătălina Vătășescu (eds.) Zamfirei Mihail: Omagiu. Cluj-Napoca: Scriptor - Mega, 2024, 837-855.

Рецензии, персоналия, отзиви:
„Ценен справочник за съвременната топонимия и историческата география на Брегалнишката област. (рец. за О. Иванова Речник на топонимите во областа по сливот на Брегалница. Скопjе, 1996, 778 с.)“, Македонски jазик 45-47, 1994-1996, 369-374.

„Компютърна обработка на средновековни славянски ръкописи. М. Компютърна обработка на средновековни славянски ръкописи“, Palaeobulgarica 20, 1996, № 1, 121-127. (в съавторство с М. Йовчева)

„Старобългаристиката като точна наука (Екатерина Дограмаджиева на 65 години)“, Palaeobulgarica 22, 1998, кн. 2, 116-120.

„Многоаспектен лексиколожки ракурс към славянската текстова традиция на Паренесиса на Ефрем Сирин (Christian Voss. Die Paränesis Ephraims des Syrers in südslavischen Handschriften des 14.-16. Jahrhundertds. Zur Lexik der altbulgarischen Erstübersetzung und ihrer Überlieferung. Weiher Verlag. Freiburg i. Br., 1997, 328 S. = Monumenta lingvae slavicae dialecti veteris. T. XXXVIII.)“, Palaeobulgarica 23, 1999, кн. 4, 112-118.

„The First Comprehensivе Edition of a Slavonic Prophetologion Manuscript, Orientalia Cristiana Periodica 67, 2001, № 2, 447-454. (в съавторство с M. Yovcheva).

„От грандиозния книжовен проект на XVI-то столетие към вековната история на славянската православна литература (Abhandlungen zu den Großen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Kodikologische, miszellanologische und textologische Untersuchungen. Bd. I. Hrsg. Chr. Voss, H. Warkentin und E. Weiher. Freiburg i. Br. 2000 = Monumenta lingvae slavicae dialecti veteris. T. XLIV.)“, Palaeobulgarica 26, 2002, кн. 1, 117-121.

„Проблемите на езика и книжнината на славянските народи през Средновековието на XIII-ия международен славистичен конгрес в Любляна.“, Palaeobulgarica 27, 2003, кн. 4, 99-116 (в съавторство с М. Йовчева и Н. Ганчева).

Диалозите на Псевдо-Кесарий през погледа на филолога-славист. [Явор Милтенов. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. Изд. Авалон. София, 2006, 592 с.] [The Dialogs of Ps.-Kaisarios .....]“, Palaeobulgarica 31, 2007, кн. 1, 87-92.

„Кънжии изборьникъ за възпитани2 на канартикина. УЙЛЯМ Р. ФЕДЕР Т. 1. Увод и показалци; Т. 2. Текст. Велико Търново 2008, 249 + 255 с.“, Slovo 59, 2009, 405-414.

„Девети международен симпозиум „Търновска книжовна школа““, Проглас 19, 2010, № 1, 234-245. (в съавторство с Д. Кенанов и Д. Й. Димитров).

„In memoriam. Екатерина Дограмаджиева (7.11.1933 – 24.05.2010). Половин век, отдаден на старобългаристиката“, Българистика/ Bulgarica 20, 2010, 108-114. (в съавторство с М. Йовчева).

„Хелмут Кайперт на 70 години“, Българистика 22, 2011, 71-82.

„Съвременно научно издание на средновековния славянски превод на De hominis opificio от Григорий Нисийски [Rec: Gregory of Nyssa. De hominis opificio. О образэ чловэка. The Fourteenth-Century Slavonic Translation. A Critical Edition with Greek Parallel and Commentary by Lara Sels. (= Bausteine zur slavischen Philologie und Kulturgeschichte, Neue Fоlge, Reihe B: Editionen, Bd. 21). Böhlau Verlag, Köln - Weimar - Wien, 2009, 319 p. + Index. Slavonic-Greek and Greek-Slavonic. Version 1-09 (2009), undefined]“, Slavia 80, 2011, № 4, 450-459.

