Архив - конкурси и защити

Справка за приносите и забелязани цитирания

на доц. д-р Лора Тасева

I. Справка за научния принос на трудовете

            Научните ми публикации се вписват в областта на българската и славянската филологическа медиевистика и византийско-славянските книжовни контакти. Според моята преценка те са допринесли за изясняване на различни проблеми от историята на средновековната славянска книжнина и на българския език, а също и за развитието на някои нови изследователски подходи. По-конкретно резултатите засягат следните обекти на научно познание. [Маркираните със звездичка * публикации са представени за хабилитацията ми като ст.н.с. II ст. през 1998-99 г.]

1. Средновековна славянска преводна книжнина

            а) Характеристика на преводаческите школи в южнославянското Средновековие. Чрез съпоставително изследване на различни по жанр многократно превеждани (или редактирани) текстове от IX-X и XIV в. се разширяват научните представи за особеностите на продукцията на двете старобългарски преводачески школи (Кирило-Методиевска и Преславска), на хърватските богослужебни преводи от латински, на основните среднобългарски преводачески центрове (Атон и Търново) и на някои сръбски преводи от XIV в. по отношение на:       

            - преводачески принципи и преводаческа техника в Кирило-Методиевите, преславските и хърватските преводи на библейски текстове (№ 4, 22*, 28*, 29*, 30*, 63), разграничаване на преводаческите подходи в ранния и късния Преслав (№ 6, 19*), особености на други преводни текстове от старобългарската епоха (№ 10, 25*, 33), различия в преводаческата концепция на паралелни южнославянски преводи и редакции от Атон, Търново и сръбски центрове през XIV в. (№ 5, 36, 37, 38, 44, 45, 50);

            - предпочитания на старобългарските и среднобългарските книжовници към определена лексика, синтактични конструкции, морфологични синоними и словообразувателни модели, вкл. в по-широк балкански контекст (№ 9, 32*, 47, 48, 50, 51);

            - отношение на по-късните южнославянски книжовници към наследството на двете старобългарски школи (№ 9, 23*, 33, 53);

            - език на отделни преводачи в контекста на балканските книжовни традиции, с акцент върху лексика и словообразуване - старобългарския преводач Закхей (№ 5, 33, 44), анонимен сръбски книжовник от XIV в. (№ 45);

            б) Откриване на неизвестни преводни текстове и неизвестни преводи и редакции на познати текстове - три непознати в научната литература преводни хомилии за неделите от Великия пост, чиито гръцки оригинали още не са намерени (№ 7); основна редакция на Закхеевия превод с използване на гръцки оригинал и още два независими превода на триодните синаксари - D и C (№ 5, 9, 36, 37, 40); няколко частични южнославянски преводи на календарните ямбически двустишия на Христофор Митиленски (№ 59); редакция на Апокрифния апокалипсис на Йоан Богослов (№ 21*).

            в) Атрибуция на преводни и оригинални текстове

            - към продукцията на Преславския книжовен център - Слово за силата на Йосиф (№ 3*, 20*), Книга на пророк Иезекиил с тълкувания (№ 4, 28*, 29*), втори старобългарски превод на Откровение на Псевдо-Методий Патарски (№ 6*) и на редица текстове от Берлинския сборник (№ 3*);

            - към южнославянска среда XII-XIV в. - редакция на Апокрифния апокалипсис на Йоан Богослов (№ 21*);

            - към преводите от гръцки, а не от латински източник - Мъчение на Аполинарий Равенски, проникнало в балканска/българска/ среда през ранния етап от дейността на Кирило-Методиевите ученици в България (№ 10); Житие на св. Стефан папа Римски (№ 15);

            - езиково-статистически аргументи за Наумовото авторството на Анонимния канон от Илина книга (№ 64);

            - към западнобългарско или сръбско книжовно средище - превод C на триодните синаксари за Великопостния цикъл (№ 5, 40, 49) и на групата текстове за Страстната седмица, които се идентифицират по преводачески особености като част от него (№ 49);

            - към Търновската книжовна школа - редакцията на Закхеевия превод на синаксарите за Великопостния цикъл (№ 5, 38, 44);

            - към сръбски книжовен център от XIV в. - превод D на триодните синаксари (5, 36, 45).

            г) Текстова традиция в южнославянска и източнославянска среда на Книгата на пророк Иезекиил (№ 4, 11, 29*, 34, 39), триодните синаксари (№ 5, 62, 66), на антилатинската полемика между Григорий Палама и Варлаам Калбрийски (№ 16), на Мъчението на св. Александър Римски (№ 14), на Житието на св. Стефан папа Римски (№ 15); на редица текстове от Берлинския сборник (№ 3*); наблюдения върху паралелните книжовни потоци през XIV в. от Византия към балканските славяни (№  5, 47, 48) и за произхода на южнославянските преводи от XIV в., които се разпространяват в източнославянска среда (№ 5, 59); изводи за по-активната намеса на южнославянските книжовници в текстовете, отколкото на източнославянските (№ 5, 11, 59).

