Архив - конкурси и защити

Резюмета III част

№ 38

Тасева, Л. Книжные взаимоотношения между Святой Горой и Тырново в свете текстовой традиции Триодного синаксаря. - В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция в София, 26-28 юни 2003. София, 2004, 185-203.

ISBN 954-616-132-2

Обект на изследване са две среднобългарски версии на триодните синаксари, които са съхранени в български, сръбски, влахо-молдавски и руски преписи от XIV до XVI в. Едната от тях, чиито най-стари източници са Постен триод 23 и Цветен триод 24 от синайския манастир „Св. Екатерина", се свързва със среднобългарския книжовник Закхей Философ и е представена в ограничено количество преписи. Извънредно широкото разпространение на втората версия в южно- и източнославянската книжнина свидетелства за нейния изключително висок авторитет и позволява тя да бъде свързана с дейността на търновските книжовници от втората половина на XIV в. В полза на тази атрибуция говорят и някои езикови черти. На основата на текстологическата съпоставка на четири четива от Постния цикъл се открояват езиковите специфики и преводаческите особености на двете текстови разновидности. Анализът на разночетенията показва, че търновската версия представлява съзнателна редакция на закхеевия текст, при която системно са правени справки в гръцкия оригинал. Този факт противоречи на утвърденото мнение за единството на атонската и търновската редакция на богослужебните книги, хвърля нова светлина върху книжовните взаимоотношения между Света гора и българския столичен град и дава импулси за нова дискусия по тези въпроси.

№ 39

Йовчева, М., Тасева, Л. Божието име Адонаи в книжнината на православните славяни през Средновековието. - В: Jews and Slavs. Vol. 15. Jerusalem-Sofia, 2005, 297-312.

ISBN 954-9787-11-7 (Vol.15)

Въз основа на проучване на славянски ръкописи от XI до XVII в. се установява, че еврейското Божие име Адонаи достига до православните славяни с византийско посредничество чрез две основни групи източници. Първата и основна група обхваща преводите на библейски текстове и цитати, като най-значителен дял сред тях се пада на Книгата на пророк Иезекиил. Първата среща на славяните с името Адонаи се осъществява чрез извършения през последната четвърт на IX в. превод на Паримейника, но най-голямото количество употреби на антропонима са засвидетелствани във възникналия няколко десетилетия по-късно в Преславското книжовно средище пълен превод на Иезекииловото пророчество. Дистрибуцията на това име в гръцките ръкописи и съпоставката им с най-стария запазен славянски препис от последната четвърт на XIV в. в кодекс F.I.461 показва близостта на старобългарския превод до Лукиановата редакция и особено до нейната втора подгрупа, а също и до библейския текст, придружен с коментарите на Теодорит Кирски. Втората група източници за името Адонаи обединява обяснителни, молитвено-заклинателни текстове и списъци на Божествените имена, които се радват на осбено голяма популярност през късното Средновековие.

№ 40

Тaсева, Л. Въпроси около локализацията на третия южнославянски превод на триодните синаксари от XIV век. - В: XXXI научна конференциjа на XXXVII Меѓународeн семинар за македонски jазик, литература и култура (Охрид, 16-17 август 2004 г.). Скопjе, 2005, 203-215.

ISBN 9989-43-218-X

В статията се разисква проблемът за локализацията на третия превод на триодните синаксари (C). При анализа на археографските данни се изтъква затвореният характер на неговата ръкописна традиция, идентифицират се 8 листа от сбирката на Вяземски в РНБ (F 124) като част от друг кодекс в същата библиотека (F.п.I.103 + F.п.I.103а). Накратко се разглежда езикът и преводаческите особености на превода. Поставени в литературноисторическия контекст, изнесените факти позволяват предположението, че мястото на възникване на превода трябва да се търси в днешна Сърбия, Северна Македония или Северозападна България. Изтъкват се аргументи в полза на всяка от трите възможности, а също някои възражения от литературно­историчческо естество спрямо първите две хипотези.

№ 41

Taseva, L., Voss, Ch. Altkirchenslavische Ubersetzungen aus dem Griechischen. - Incontri linguistici, 28, 2005, 101-117.