„Славянските езици, писменост и книжнина в диахронен и синхронен план (Роланд Марти на 60 години)“, Palaeobulgarica 37, 2013, № 2, 97-110.

„Gregory of Nyssa. De hominis opificio. О образэ чловэка. The Fourteenth-Century Slavonic Translation. A Critical Edition with Greek Parallel and Commentary by Lara Sels. (= Bausteine zur slavischen Philologie und Kulturgeschichte, Neue Fоlge, Reihe B: Editionen, Bd. 21). Böhlau Verlag, Köln - Weimar - Wien, 2009, 319 p. + Index. Slavonic-Greek and Greek-Slavonic. Version 1-09 (2009), undefined]“, Scripta & e-scripta, 12, 2013, 15-16.

„Новаторски труд върху исихастката фраза [Екатерина Дикова Фразата в житията и похвалните слова на св. патриарх Евтимий Търновски. Т. 1. Изследване. Т. 2. Приложения. София, 2011, 236 + 257 с.]“, Старобългарска литература 49-50, 2014, 250-255.

„Татяна Илиева. Терминологичната лексика в Иоан-Екзарховия превод на „De fide Orthodoxa“. София: Печатница Славейков, 2013, 405 с. ISBN: 978-619-188-002-7“, Cyrillomethodianum 20, 2015, 299-302.

„In memoriam. Емилиe Блахова (13.06.1931–9.10.2016)“, Българистика / Bulgarica 35, 2016, 115-117.

„Международна научна конференция „Св. Климент Охридски в културата на Европа“, 25–27 ноември, 2016 г.“, Българистика / Bulgarica 35, 2016, 82-88. (in coautorship with D. Naydenova, B. Mircheva, V. Savova).

„Dan Zamfirescu. Marile Minee de lectură de la Tărnovo ale Patriarhului Eftimie. Ediţie facsimilată de pe manuscrisele de la Dragomirna şi Putna. Vol. 1. Bicureşti: Rosa Vânturilor, 2015. ISBN 978-973-1735-38-2“, Scripta & e-Scripta 16-17, 2017, 367-369. (в съавторство с M. Spassov).

„Хумболтов колегиум "Хумболтианците и научният прогрес в страните от Централна и Източна Европа"“, Списание на БАН 131, 2018, № 1, 72-74. (in coautorship with I. Pajeva).

„А.Г. Сергеев. Описание бумажных рукописей XIV века Библиотеки Российской академии наук. Москва – Санкт-Петербург: Альянс-Архео, 2017, 318 с. ISBN 978-5-98874-132-9]“, Slavia 88, 2019, № 2, 221-224.

„Екхард Вайер на 80 години“, Българистика/Bulgarica 39, 2019, 105-110.

„Научна следа, победила времето: Екатерина Дограмаджиева (1933–2010).“, Palaeobulgarica 44, 2020, № 4, 85-88.

„Балканистиката е моят живот. (Не)познатата проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съставителство и редакция проф. д.и.н. Рая Заимова (Studia Bacanica 34). София: ИБЦТ-БАН / Фабер, 2020, 310 с.“, Балкани 10, 2021, 148-151.

„Psalterium Demetrii Sinaitici (Monasterii Sanctae Catharinae Codex Slav. 3/N) adiectis foliis medicinalibus. Editio photothypica. Sub redactione Henrici Miklas. Wien, Holzhausen, 2012, 301 S. (Glagolitica Sinaitica, 1). ISBN: 978-3-90286-801-5; ISSN 2304-6724; Psalterium Demetrii Sinaitici et Folia medicinalia (Monasterii Sanctae Catharinae Codex Slavicus NF 3). Editio critica. Sub redactione H. Miklas, C. M. Macrobert, A. N. Sobolev. Wien, Holzhausen, 2021, 540 S. (Glagolitica Sinaitica 2)“, Старобългарска литература 65-66, 2022, 346-354.

„In memoriam. Явор Милтенов (18.01.1978 – 29.12.2023 г.)“, Българистика/Bulgarica 47, 2023, 163-167.