            д) Обобщителни и методологически разработки - постижения и перспективи в езиковото изследване на старобългарските преводи (№ 41); езикът на книжнината през XIV в. (№ 57), атонската книжовна и езикова реформа (№ 46, 55), преводната литература през XIV в. (№ 56); статистически подходи в изследването на словообразувателните и морфологичните особености на преводни и оригинални текстове от старобългарската и среднобългарската епоха (№ 9, 12, 50, 51, 64); проект за лексикален конкорданс на паралелни среднобългарски преводи (№ 43, 61); изработване на лексикални критерии, вкл. статистически, за разграничаване на превод и редакция (№ 12, 63); проблеми на лематизацията в двуезичните речници към средновековни преводни текстове (№ 13).   

            е) Типология на преводаческите и преписваческите грешки - въз основа на материал от Книгата на пророк Иезекиил, от двата превода на Стишния пролог и  от преводите на ямбическите двустишия на Христофор Митиленски се анализират причините за неточностите и отклоненията, като се доказва доминирането на графичните пред акустичните, защото при повечето от преводаческите грешки  обяснението се корени в особеностите на гръцкото минускулно писмо, а при преписваческите - в начертанията на кирилските букви; така тезата за превод и тиражиране чрез диктуване се натъква на сериозни възражения (№ 5, 58, 60, 65).

2. Българска историческа лексикология, лексикография и ономастика.

            а) Въз основа на проучването на чуждоезикови (сръбски и гръцки) извори познанията за лексикалния фонд на говоримия български език през Средновековието се обогатяват с ок. 2500 различни географски имена, от които около 600 са образувани от мотивиращи основи, незасвидетелствани в палеославистичните лексикографски наръчниици; издирени са над 100 апелативa или техни значения, които отсъстват не само в историческите речници, но са изчезнали и от съвременния български език. (№ 1*, 17*, 24*, 27*, 31*). Успоредно са систематизирани закономерностите в предаването на български имена с гръцка графика (№ 1*, 26*).

            б) Етимологичното и семантичното изследване на значителен корпус от български и сръбски лични имена в документи от сръбски и византийски произход позволи да се очертае етническият състав на населението в земите на днешна България, Македония и Сърбия през XIII-XIV в., а също да се установят разликите в доминиращите семантични модели при именуването в рамките на семейството и на средновековния социум (№ 54).

            в) При работата с български, сръбски и руски преписи на средновековни текстове (предимно преводни) бяха установени редица редки или непознати книжовни думи, беше доизяснено значението и сферата на разпространение на някои от тях (№ 18*, 39, 42, 52).

            г) Словоуказателите към изданието на триодните синаксари (над 3000 лексеми) обогатяват представата за среднобългарския речник и за гръцко-славянските лексикални корелати (№ 5).

3.  Издания.

            а) Берлински сборник - дипломатическо издание на среднобългарския кодекс Wuk 48 от началото на XIV в. с езиково изследване, позволяващо атрибуцията на ръкописа към продукцията на книжовен център от Северна Македония и изясняващо историята на редица включени в него текстове (№ 3*)

            б) Книга на пророк Иезекиил по най-стария български препис F.I.461 от РНБ - изданието съдържа подробен славянски и гръцки критически апарат (№ 4); принципите за отразяване на отношението на старобългарския библейски превод към гръцката ръкописна традиция на Книгата, новаторски за славистичната едиционна практика, са разработени въз основа на гьотингенските критически издания на Септуагинта и съобразени със спецификата на конкретния текст (№ 8).

            в) Синаксари към Триода и Пентикостара на Никифор Калист Ксантопулос в превод от Закхей Философ - критическо издание на най-стария точно датиран препис на текстовия корпус в синайските ръкописи Sin 23 и Sin 24; критическият апарат е съставен въз основа на голямо количество (няколко десетки!) славянски преписа от XIV-XVII в., а при систематизацията на разночетенията са приложени новаторски за палеославистичните издания принципи (№ 5).  

II. Справка за забелязани цитирания

   Справка за забелязани цитирания I част

   Справка за забелязани цитирания II част

   Справка за забелязани цитирания III част

   Справка за забелязани цитирания IV част

Всички права запазени © 2021 Институт за балканистика с център по тракология към БАН, Уеб агенция Кая Про, София

Търсене