ISSN 0390-2412

Статията е част от тематичен блок върху актуалните проблеми на палеославистиката и представлява единственото през последните 30 години критично обобщение на състоянието на научните изследвания върху славянската преводна литература през IX-X в. Акцент се поставя върху проучванията от гледна точка на нейните езикови особености и преводачески принципи и техника. Анализират се основните културно-исторически фактори, повлияли върху възникването и формирането на преводния корпус през тази епоха. Характеризират се основните фази, през които минава рецепционният процес: доморавски, моравски, български. Отделя се специално внимание на дискусията около лингвистичните критерии за локализиране на ранните преводи, на постиженията в изясняване на многопосочното въздействие на гръцкия език върху старобългарската книжовна норма, на състоянието на изследванията в областта на старобългарските преводачески школи. Очертават се някои перспективни области за следващи научни дирения като слабо проучената зависимост между жанр и преводаческа техника и отношението между индивидуален преводачески стил и стил на школата.

№ 42

Тасева, Л. ОПЛАЗОСРЬДЪ: Един hapax legomenon от Паримейника. - В: Нэстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 452-461.

ISBN 954-07-2222-5

Композитумът оплазосрьдъ се среща еднократно само в паримейния превод на Книгата на пророк Иезекиил 2:4 като епитет за недостойните и предизвикващи недоволството на своя Бог синове на Израил. По отношение на семантиката му лексикографите от XIX и XX век нямат съществени разногласия. С оглед на често цитирания негов гръцки паралел от Септуагинта ??????????e?? значението на думата се определя като ’жесток, безсърдечен, високомерен, надменен, арогантен, прекалено горд’. Подробната лексикографска справка и извършеният семантичен анализ показват, че това значение не се покрива изцяло със значенията на основата оплаз- в рамките на нейното словообразувателното гнездо. Частичното несъответствие се изяснява, когато данните от гръцкото критическо издание на тази библейска книга и съвременните познания върху нейната ранна славянска традиция се поставят в широкия контекст на старозаветните преводи през IX-X в. Текстологическите факти говорят, че хапаксът оплазосрьдъ превежда не ??????????e?? от гръцкия Профетологий, както се твърди в лексикографската литература, а ?????????e?? от Лукиановата редакция и следователно неговото значение се съгласува напълно с общата за производните от основа оплаз- семантика.

№ 43

Тасева, Л. Конкорданс на лексикалните варианти в южнославянски многократни преводи: методологически проблеми. - В: Acta palaeoslvica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minceva. София, 2005, 119-127.

ISBN 954-580-177-8

В статията се разяснява същността на идеята за електронна текстологически ориентираната лексикална база-данни от многократно превеждани на Балканите средновековни текстове. Разискват се филологическите проблеми от методологическо естество, които съпътстват нейната реализация: а) необходимост от запазване автономията на отделните текстове; б) трудности при отграничаване на преводните версии, избора на конкретните източници, ексцерпцията и представянето на материала; в) структуриране на информационните нива; г) възможности за използване на досегашните изследвания, включително пълни или частични словоуказатели.

№ 44

Тасева, Л. Единство и многообразие на преводаческите норми през XIV век (По материал от два южнославянски превода на триодните синаксари). - Старобългарска литература, 33-34, 2005, 445-457 [Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина]

ISSN 0204-868X

В статията се разглеждат преводаческите подходи в два южнославянски превода на триодните синаксари от XIV век: свързания с атонската реформа на богослужебните книги превод А, който се приписва на среднобългарския книжовник Закхей, и превод C, който най-общо се локализира към книжовно средище на територията на днешна Западна България, Македония или Източна Сърбия. Съпоставката показва, че макар и двата превода да са ориентирани към точно предаване на формалните особености на оригинала, те възпроизвеждат неговите езикови модели в различна степен (по-независим е превод C), по различен начин и с различни средства. Различно е и отношението на двата превода към предходната книжовна традиция. Докато превод C се ориентира към утвърдените езикови норми на старо- и среднобългарската книжнина, запазвайки отдавна навлезлите гръцки заемки, то в атонския текст на Закхей чуждите думи се заместват с неологизми, създадени чрез калкиране. Неравностойно е представено и старобългарското лексикално наследство в двата превода. Докато атонската версия стои по-близо до лексикалния инвентар от преславската епоха, то превод C се обръща по-често към кирилометодиевския словник. Тези тенденции в своята съвкупност илюстрират не само единството и многообразието в реализацията на преводаческите норми през XIV в., но и възможностите за детайлизиране на представата за връзките между старобългарската и среднобългарската книжовна традиция.

