Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на разговор с д-р Азиз Шакир-Таш за преводите му на книгите на Петър Мутафчиев и Вера Мутафчиева и тяхната рецепция в Република Турция. Изявата ще се състои на 4 юни 2024 г. (вторник) от 15.00 ч. в сградата на ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45).

Петър Мутафчиев (04.07.1883 – 02.05.1943) и Вера Мутафчиева (28.03.1929 – 09.06.2009) са ярки имена в българската култура. Със своите значими изследвания в областта на византинистиката и медиевистиката Петър Мутафчиев получава заслужено признание не само в България, а и в чужбина. Редовен професор в Софийския университет, член на Българската академия на науките, член-кореспондент на Славянския институт в Прага, член на Полската академия на науките и почетен доктор на Виенския университет от 20.03.1943 г., Петър Мутафчиев е носител и на няколко ордена за участието си в Балканската и Междусъюзническата война.

Вера Мутафчиева е еднакво известна и като османист, но и като блестящ белетрист и есеист. Научната й дейност започва от Института по история, а в Института по балканистика работи в периода 1964-1979 г. Автор е на над 35 белетристични книги, сред които „Случаят Джем“ (1967), „Книга за Софроний“ (1978), „Предречено от Пагане“ (1980). През 1997 г. е издадена и мемоарната книга за баща й „Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев“.

Азиз Шакир-Таш е поет, преводач и арабист. Изследовател е второ ниво (R2) към Катедра „Арабистика и семитология“ на Софийски университет „Климент Охридски“. Автор е на книгите „Повод за небе“ (1993); „На 22“ & „Апокриф за дъжд“ (2004, 2007); „Adrianopol’dan Edirne’ye“ / „От Адрианопол до Одрин“ (2007). Сред художествените му преводи се открояват книгите на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, преводите му на турски на „Житие и страдание на грешния Софроний“ & „Книга за Софроний“ на Вера Мутафчиева и „Книга за българите“ на Петър Мутафчиев (ИК Жанет 45, 2006).

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на научен семинар с международно участие на тема „Духовното и културното наследство и етническата идентичност на Балканите“.

Лектори:

Милош Растович
Изследовател в Дюкейнския  университет, Питсбърг, Пенсилвания, САЩ Основател и Президент на Американския съвет за Източна Европа.
Доклад на тема: „Обекти на духовното и културното наследство на Сърбия след Втората световна война“

Д-р Вержин Хугасян
Заместник-председател на Младежката структура в гр. Пловдив на Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“.
Доклад на тема: „Запазването на материалното и духовното наследство на арменския народ и ролята на Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“ – Младежка структура – Пловдив“.

Коментатор
Проф. д-р Голфо Алексопулос
Директор на Института за руски, европейски и евразийски изследвания към Университета на Южна Флорида, САЩ

Модератор
Проф. дюн Надя Бояджиева
Институт за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“, Българска академия на науките“, София, България.

Прочети още...

Петият интердисциплинарен докторантски форум с международно участие, организиран от Център за обучение – БАН и Кариерен център към ЦО-БАН, се проведе от 16 до 19 април 2024 г. в град Кюстендил. Събитието се осъществи с частична подкрепа от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от Министерство на образованието и науката.

Над 70 докторанти от България, Германия, Молдова, Гърция, Албания и Казахстан представиха актуални разработки под формата на устни презентации и постери.

Калоян Константинов, докторант в ИБЦТ–БАН беше отличен за представения от него доклад на тема „Влиянието на Иран в Западните Балкани“.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на „ХРИСТИЯНСТВО И ПОЕЗИЯ. Разговор с Калин Михайлов, Тони Николов и Румен Стоянов“. Събитието ще се проведе на 21 май 2024 г. (вторник) от 15.00 ч. в ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45).

Във фокус ще са книгите „Несвоевременно християнство. Как да чуем Библията“ от Сър Майкъл Едуардс (пр. Тони Николов. София, 2023), поетическите книги „Две години – два дена“ (2023) и „Фотограф на облаци“ (2022) на Калин Михайлов и „Злак“ (2012) и „Зрак“ (2015) на Румен Стоянов.

Сър Майкъл Едуардс (род.1938 г.) е англо-френски поет и литературен критик. Завършва Кеймбридж с докторат върху творчеството на Жан Расин. Смятан е за един от най-значимите съвременни английски християнски поети, за което през 2014 г. е отличен с благородническа титла от кралица Елизабет II. Основните теми в двуезичното му творчество са връзките между езика, музиката, литературата и Библията.

Прочети още...

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на публичната лекция на доц. д-р Калин Йорданов (ИБЦТ–БАН) на тема „Памет, мощи и трофеи: бележки за възпоменателните „култове“ на някои от лидерите на Четвъртия кръстоносен поход“.

Събитието ще се проведе на 13 май 2024 г. (понеделник) от 18:00 ч. в сградата на ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45) и онлайн: https://us06web.zoom.us/j/86513444853

Очакваме ви!

Лекцията се организира в изпълнение на проект „Да преминеш през войната: Средновековният военен опит на Балканите и неговото социално отражение“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-М70-3/15.12.2022 г.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на публичната лекция на доц. д-р Добриела Котова (ИБЦТ–БАН) на тема „Уводите и заключенията в Учителното евангелие на Константин Преславски: източници и вдъхновения“.

Събитието е част от цикъла ВСЕКИ ВТОРИ ВТОРНИК и ще се проведе на 14 май 2024 г. (вторник) от 15.30 ч. в сградата на ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45).

Очакваме ви! 

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на публичната лекция на д-р Невян Митев (РИМ-Добрич) на тема „Въоръжението и снаряжението на кръстоносната армия на крал Владислав Варненчик (находки от българските земи, проблемни моменти и интерпретации)“.