„Екатерина Дикова. Ритъм и наратив. Календарните двустишия на Христофор Митиленски и техните южнославянски преводи. София: Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2023, 528 с.“ Българистика / Bulgarica 48, 2024, 128-130.

Редактор и съставител:
Б. Велчева, Св. Николова, Г. Попов, Л. Тасева (ред.) Език и история на българските средновековни текстове. Сборник в чест на Екатерина Дограмаджиева (= Кирило-Методиевски студии 14). София: КМНЦ - БАН, 2001.

Л. Тасева, М. Йовчева, К. Фос, Т. Пентковская (ред.) Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26-28 юни 2003. София: ГорексПрес, 2004.

Л. Тасева, Р. Марти, М. Йовчева, Т. Пентковская (ред.) Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005. София: ГорексПрес, 2006.

D. Platikanov, I. Pajeva und L. Taseva (Hrsg.) Almanach der bulgarischen Humboldtianer. Sofia: Craft House, 2011.

А. Костов, Л. Тасева (съст.) Половин век Институт за балканистика & Център по тракология. Алманах. София: Парадигма, 2014.

L. Taseva, C. Rudin, A. Luleva, B. Njagulov, B. Mircheva, J. Spassova-Dikova, M. Tsibranska, I. Gergova (eds.). Beyond the Borders. Proceedings of the 10th Joint Meeting of Bulgarian and North American Scholars, Sofia, June 27-29, 2016. Sofia: Prof. Marin Drinov publishing house of BAS, 2019.

Л. Тасева, Й. Спасова-Дикова, М. Цибранска, Б. Нягулов, Б. Мирчева, А. Лулева, И. Гергова, С. Горянова (ред.) Българистиката в Европа: настояще и бъдеще. София: Изток-Запад, 2019.

S. Nicolae, L. Taseva, C. Vătășescu, D.-M. Zamfir (coord.). Limbă și cultură în Sud-estul Europei. Langue et culture dans le Sud-est de l'Europe. Actele Colocviului româno-bulgar, 5 iunie 2018. (Biblioteca de Studii și Cercetări Sud-est Europene, VIII). București: Editura Academiei, 2020, 150 p.

L. Taseva, R. Argirova, D. Boteva, M.L. Grilli, T. Vlad-Bubulac (eds.). Science without Borders: Alexander von Humboldt's Concepts in Today's World. Proceedings of the Humboldt Kolleg, Varna, September 18-21, 2019. Sofia: Faber, 2020, 181 p.

Ts. Danova, John of Damascus' Marian Homilies in Mediaeval South Slavic Literatures. Under the scholarly editorship of Lora Taseva. Berlin: Peter Lang, 2020, 538 p.

L. Taseva, R. Marti (eds.). Translations of Patristic Literature in South-Eastern Europe. Proceedings of the session held at the 12th International Congress of South-East European Studies (Bucharest, 2-6 September 2019) (Bibliothèque de l’Institut d’Études Sud-Est Européennes 14). Brăila: Editura Istros a Muzeului Brăilei „Carol I“, 2020, 2020, 342 p.

Югоизточна Европа през вековете: Социална история, езикови и културни контакти. Съставителство и редакция Л. Тасева и П. Данова (Studia Balcanica 35), София: ИБЦТ – Фабер, 2021, 531 с.

Балканските култури: диалог, трансфер и метаморфози. Научна редакция: О. Събев, Л., Тасева, А., Балчева. София: ИБЦТ / Фабер, 319 с.

Л. Тасева, А. Рабус, И. П. Петров (ред.) Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): Филологически и интердисциплинарни ракурси. София: ИБЦТ - БАН, 431-452. DOI: https://doi.org/10.62761/491.SB37

Цитирания:
Ок. 1350 (по лични данни) в научни публикации в Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Италия, Испания, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словения, Сърбия, Украйна, Хърватия, Чехия.

Информация за наукометричните показатели в съответствие с Регистъра на академичния състав в Република България

Контакти:
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Адрес за кореспонденция: Институт за Балканистика с Център по тракология – БАН, ул. „Московска" № 45, 1000 София