№ 45

Тасева, л. Анонимный сербский переводчик XIV века и его современники (Лексикальная иновативность как признак индивидуального стиля). - In: Iter philologicum. Festschrift fur Helmut Keipert zum 65. Geburtstag. Hrsg. von D. Buncic und N. Trunte. (= Die Welt der Slaven, Sammelbande/Сборники, Band 28). Munchen, 2006, 209-221.

ISBN 978-3-87690-971-4

В статията се обследва наскоро откритият сръбски превод D на триодните синаксари в контекста на останалите три версии на тази сбирка от XIV в. Прави се количествен анализ на индивидуалните разночетения в четирите разновидности, анализират се причините за грешките, отношението към гръцките полисемантични думи, случаите на контекстуален превод и стилистичните предпочитания в превод D. По-нататък неговите лексикални варианти се оценяват в контекста на атонските преводачески традиции. Въз основа на изложените факти се прави извод, че книжовникът, изработил превод D, се отличава от останалите преводачи и редактори на триодните синаксари с ясно изразен индивидуален подход, който се изразява в често пренебрегване на утвърдените в многовековната писмена традиция начини за предаване на гръцките думи в полза на контекстуално уместни съответствия. Резултатът от неговата работа е по-достъпен и близък до живия език текст, който се откроява ясно на фона на формалистическите преводачески тенденции през четиринайстото столетие.

№ 46

Тасева, Л., Йовчева, М. Езиковите образци на атонските редактори. - В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 2006, 221-240.

ISBN 978-954-524-546-6

Поради отсъствието на преки теоретически обосновки или ръководства за атонската реформа от нейните дейци, главен извор за изясняването на същността й се оказват самите редактирани текстови корпуси. Тяхната интерпретация пряко зависи от подхода на учените към материала (с примат на литургическата или филологическата гледна точка) и от априорните им представи за редакторския процес. Направеният общ преглед на мненията показва, че изказаните в науката становища частично си противоречат или взаимно напълно се изключват. В статията се подлагат на критична оценка твърденията за връщането към Кирило-Методиевите традиции и за съобразяването с живия езиков узус, като се привличат езикови аргументи от широк кръг богослужебни книги, чието редактиране на Света гора е безспорно доказано. Първата теза се отхвърля категорично от анализа на данните, които доказват, че изборът на светогорските книжовници следва не Кирило-Методиевите предпочитания, а се покрива с преславските (в повечето случаи точен еквивалент на гръцките езикови образци). Поредица от примери от различни светогорски текстове поставя под съмнение и тезата за водещата роля на живата езикова практика, тъй като те се отклоняват от нея в полза на уподобяването на гръцкия модел. Заключава се, че в своята работа атонските редактори са следвали комплекс от взаимнообвързани и йерархизирани принципи. Доминиращо значение сред тях заема точното възпроизвеждане на гръцките модели при използване на възможностите, които предлага българският книжовен (а не говорим) език. Или с други думи - образците на атонските езикови строители са заимствани от съвременната византийска книжнина (преди всичко богослужебна), но материалът, от който те са извайвали своите творения, е доставян от богатата родна писмена традиция.

№ 47

Тасева, Л. Параллельные южнославянские переводы Стишного пролога и триодных синаксарей. - Byzantinoslavica, 64, 2006, 169-184.

ISSN 0007-7712

Обследват се съпоставимите преводачески похвати на лексикално и граматично равнище, използвани в атонските и сръбските преводи от XIV век на две сбирки със сходна богослужебна функция - Стишния пролог (според ръкописи Wuk 29 от Берлинската държавна библиотека и НБКМ 1040) и Триодните синаксари (според Цветен триод № 24 от ман. „Св. Екатерина" в Синай и ръкописи № 104 и 105 от манастира Високи Дечани). Резултатите от проведения анализ показват наличие на тенденции, които противопоставят атонските на сръбските преводи на двата текстови корпуса и по този начин очертават някои характерни особености на слабо проучените сръбски неатонски преводачески центрове. Сред тях са например: склонността към контекстуален превод, либералното отношение към гърцизмите с църковно-религиозна семантика, избягване на сложните думи и конструкциите с книжен характер. Подчертава се, че едно обхватно и комплексно филологическо проучване на преводите в сръбските книжовни средища от XIV в. не само би изяснило дали сръбските версии на Стишния пролог и триодните синаксари са възникнали в една и съща преводаческа школа, но и би хвърлило нова светлина върху тази недостатъчно изяснена страна от приноса на средновековна Сърбия в културния обмен между Византия и балканските славяни.