Събитието ще се проведе на 15 април 2024 г. (понеделник) от 17:30 ч. в платформата Zoom: https://us06web.zoom.us/j/86513444853

Очакваме ви!

Лекцията се организира в изпълнение на проект „Да преминеш през войната: Средновековният военен опит на Балканите и неговото социално отражение“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-М70-3/15.12.2022 г.

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН) има удоволствието да ви покани на публичната лекция на д-р Екатерина Дикова (ИБЦТ–БАН) на тема „Античността в календарните двустишия на Христофор Митиленски и техните преводи на Балканите“.

Събитието е част от цикъла ВСЕКИ ВТОРИ ВТОРНИК и ще се проведе на 9 април 2024 г. (вторник) от 15.30 ч. в сградата на ИБЦТ–БАН (ул. „Московска“ № 45).

Очакваме ви!

На 5 април 2024 г. (петък) от 11.00 ч. в сградата на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ул. „Московска“ № 45) ще се проведе разговор с Андрея Расучану и Лора Ненковска на тема „Литература и памет“.

Андрея Расучану е писателка, авторка на книги с литературна критика и редакторка. „Непозната форма на живот“ (2018), е дебютният ѝ роман, удостоен с наградата за най-добра прозаична книга на списание Атенеу (2019), наградата за писател на месец януари на Съюза на румънските писатели (2019) и редица престижни номинации. Вторият ѝ роман, „Вятърът, духът, дъхът“ (2020), също е преведен на български. Расучану публикува разкази в различни сборници, както и няколко монографии в областта на литературната география и геокритиката, като във фокуса на интересите ѝ нерядко е Букурещ и неговата литературна история.

Родена разказвачка, надарена с онази сетивност, която ѝ позволява да улавя невидимите нишки, изграждащи света, който обитаваме, Андрея Расучано опитомява историята, стихийността на природата и географските пространства, като ги подрежда в разкази – карти на човешките съдби. Силата ѝ да работи пластично с образите, богатият ѝ език и бароковият ѝ стил на писане я превръщат един от най-интересните съвременни гласове в румънската литература. 

Лора Ненковска е филолог с докторска степен от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преводачка на художествена литература и преподавателка по румънски език, средновековна и съвременна румънска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Изключително любопитна читателка, която се опитва да не изпусне пулса на случващото се в румънската литература. Чувствителен преводач с фин усет за езика. Сред авторите, които е превела на български език, са Андрея Расучану, Алина Нелега, Макс Блехер, Мирча Елиаде, Дан Лунгу, Петру Чимпоешу, Йоан Ес. Поп, Богдан-Александру Станеску, Симона Попеску.

Калоян Константинов, докторант в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН), изследващ отношенията между Балканите и Ислямска република Иран, получи награда за журналистика на международния конкурс Jour-You. Церемонията се проведе в Атина, където присъстваха финалисти от Италия, Албания, Тунис, Египет и Йордания.

Калоян получи отличието за своята поредица от репортажи за демократичните протести, културата и политиката на Иран, които са част и от изследванията му в БАН. Малко по-рано, материалите му бяха отличени и в конкурса за журналистика „Валя Крушкина“, както и „Агент на промяната“ за добротворчество и принос в обществото.

През 2023 г. Калоян бе удостоен с наградата за изгряващ лидер на Кралския лондонски колеж за своята дейност като международен лектор по медийна грамотност, дезинформация и международни отношения, както и за журналистическата си работа, пряко обвързана и с изследванията му в ИБЦТ-БАН.

В края на миналата седмица чл.-кор. проф. д. ист. н. Александър Костов беше удостоен с Почетния знак на Община Монтана. Най-високото отличие на общината ще му бъде връчено на празника на града – Свети Дух, по силата на решение на Общински съвет – Монтана. Номинацията на проф. Костов получи единодушната подкрепа на всичките 33-ма съветници. Това е красноречиво доказателство, че приносът му е високо оценен от местната общност.

С почетните отличия на Община Монтана се удостояват личности и институции с изключителни заслуги към града. Освен впечатляващите академични постижения на проф. Костов, основание за наградата е и инициираното от него сътрудничество на местната власт и културни институции с Института за балканистика с Център по тракология към БАН, чиито директор беше той през периода 2010-2018 г. В резултат на партньорството в Монтана бяха проведени многобройни събития – конференции, семинари, лекции. Факт е издаването на редица сборници и научни публикации.

През 2018 г. по предложение на чл.-кор. проф. Костов в Монтана бе създаден филиал на ИБЦТ към БАН. Това задълбочи сътрудничеството с общината, Регионалния исторически музей и Държавния архив в Монтана. Под неговото научно ръководство са публикувани 4 сборника, посветени на миналото и настоящето на Българския северозапад. Сред тях е и специалното издание, посветено на 130-годишнината от обявяването на градския статут на Монтана. Под печат е петото издание от поредицата. Предстои научна конферениция под ръководството на чл.-кор. проф. Александър Костов, която е включена в програмата за празника на града.

Прочети още...

На 26 март 2024 г. (вторник) в ИБЦТ–БАН от 15.00 ч. ще бъде прожектиран документалният филм „Директна цел – България“ (2023, реж. Радослав Илиев). Филмът изследва битките в българското небе по време на Балканската и Първата световна войни. Основни акценти са мащабните наказателни действия на англо-американската авиация по време на Втората световна война и по-конкретно в периода на 1943–1944 г.

След прожекцията от 16.00 ч. ще се проведе дискусия с представители на екипа. Събитието е част от семинара „Документалното кино и историята: Парадокси на едно неизбежно сътрудничество“, който се реализира в рамките на проекта „Разговори за литературата и полуострова“ с ръководител доц. Людмила Миндова.