№ 48

Тасева, Л. Переводы Иерусалимского устава и триодных синаксарей у южных славян. - В: Црквене студиjе. Кн. 3. Ниш, 2006, 229-243.

ISSN 1820-2446

Обект на съпоставително изследване в статията са паралелните среднобългарски преводи на Иерусалимския устав (типик) и триодните синаксари, които са пряко свързани с богослужебната реформа от първата половина на XIV век. Разглеждат се преводаческите решения в сферата на лексиката съответно в атонските и търновските им версии, като данните са извлечени от типикарските указания от Първата до Третата неделя на поста и от Синаксара за Първата неделя на поста. Налага се изводът, че по отношение на преводаческата техника на лексикално равнище отсъства пряка обвързаност между възникналите в едно и също книжовно средище версии на двата проучвани текста. Нито атонската, нито търновската версия на триодните синаксари показват зависимост от съответните преводи на Иерусалимския устав, независимо от принципно регламентиращата функция на тази книга. Сходните по същество наблюдения относно новоизводния светогорски Триод водят към заключението, че при езиковото оформяне на всяка една от версиите определящо значение има съотношението между традиционни формули и индивидуални предпочитания на конкретния преводач, а не вариантите в съответния локален превод на Типика.

№ 49

Тасева, Л. Третият южнославянски превод на триодните синаксари (атрибуция на няколко синаксарни текста). - В: Манастир Бањска и доба краља Милутина. Зборник са научног скупа одржаног у Косовскоj Митровици од 22. до 24. септембра 2005. Ниш - Косовска Митровица, 2007, 337-350.

ISBN 978-86-84105-15-0

Обект на статията са четири синаксарни текста (с работно обозначение превод X), предназначени за празниците от Лазарова събота до Великия вторник и съхранени в три безюсови преписа от XIV и XV в. Привеждат се езикови доказателства, че текстовете X са самостоятелен превод в сравнение с известните три версии на същите синаксари - среднобългарския Закхеев превод, Търновската редакция и Сръбския превод D. Съпоставително се анализират преводаческите принципи и техника в текстовата група X, останалите версии на същите четива и в представения само с 9 синаксара от Постния цикъл превод C. Установяват съществени паралели в преводаческите решения на синтактично, лексикално и словообразувателно равнище между превод C и превод X. Редица от лексикалните и граматичните съвпадения между тези две текстови групи, ясно ги противопоставят на останалите разновидности на триодните синаксари. Това позволява да се предположи, че превод C на синаксарите за Постния цикъл и превод X на синаксарите за Лазарова събота, Неделя цветна, Великия понеделник и първата част за Великия вторник са части от един и същ преводен корпус. Отворени остават въпросите за пълния обхват на версията, съставена от текстовете в превод C и X, и за генезиса на тази текстова разновидност - като отделен превод на цялата триодна сбирка с последвало инкорпориране в триодите или като превод на четивата в рамките на някакво редактиране и напасване на славянския Триод към определен гръцки представител на тази книга.

№ 50

Тасева, л. Словообразувателни тенденции в Закхеевия превод на триодните синаксари и неговата Търновска редакция. - В: Св. Евтимий, патриарх Търновски, и неговата духовна мисия в Европа. Осми международен симпозиум, Велико Търново 14-16 октомври 2004 г. (= Търновска книжовна школа 8), Велико Търново, 2007, 345-357.

ISBN 954-524339-2

Обект на изследване са четири версии на Синаксара за Първата неделя на поста - трите независими превода (среднобългарски Закхеев A, сръбски D и превод C) и Търновската редакция на Закхеевия превод (Т). Въз основа на детайлна съпоставка на разночетенията, извлечени от над 20 южнославянски преписа от XIV до XVI в., се обобщават някои характеризиращи особености на Търновската версия, които се отнасят до: степента на възпроизвеждане на словообразувателните модели от гръцкия оригинал; синонимията и иновативността при предаване на едни и същи гръцки думи; отношението към гръцките заемки; близостта до традиционния книжовен речник от предходните столетия и до лексиката на определени жанрове. Така се датайлизира представата за езиковата политика на търновските книжовници и се предоставя нов материал за проучванията върху лингвистичните аспекти на редакционно-преводаческата дейност в столицата на Второто българско царство, свидетелстващ за ориентиране към познатите и утвърдени в предходната традиция гръцко-славянски словни еквиваленти.

Всички права запазени © 2021 Институт за балканистика с център по тракология към БАН, Уеб агенция Кая Про, София

Търсене